Катрин Барбър: Решенията, които засягат 27-те, трябва да се вземат от 27-те

Отделно от това, когато разсъждаваме за взетите решения, трябва да се фокусираме не толкова върху политиката и конституционните последици, колкото върху ефекта за икономиката. Засега е рано да се каже дали решенията от миналата седмица ще имат желания ефект. Надявам се, че да. Първоначалната реакция беше позитивна, но след това последваха няколко предупреждения от кредитните агенции за възможно понижение на рейтинга на страни от еврозоната. На второ място, не е ясно дали политическите стъпки ще бъдат последвани от необходимите технически и икономически, като например ЕЦБ да играе по-активна роля и Европейският механизъм за стабилност да бъде по-решително използван. Истинският тест за постигнатото ще бъде състоянието на европейската икономика след месец.

Да, но със или без британското вето, ЕЦБ нямаше да се активизира. Т.е. британската намеса не промени нищо от гледна точка на икономическите мерки. Тя засягаше повече политическата страна, която, както казахте, няма толкова голямо значение.

За нас ефектът върху общия пазар е много важен. Премиерът Камерън влезе в срещата с желанието за съгласие между всички 27 страни. Беше ясно от дискусиите в нашия парламент, че без предпазни мерки за Великобритания в тази област решението нямаше да бъде прието. Такива предпазни мерки бяха отхвърлени и премиерът счете, че националният ни интерес изисква да не се съгласим с промените. В основата на нашето искане беше регулацията на Лондонското сити да остане в националните прерогативи, както и предлаганият данък върху финансовите услуги да бъде отхвърлен. Защо? Защото половината от всички финансови транзакции, които биха били обложени в ЕС, всъщност се осъществяват във Великобритания. Данъците върху финансовия сектор са 10% от нашите данъчни приходи (във Великобритания има данък върху финансовите транзакции, бел. ред.). Така че това ни изглежда като диспропорционална мярка за набиране на средства за решаване на проблем, който е в еврозоната.

Можеше да поискате нова бюджетна отстъпка?

Ние не искахме това като специфична за Великобритания политика, искахме това на общо европейско ниво.

Много анализатори заплашват, че част от финансовият бизнес ще се изнесе във Франкфурт и Париж, за да може да оперира свободно на европейския пазар.

Има такъв риск. Но беше преценено, че предлаганите финансови регулации крият по-висок риск.

Тази линия на Лондон обаче отслабва Европейската комисия – новите политики ще се договарят без нейно участие, тъй като ще са част от нов договор. А именно ЕК е бастионът на либерализма в европейските институции. Няма ли това да се отрази още по-негативно на Великобритания, а и на страни като България с по-пропазарна нагласа?

- Британският финансов министър ще продължи да участва в Екофин (съветът на финансовите министри на ЕС, бел. ред.), премиерът - в Европейския съвет, а аз ще продължавам да си говоря с моите партньори в България. Не мисля, че гласът на Великобритания няма да се чува.

Но ако много от законодателството се определя от еврогрупата (заедно с още няколко страни наблюдатели), Екофин ще бъде само предверието на стаята, в която се вземат решенията.

Ние естествено ще направим  всичко възможно това да не се случи. И премиерът изрази това ясно миналата седмица.

Вече се говори за нова "великолепна изолация". Не се ли притеснявате, че Великобритания все още не може да възстанови полагащото й се влияние в Брюксел след предишните случаи на изолация?

Изолация не е точната дума. Не очаквам моята работа да се промени. Голяма част от това, което правим, е да подкрепяме растежа и конкурентоспосбността. Тези дискусии ще продължат, особено когато говорим за "Европа 2020". И Великобритания, и България са силни привърженици на мерките за засилване на конкурентоспобността. Великобритания винаги е била привърженик на разширяването на ЕС. Спомнете си нашата роля в приемането на България и Румъния. Както премиерът Камерън каза миналата седмица: "Аз отказах да подпиша един договор, но подписах друг – за присъединяването на Хърватия." Ще има и други въпроси като Либия или Иран, в които Великобритания ще продължи да бъде много ангажирана.

За мен е много трудно да видя как водещ член на ЕС, страна, която е в центъра на общия пазар, която е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и е шестата най-голяма икономика в света, може да е изолирана.

Ако обаче участвате само в някои политики, ще имате и по-малко влияние. И това ще означава съвсем друг ЕС, в който либералните икономически идеи ще имат далеч по-малка подкрепа.

Винаги в ЕС е имало различни  кръгове на сътрудничество. Великобритания се е чувства добре извън еврозоната, без много злорадство, но си мисля, че направихме правилния избор. Не сме и в Шенген. Така че не се притесняваме, когато други страни имат желанието за по-тясна интеграция. Ние не разглеждаме последните решения като процес за създаване на нов ЕС, както някои хора смятат. Това е процес, който засяга само страните в еврозоната и тези, които желаят да се присъединят към нея.

Но ако има повече такива неприпокриващи се кръгове, в крайна сметка това ще означава по-слаб ЕС. Нещо, с което България например не се чувства много комфортно.

Ще направим всичко възможно решенията, които засягат 27-те, да се вземат от 27-те.