На прага ли сме на нова война в Украйна
Вашингтон и Кремъл започнаха преговори за избягване на ескалацията, но очакванията за дипломатически пробив днес са малки
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Висши дипломати от Русия и САЩ започнаха днес тежки официални разговори в Женева, чиято цел е да се предотврати ескалацията на напрежението по източната граница на Украйна, където Кремъл е струпал десетки хиляди свои военнослужещи и бойна техника. Западните разузнавания се опасяват, че това може да е прелюдия към пълномащабна военна офанзива в края на януари или началото на февруари - обвинения, които Москва определя като абсурдни. Русия отрича да готви нахлуване и твърди, че действията й са отговор на това, която тя определя като "агресивно поведение от страна на НАТО и Украйна". Още преди началото на днешните преговори висшите руски официални представители предупредиха, че във Вашингтон има "липса на разбиране" точно какви са исканията на Кремъл по отношение на сигурността. Американските дипломати от своя страна изразиха съмнение, че Русия има сериозни намерения да деескалира кризата в Украйна.
Разговорите между руския зам.-министър на външните работи Сергей Рябков и зам. държавния секретар на САЩ Уенди Шърман започнаха днес в американското посолство в швейцарската столица Женева и бележат най-ниската точка в отношенията между двете държави от края на студената война преди повече от 30 години. Няколко часа преди началото на официалната част двама висши дипломати проведоха неформална работна вечеря, след която последваха коментари, целящи да снижат очакванията за постигане на някакво съгласие. Според Сергей Рябков има шанс дискусиите да приключат безрезултатно и за един ден. Той обяви също, че има намерение да води преговорите "динамично, без прекъсвания", за да попречи на Запада "да натиска спирачките на всичко това и да го закопае в безкрайни дискусии". Уенди Шърман от своя страна сподели, че "САЩ ще чуят притесненията на Русия и ще споделят своите".
Няколко часа преди коментарите на руския зам.-министър държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен излезе с изявление, че "не става дума за правене да отстъпки" под заплахата на руска инвазия в Украйна. "Става дума да видим дали в контекста на диалога и дипломацията има неща, които и двете страни, всъщност всички страни, могат да направят, за да намалят напрежението", коментира той пред CNN. Няколко пъти Блинкен намекна, че е възможно да се възстанови действието на Договора за ядрените ракети със среден обсег, от който бившият американски президент Доналд Тръмп се оттегли през 2019 г. по обвинение, че Русия системно го нарушава. Също така американският държавен секретар допусна като възможност ревизиране на договореностите за разполагането на обикновени въоръжени сили в Европа, по силата на които военните учения да се провеждат далеч от границите на страните и по този начин да се намалят притесненията, че те могат да бъдат отправна точка за провеждането на изненадваща инвазия. "Това със сигурност са неща, които могат да бъдат преразгледани, ако Русия е сериозна да го направи", обобщи Блинкен.
Претенциите на Кремъл
В интервю за РИА "Новости" руският зам.-министър на външните работи Рябков обаче твърди, че страната му няма да приеме американските опити да сведе дискусията до разговори за военните учения и разполагането на ракетни системи. Претенциите на Кремъл в сферата на сигурността са фундаментални, простират се много отвъд това и до голяма степен предвиждат възстановяването на т.нар. сфери на влияние в стила на Ялтенското споразумение след края на Втората световна война. Преди около месец Русия представи списък с искания, според които НАТО трябва да прекрати по-нататъшното си разширяване и да спре своите активности на територията на страните от Централна и Източна Европа, които се присъединиха към алианса след 1997 г.
Така на практика Кремъл иска да върне европейските процеси в сферата на сигурността с около четвърт век назад. САЩ и НАТО от своя страна обявиха, че в по-голямата си част руските искания са неизпълними. "През последните 30 години Русия се опита да покаже гъвкавост и сега е време другата страна да бъде гъвкава", коментира по този повод Сергей Рябков. "Ако те са неспособни да направят това, ще се сблъскат с влошаваща се ситуация по отношение на собствената си сигурност", обобщава дипломатът. Коментарите на зам.-министъра са продължение на твърдолинейната реторика, която идва от Кремъл през последните седмици, и карат някои западни анализатори и висши държавни служители на Запад да смятат, че се търси претекст за нова военна ескалация на кризата в Украйна.
В НАТО все още са умерени оптимисти
Според генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който трябва да се срещне с руски преговорен екип в сряда, обаче все още има начин Кремъл и Запада да избегнат конфликт помежду си. "Това, което се надяваме да се договорим, е провеждането на серия от срещи, започването на процес", коментира той. Въпреки това Столтенберг подчерта, че рискът от въоръжен конфликт в Украйна вече е реален, тъй като Русия продължава да струпва сили и артилерия по границата на страната и отправя искания, за които е наясно, че са неприемливи. Генералният секретар на НАТО подчерта, че в случай на инвазия в Украйна може да се очакват изключително тежки санкции спрямо Москва, както и активно пребазиране на сили в страните членки, които граничат с Русия. "Ние сме готови да провеждаме с Русия контрол над въоръженията - конвенционални или ядрени, но това трябва да става реципрочно", коментира Столтенберг. "Това е нещо различно от налагането на едностранни ограничения... Не може да попаднем в ситуация, при която имаме членове на НАТО от "втора категория", които алиансът няма право да защитава", допълни той.
НАТО също така остава на твърда позиция, че няма да оттегли отправените условни покани за членство към Грузия и Украйна, въпреки че на практика двете страни не покриват критериите и приемането им няма как да стане в обозримо бъдеще. "Ще защитаваме демокрацията в Централна и Източна Европа и по целия свят. Нашата подкрепа за суверенитета и териториалната цялост на Украйна е непоколебима. За нас е ясно, че каквото и да е руско нахлуване ще е огромна стратегически грешка, която ще има сурова цена", обобщава Столтенберг.
7 коментара
Това с войната в Украина става като с краставицата на Мирча Кришан,дето имала 99% вода. И сърбинът повтаряше тия пет думи до подлудяване на слушателя!
И да попитам: защо, след като руската "агресия" в Украина е толкова предстояща, Украина не е субект в някакви преговори по темата?
Всъщност преките преговори между Русия и САЩ, които започнаха в Женева, са за поисканите от Русия гаранции за сигурността й: неразширяването на нато в постсъветското пространство и неразполагане на нападателни въоръжения в Изт.Европа
Прекъсна.
...неразполагане на АМЕРИКАНСКИ нападателни въоръжения в Изт.Европа.
В този ред е повече от обяснимо, че срещата е двустранна. И в този ред на мисли е налудно желанието на непоканените на обсъждането Украина, нато и ЕС да седат до масата. А те защо да са там? За масовост?
Съвсем ясно е, че САЩ и Русия ще ообсъждат Украина, нато и ЕС без тяхното участие. И макар САЩ да твърдят, че "провеждат консултации със своите европартньори", истината е, че просто ги уведомяват какво са решили за тях без да ги канят там, където се вземат решенията.
С Украина всичко е ясно - от майдана тя не е субект, а обект на международна политика, и се управлява от подконтролно на САЩ правителство, което - естествено - не е на нивото да участва в преговори за стратегическата стабилност и разпределение сферите на влияние.
Подобна е ситуацията и с ЕС. Не са поканени нито централни структури, нито отделни лидиращи държави, защото по отношение на стратегически въпроси те са задължени да заемат позицията, която им продиктува Вашингтон - каквато и да е тя.
Самомнението на ЕС, че може да не е сянка на САЩ е неселиозно, защото ЕС нито има въоръжени сили, които да гарантират неговата сигурност, нито самостоятелна дипломация, която да изрози субектна позиция.
При Тръмп САЩ изоставиха евфемизмите и заявиха направо как гледат на своите "съюзници" - като 100% държанки. При Байдън пердето се спусна отново, но фактът, че 28 европейски "съюзника" на САЩ седят до радиоапаратите и чакат да научат речултатите от преговорите на батко с Русия, говори много ясно за степента на подчиненост.
ЕС умира от ужас, че САЩ, който в момента води абсолютно загубена студена война на два фронта - срещу Китай и Русия - в един момент може да тръгне да се договаря с Русия, за да се съсредоточи единствено върху своя основен противник - КНР.
И кво ще прави тогава ЕС, захвърлен от янките в руската стратегическа зона?
Защото оцеляването на американската кожа за американците е по-важно от оцеляването на еврокожата, нали?
До коментар [#1] от "D-r D":
Чехословакия беше ли поканена по време на Мюнхенското споразумение?
До коментар [#3] от "Nikolay":
Топло. За да отърват войната, тогава Чембърлейн и Даладие поднесоха Чехословакия на Хитлер на тепсия. Дори забраниха на Едвард Бенеш да се съпротивлява на вермахта.
Година по-късно не си мръднаха пръста за съюзничката си Полша, когато за 2 седмици арийците я сринаха и прегазиха.
По този повод Чърчил казва, че който избира позора пред войната, получава и позора, и войната.
Джордж Сорос - враг номер 1 на Тутраканската селищна система! Само не забравяй че за провала на Янукович не ти е виновен Сорос.
Всяка поредна статия за бъдещата война в Украйна е чегъртане по дъното на отдавна изгребан казан и проява едновременно на журналистическа бездарност и слугинаж.
До коментар [#6] от "weiss":
Видимо не само аз се обърквам към първата или към втората най-древна професия принадлежи текстописецът...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.