История на заболяването "Задлъжняла болница"

Няма да платим, за да има лихви

Според доклад за финансовото състояние на болницата към 30 юни тази година тя разполага средно със 750 легла и в нея се лекуват около 23 хил. души годишно. Затова тя получава от здравната каса, пациентите, частните застрахователи като доплащания и дарения общо 79 млн. лв. годишно. Разходите й обаче са над 83. млн. лв.

Болницата е натрупала 70 млн. лв. загуби, като собственият й капитал също е 70 млн. лв. В допълнение - задълженията й към доставчиците са общо 42 млн., като основната част от тях, 28 млн. лв., е трябвало да бъдат платени преди години.

Само през последната година на управлението на Ангелов към тези просрочени задължения се добавят 20 млн. наказателни лихви и такси.

Вместо да изтегли кредит или да намали разходите си, за да може да обслужва задълженията, болницата се върти в пълна дългова спирала. Тъй като болниците би трябвало да бъдат управлявани по нарочен финансов стандарт и да показват как намаляват задълженията си пред принципала, Александровска е сключвала споразумения за ново разсрочване на просрочените си задължения и пак не си е плащала. Не само това - в анексите към договорите с доставчиците тя поема задължения да плаща тежки наказателни лихви над законовата лихва за забава от 10%. В случая Ангелов се е съгласил да добави още 12.5 процентни пункта наказателна лихва върху неплатената част от дълга. В друг договор болницата поема задължение да плаща по 30 хил. лв. месечно по всяка неплатена навреме фактура. В следващия договор клиниките се съгласяват да плащат между 17 и 23% наказателни лихви на годишна база, а в друг анекс с доставчик - основния лихвен процент плюс 15 пункта на годишна база за всеки ден просрочие.

От здравното министерство отбелязват, че в продължение на години Костадин Ангелов е сключвал неизгодни споразумения за разсрочване, с които е увеличил дълговете на болницата. Вместо това на фона на отрицателните лихви в банковия сектор и възможността за договаряне на банкови кредити с лихви от 2-3 процента той е можел да си плати и да намали дълга към доставчиците.

"Ангелов не само е поставил болницата в тежко финансово състояние, но сега съдбата й зависи от благоволението на кредиторите ѝ", коментират от здравното министерство.

Извънредни приходи

През миналата година Александровска болница е била най-надарената държавна клиника в България, за да лекува коронавирус.

Вероятно всички си спомнят как Ангелов обяви, че е безкрайно впечатлен от дарителската вълна за болницата, която ръководи, от невижданата помощ, която никога не е вярвал, че ще се случи, и благодари специално на най-големия дарител на болницата - Делян Пеевски, който я беше подпомогнал с 400 хил. лв.

В крайна сметка се оказва, че от общо 47.2 млн. лв. от дарения от граждани, неправителствени организации и фирми към държавните болници и санаториуми, дадени основно за лечение на коронавирус, се е възползвала най-пълноценно Александровска болница. Тя е получила общо 15.2 млн. лв. под формата на дарения. От това обаче съвсем не следва, че тя е лекувала най-много ковид пациенти. Напротив, на 35-о място е по лекувани с коронавирус в България с 610 преминали болни - четири пъти по-малко от "Пирогов" и далеч след болниците в Хасково, Търговище, Горна Оряховица и Габрово.

Къде са отишли 15-те милиона лева от дарения новото ръководство все още обследва, а пък прокуратурата изобщо не се интересува. Едно от направленията обаче стана ясно през пролетта. Оказа се, че Ангелов е плащал през фондацията на болницата на кетеринг фирмата на тъща си, за да изхранва медиците на първа линия в ковид клиниката пет месеца. Тъй като не е платил от болницата, това не представлява конфликт на интереси и на практика той не понесе никаква отговорност.

По-съществената част обаче е, че тези 15 млн. по никакъв начин не са допринесли за подобряване на финансовото състояние на болницата, напротив, тя е продължила да трупа нови дългове. Другата подробност е, че според предоставените на здравното министерство данни разходите за COVID-19 на Александровска през 2020 г. съвсем не са били 15.2 млн., а общо 3.68 млн. лв., като 80% от тези средства са изплатени само на осем фирми, които пък са избрани без търг и конкурс заради извънредното положение.

Любимите фирми на болницата

Експертите в здравния сектор от години твърдят, че броят на болниците в България е 360 и не намалява, защото основната част от тях - държавните и общинските клиники, които са общо 190 на брой, са се превърнали в хранилка за близки до местното и държавното управление фирми, които доставят на практика всичко необходимо - храна, ток, консумативи, перат прането на болницата, ремонтират и строят. Само от здравната каса през тази година болниците ще получат общо 2.6 млрд. лв., като поне половината от тях отиват в доставчиците им.

Доставчиците от своя страна са избрани по такъв начин, че да не попадат в полезрението на Закона за обществените поръчки.

Специално в Александровска множество процедури са били обявени като "договаряне без предварително обявление", което по принцип е ограничаваща конкуренцията процедура.

Такъв например е казусът с отдаването под наем на закрити гаражни клетки в двора на болницата, в която трудно и пациентите, и лекарите намират място за паркиране. Още от 2016 г. те са давани под наем на частна фирма срещу 10 лв. без ДДС за гараж месечно.

Другата част от поръчките са правени с процедура "обява за събиране на оферти" с ниски прагове - например до 270 хил. лв. за строителство, 70 хил. за услуги и 30 хил. лв. за доставки, които обаче не могат да се обжалват в съда. Освен това критериите за оценка не са били обективни, а комисиите са имали право да отстраняват кандидати и след провеждане на тестване, като това се е случвало най-често със стерилните хирургически конци и канцеларските материали.

В казуса с избор на доставчици на консумативи и лекарства условията за участие в поръчката са били така написани, че по тях да могат да се класират само определени фирми.