Парламентът прие "по принцип" два модела за разследване на главния прокурор

В два последователни дни парламентът прие на първо четене два законопроекта, всеки от които предлага различна концепция за механизма, по който да се разследва главният прокурор и заместниците му. В четвъртък Народното събрание прие проекта на "Възраждане" за промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ), основен акцент в който е отделянето на Националната следствена служба в самостоятелно звено в съдебната власт, при което директорът на службата при необходимост ще придобива временно качеството "изпълняващ длъжността прокурор по разследването срещу главния прокурор и неговите заместници" - когато се появят данни за извършено престъпление.

В петък парламентът прие законопроекта на Министерския съвет за промени в Наказателно-процесуалния кодекс, който предвижда, че разследването на главния прокурор и заместниците му ще се извършва от специално назначен (ад хок) прокурор, избран между наказателни съдии с ранг върховен съдия, предварително дали съгласието си за това. Депутатите обаче отхвърлиха аналогичния законопроект, внесен от Надежда Йорданова и група депутати от "Демократична България", макар че разликите между него и проекта на МС са незначителни. Освен него бяха приети и още три проекта за промени в НПК - на Бойко Рашков от "Продължаваме промяната", на група депутати от "Възраждане" начело с Костадин Костадинов и още един на МС.

Без шанс за окончателно приемане

Първото гласуване на един законопроект в Народното събрание е гласуване по принцип, т.е. за концепцията и базисните положения, заложени в него. Когато обаче депутатите гласуват два принципно различни законопроекта, това задава въпроса доколко сериозно е това гласуване и какво точно е посланието, което изпращат. При всички случаи от живота на този парламент остава точно една седмица, от които общо три пленарни дни. Според заявката на президента Румен Радев парламентът ще бъде разпуснат на 3 февруари. Теоретично е възможно при денонощна работа и силна политическа воля всички проекти за промени в НПК и ЗСВ да бъдат обединени, да минат през комисия за второ четене, а след това и през пленарната зала. Очевидно е обаче, че това ще остане само теория, но на практика няма да се случи, защото парламентарното мнозинство не желае да приеме закон за отчетност и отговорност на главния прокурор, а само да демонстрира такава воля пред европейските и американските партньори, които вече много внимателно наблюдават случващото се в България в тази област.

Законопроектът на Министерския съвет за промени в НПК включва освен промени в статута на главния прокурор и редица мерки за повишаване ефективността на досъдебното производство, обжалване отказите на прокуратурата за образуване на производство, защита правата на пострадалите и др. Той беше приет със 181 гласа "за", 25 "против" и 1 "въздържал се", като гласовете против бяха на ДПС.

На първо четене минаха и всички други проекти за промени в НПК, включително и законопроектът, внесен от Бойко Рашков, с който той предлага разширяване на правомощията на разследващите органи - следователи и разследващи полицаи, не само за образуване на досъдебно производство, но и с възможност да искат директно от съда разрешение за извършване на редица следствени действия без посредничеството на прокуратурата, включително и използване на специални разузнавателни средства. Целта е да се избегнат сегашните затруднения, дублиране, забавяне и ненужно опосредяване на действията, а по този начин намаляване на формализма в наказателното производство, осигуряване на процесуална икономия, бързина и ефективност чрез премахване на опосредяващата роля на прокуратурата. За този проект гласуваха 113 депутати, 88 бяха против (ГЕРБ и ДПС) и четирима въздържали се.