Изборът за лидер на ЕК - битка между две различни визии за Европа

Меркел е в деликатно положение. Въпреки че Юнкер беше изборът на нейната парламентарна група, тя имаше резерви. По време на кризата в еврозоната той атакува Германия, че действа сякаш е "единствената неопетнена държава в света" и се държи "по един много неевропейски начин". Канцлерът също така е съпричастна към дилемата на Камерън как да продаде реформирания Брюксел на скептичните британски гласоподаватели и иска да запази целостта на ЕС в момент, когато Лондон заплашва с напускане.

Затова първоначално Меркел заяви: "В крайна сметка ще има относително широк спектър от имена на масата." Но германската преса усети шикалкавене и беше необичайно остра към нея. Същевременно тя показа, че не смята въпроса за британското членство в ЕС за тривиален: "Мисля, че е недопустимо колко лесно някои хора казват, че е все едно дали Великобритания ще остане в ЕС или не."

Германските медии обаче припомниха, че Меркел всъщност каза на избирателите да използват гласа си, за да подкрепят Юнкер. И сега тя не може да се отметне, без да накърни волята на електората. И все пак остава спорно дали Юнкер има легитимен мандат. Дори в Германия малка част от гласоподавателите могат да го идентифицират и няма много доказателства, че хората са пуснали бюлетина с мисълта за бъдещия председател на ЕК. Това обаче не попречи на някои политици да говорят за "подмяна на вота".

Всичко зависи от Меркел

Камерън има някои съюзници, макар вероятно не достатъчно, за да блокира Юнкер. Над 20 ръководители на правителства се обадиха на бившия премиер на Люксембург, за да изразят подкрепата си. Така че всичко зависи от Меркел. Ако тя продължи да стои зад Юнкер, почти сигурно е, че Камерън ще загуби, а той вложи много в тази битка. Ако не може да спечели подкрепата за по-дързък и гъвкав реформатор начело на ЕК, как ще успее да убеди избирателите, че може да договори един променен ЕС, в който Великобритания трябва да остане.

Победа на Юнкер ще означава и промяна в баланса на силите, ощетявайки ръководителите на правителствата за сметка на ЕП, който подкрепя по-близката интеграция. Това ще даде повече власт на ЕП в момент, когато Камерън иска повече правомощия за националните парламенти.

Някои експерти предполагат, че на европейската среща следващата седмица лидерите ще дискутират реформиран дневен ред за следващата ЕК, преди да решат кой да я оглави. Трудността пред Камерън е, че това не е само битка за една Европа, която да бъде по-конкурентоспособна и да постига растеж и заетост. Той иска една Европа, която дава повече правомощия на отделните държави.

В крайна сметка това е битка между две различни визии за ЕС. От една страна, са тези, които настояват за по-близък съюз и по-голяма роля на ЕП. А от друга – онези като Камерън, които смятат, че "Брюксел е станал прекалено голям, прекалено командващ и прекалено бъркащ се". Въпросът е дали тези две позиции могат да постигнат компромис.