В българския "натовски" батальон вероятно ще има и американци

Идеите на българското военно министерство за създаване на подсилена българска батальонна бойна група, която да е своеобразен заместител на натовското предно разполагане заради ескалацията на напрежението в Украйна, постепенно започнаха да придобиват по-видима и ясна форма. По всичко личи, че на пръв поглед екзотичната инициатива, лансирана от министър Стефан Янев, е елемент от по-дългосрочна стратегия, чиято цел е да използва настоящата криза като катализатор за ускоряване на дълго забавяната и в момента зациклила модернизация в българските Сухопътни войски. Защото именно пехотата, в момента оборудвана с амортизирано оръжие от времето на Варшавския договор, би трябвало да е "гръбнакът" на армията ни и да осигури онези бойни способности, които съюзническите сили от НАТО най-трудно и най-бавно биха могли да компенсират в случай на внезапна военна ескалация.

"Ще изграждаме и развиваме модерни способности и чрез участие в многонационални проекти в рамките на НАТО и ЕС. Ще използваме възможностите на агенциите на двата съюза и особено на стратегическото партньорство със САЩ", обяви днес военният министър пред ръководството на армията по време на годишната конференция на началника на отбраната. И бързо конкретизира намеренията си: "Аз и моят екип ще направим всичко възможно още през тази година да бъде възобновено изпълнението на проекта за новите бронирани машини за Сухопътните войски." По-специално става дума за сериозно зациклилата през последните няколко години модернизационна програма на стойност близо 1.5 млрд. с ДДС, чиято задача беше да оборудва една тежка механизирана пехотна бригада с поне 150 най-модерни натовски бойни машини. В следващите няколко седмици ще се мисли дали оттук нататък проектът да се развива по старата схема с обществена поръчка или на базата на пряко договаряне с друга съюзническа държава в НАТО.

Суровата реалност обаче е, че дори договорът за новата бойна техника на пехотата по някакъв магически начин да се подпише през следващите дни или седмици (което на практика няма как да стане), първите бройки едва ли има как да пристигнат по-рано от 2-3 години. За жалост страната ни вече няма как да чака толкова дълго, защото ескалацията на напрежението по източния фланг на НАТО се случва тук и сега. "Днес регионът е изправен пред най-голямата криза след студената война, а случващото се в Украйна пряко застрашава нашата сигурност", коментира днес Стефан Янев, демонстрирайки скоростна еволюция на предишната си позиция по темата, обявена преди няколко седмици, според която непосредствена заплаха за сигурността на България няма.

Сериозни дефицити на бойни способности

Затова, докато чака сключването на договор, производството и доставката на ново модерни бойни машини, пехотата ни ще трябва намери "план Б" и да действа с наличните алтернативни ресурси. На теория в момента българската армия трябва да има поне шест батальона, сертифицирани по стандартите на НАТО. На практика обаче това е само на хартия. Обществена тайна е, че по време на ученията за сертификация въпросните батальони използват на ротационен принцип малкото останала изправна бойна техника, която най-вероятно е връстник на офицерския състав от подполковник нагоре. Така изведнъж може да се окаже, че ако армията ни спешно трябва да вдигне по тревога цялата 61-ва Стрямска механизирана бригада, която сме декларирали като военен потенциал по линия на натовските Сили за отговор (NRF), годни за реална операция може са не повече от 1-2 батальона, и то с някои уговорки. Последното с половин уста беше признато днес и от военния министър Янев. "Анализите ни показват сериозни дефицити във въоръжените ни сили", коментира той по време на днешната конференция на началника на отбраната. И добави: "Батальони имаме много, а батальонна бойна група сега създаваме. Когато говорим за дефицити, не говорим за нещо, което може да бъде създадено за два дни - говорим за дефицити от гледна точка на стандартите на НАТО, изискванията в съюзна среда."