Колко струва примирението

Държавата притежава болници и санаториуми, общо 65 на брой, във всеки по-голям град в държавата. Общото между тях обикновено е, че са в сгради, строени през миналия век, а условията в тях обичайно са мизерни. И тук идва въпросът защо, при положение че те са по-големи от новите частни болници, имат повече пациенти и по-голям персонал, част от тях продължават да са замръзнали в края на миналия век като апаратура и често като терапевтични възможности, като битови условия и основно - като заплати на работещите в тях специалисти. Всяка година държавата отделя допълнително поне стотина милиона за капиталови разходи, търси средства по европрограми и разпределя от бюджета достатъчно средства, за да обнови притежаваните от нея лечебни заведения. Както обаче е видно в казуса с най-старата държавна болница в София - Александровска, тези средства потъват без особен ефект нито за болницата, нито за нейните лекари и пациенти. Според най-новите данни за това как е била управлявана с доставчици са подписвани договори с клауза за наказателна лихва за просрочени плащания, стигаща 23%. И към момента от натрупаните 70 млн. лв. загуби 28 млн. лв. са именно лихви и такси по просрочени задължения.

Както все повече става ясно от официално изнасяни данни и за други сектори, схемите, по които се източват държавните предприятия, както и безобразията около управлението им са станали всекидневие, на което държавното обвинение и многобройните звена за финансов и всякакъв друг държавен контрол упорито отказват да обръщат внимание. Това именно позволява безнаказаното пилеене на обществени средства.

А в случая с болниците - и примирението, произтичащо от факта, че в повечето градове и лекарите, и пациентите нямат друг избор къде да работят и да се лекуват.