Медицинският университет опитва да спре преструктурирането на Александровска

Ректорът е заплашил да отнеме университетския статут на болницата, ако тя слее дублиращи дейността си клиники

Десислава Николова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Опитите за бягство от отговорност за катастрофалното управление на най-старата университетска болница в България - Александровска, и за политическото й овладяване продължават на ново ниво.

След като предишното ръководство обжалва многократно вписването на новия борд, сега то предприема нова форма на натиск, така че да спре потенциалното преструктутриране на болницата, което може да я спаси от фалит - болницата е задлъжняла с десетки милиони.

Кръгът лекари около бившия й директор, депутатът от ГЕРБ проф. Костадин Ангелов, е активирал Медицинския университет - София, в който по принцип голяма част от работещите в Александровска са преподаватели. На съвещание, посветено на преструктурирането на болницата с цел да се избегне фалитът й, ректорът на Медицинския университет академик Лъчезар Трайков е обявил, че обмисля да отнеме статута на университетска болница на Александровска, ако новото ръководство предприеме каквито и да било структурни промени. Това става ясно от писмо на директора д-р Атанас Атанасов до здравния и образователния министър, и академичното ръководство на университета.

Александровска е най-задлъжнялата и губеща държавна болница - със 70 млн. лв. натрупана финансова загуба и над 42 млн. лв. задължения, повече от половината просрочени. В същото време тя е една от болниците, които разполагат с най-много дублиращи дейността си клиники. В нея например функционират три отделни хирургични клиники, три клиники по нефрология и две по кардиология.

Новото ръководство все още обсъжда дали няма да е по-икономически изгодно част от клиниките да се обединят, за да намалее администрацията, без да бъдат съкращавани лекарите. Това обаче е станало причина Трайков да обяви, че ще отнеме университетския статут на болницата, ако има промени.

Какво значи университетска болница

В световен план това е върхът на болничната пирамида - в университетските болници се приемат и лекуват най-тежките случаи, в тях се обучават студенти, специализанти и докторанти, а в тях преподават най-добрите лекари.

Казусът с медицинския университет в София има интересно развитие през миналия век. Болница "Княз Александър I", сега Александровска, става първата база на медицинския факултет на Софийския университет през 1917 г. и до 1944 г. остава такава. След това, по времето на социализма, болниците в карето в центъра на София придобиват общото название Медицинска академия. След демократичните промени всяка от десетината болници в карето получава юридическа самостоятелност. Медицинският университет се обособява като самостоятелно лечебно заведение. Отделно от това Софийският университет също възстановява медицинския си факултет, като използва за основна база за обучение правителствената болница "Лозенец" и признава за университетски най-големите частни болници в столицата.

В Александровска работят 437 лекари, голяма част от които са част от общо 1600-те преподаватели в Медицинския университет - София. И до момента символ на университета са точно арката на Александровска и сградите в нея на възраст повече от 100 години.

Медицинският университет има общо 13 бази - университетски болници, в които се обучават медици в София. Всички бази са държавни болници - УМБАЛ Св. Ив. Рилски, УМБАЛ Св. Анна, УМБАЛ Царица Йоанна-ИСУЛ, болницата по ортопедия в Горна баня, Ендокринологичната болница, Майчин дом, две педиатрични болници, УМБАЛ Св. Екатерина, психиатричната болница Св. Наум, белодробната Св. София, инфекциозната болница, Пирогов и Александровска.

По принцип повечето от лекарите, практикуващи в тези болници са на щат и в Медицинския университет. Това им дава право да преподават, да развиват научна кариера и да получават достойно заплащане, тъй като Медицинският университет разполага с годишен бюджет над 100 млн. лв.

Битката кой да оглави катедра и да бъде назначен в университета е изключително конкурентна, а в нея по традиция е намесена не само подкрепата на политическите партии, но и на всички влиятелни пациенти на съответния лекар, които по един или друг начин биват стимулирани да му се отблагодарят с помощ за неговата кариера.

Тъй като Александровска е най-голямата база на университета, връзките между нея и него са изключително оплетени. Така например сегашният ректор академик Трайков е завеждащ катедрата по неврология, а в Александровска завежда отделението по диагностика и лечение на дегенеративни и съдови деменции към Клиниката по нервни болести и директор на Александровска до 2013 г., когато го наследява Костадин Ангелов. Предишният директор на болницата проф. Борис Богов, когото служебният министър Стойчо Кацаров освободи за лоши финансови резултати преди няколко месеца, е ръководител на Катедрата по вътрешни болести и председател на общото събрание на Медицинския факултет на университета. Самите Богов и Трайков пък са сватове.

Отделно от това деканът на медицинския факултет проф. Димитър Буланов, който стана известен с работата си на пет места, беше председател на борда на Александровска за кратко през миналата година, след като Костадин Ангелов стана министър - директор на Александровска, а преди това седем години е бил заместник-директор на Александровска. Назначенията на Трайков, Богов и Буланов, логично, идват и с подкрепата на Ангелов и ГЕРБ през миналата година, колкото и да се говори за академична независимост.

Империята отвръща на удара

След като не успяха да се върнат по съдебен път в борда на Александровска, а множеството нарушения изплуваха и бяха подадени към прокуратурата, групата от предишни директори около Ангелов, които по принцип работят в болницата, се противопоставя активно на всякакви промени и разкрития какво се е случвало в Александровска.

В момента новото ръководство се опитва да запуши течовете, да преструктурира клиниките и да започне да връща огромните дългове. Промените са на етап обсъждане, като по думите на Атанасов - ако бъдат слети три клиники с еднакъв предмет на дейност, това по никакъв начин няма да се отрази на работните места на лекарите в тях, нито пък на преподавателската им дейност в университета.

"В знак на несъгласие с обсъжданите оздравителни мерки през миналата седмица проф. Богов коментирал, че е възможно ръководството на МУ - София, да предложи прекратяване на акредитацията на УМБАЛ "Александровска ЕАД като база за обучение", пише в писмото си до министрите Атанасов. След това допълва, че през тази седмица тази теза е била застъпена и от самия ректор академик Трайков. Заедно с проф. Буланов академикът се появил непоканен на работно заседание на комисията, която изработва проект за преструктуриране на болницата, изразил несъгласие с коментираните промени, не предложил алтернативни оздравителни мерки, но пък ултимативно заявил, че ръководството на университета ще преосмисли взаимоотношенията си с УМБАЛ "Александровска", включително ще обмисли предложение за прекратяване на статута на болницата като клинична база за обучение на студенти и специализанти и като академичен център за практическо преподаване на медицина, дентална медицина и фармация.

Новият директор обяснява, че оздравителните мерки, които обсъждат в момента, имат за цел да предотвратят фактическото унищожение на най-емблематичната клинична база за обучение и една от най-големите университетски болници в страната. "Тези мерки в никакъв случай не са, не могат и няма да бъдат насочени към компрометиране на възможностите за обучение на студенти и специализанти, а напротив, целят точно обратното - съхраняване и развитие на тези възможности, както и на възможностите за съвременна диагностика и лечение", казва в писмото си Атанасов. Той допълва, че многократно е представял на Трайков и Буланов критичното състояние, до което е доведена болницата от предишните ръководства, и не може да приеме тази реакция на университета.

Оздравителните мерки все още не са влезли в сила, но ако Александровска загуби акредитацията си като университетска болница, студентите ще трябва да се обучават само в останалите бази, а лекарите, които преподават и в университета, трябва да си търсят работа в друга университетска болница. Това пък заплашва да изпразни от съдържание Александровска болница, която и без това е в трагично финансово състояние. До редакционното приключване на статията академик Трайков не отговори на въпросите на "Капитал" по казуса.