Меркел и Камерън в битка кой да оглави ЕК

Но критиците му посочват, че нито той, нито друг кандидат е успял да получи мнозинство, така че мястото му не е гарантирано. Някои европейски лидери, сред които е и Камерън, настояват, че първо е необходимо да се дефинират приоритетите на ЕК, преди да се избере подходящият кандидат. Позицията на бъдещия президент е една от най-влиятелните в Брюксел, тъй като оформя европейската политика в ключови области като икономическата реформа, имиграцията и връзките с другите световни сили.

Нужда от реформи

Пред медиите излязоха малко подробности от двудневната среща, която се проведе на 9 и 10 юни. Сред обсъжданите теми са били създаването на работни места, икономическият растеж, институционални промени в ЕС и структурните реформи, които трябва да засилят конкурентоспособността на съюза. Това са все въпроси, неизпълнението на които доведе до възход на евроскептиците на европейските избори на 25 май.

Великобритания, Швеция и Холандия водят кампанията срещу на кандидатурата на Юнкер. Според тях добрите резултати на евроскептичните формации са показали, че ЕС има нужда от промяна, която някой от старата школа като бившия премиер на Люксембург не може да донесе.

Преди двудневната среща Камерън заяви, че има подкрепата на всички основни британски партии срещу назначаването на Юнкер. Той е говорил по телефона и с премиерите на Италия и Унгария – Матео Ренци и Виктор Орбан, за които се спекулира, че са в неговия лагер.

Опозиционен блок

Според анализаторите се очаква дълга битка за надмощие. Камерън остро се противопоставя на възгледите на Юнкер за близък политически съюз между страните членки и описва Брюксел като прекалено голям и прекалено командващ. Той смята кандидата на ЕНП за "прекален федералист" и иска някой, който ще предприеме дръзки реформи. Пристигайки в Швеция, Камерън заяви, че европейските лидери, а не Европейският парламент, трябва да решават кой да застане начело на ЕК. Шведският премиер Фредрик Райнфелд също отхвърли идеята за по-голяма роля на ЕП. "Ние по принцип не одобряваме това да се представят кандидати от различните партии, защото смятаме, че това изкривява баланса между институциите и Лисабонския договор", заяви той. Според него са необходими още дискусии за ролята на ЕК, преди да се определи нейният следващ президент.

Позицията на холандския премиер Марк Рюте е сходна. Пред репортери той коментира, че е твърде рано да се обсъждат имена за наследник на Жозе Мануел Барозу. "Смятам, че първо трябва да се фокусираме върху съдържанието, да разискваме какво трябва да прави новата ЕК. И тогава да дискутираме кой ще подхожда най-добре", казва Рюте.

Крайното решение ще бъде взето чрез квалифицирано мнозинство от Европейския съвет, състоящ се от 28-те лидери на страните членки. А това означава, че никоя държава не може да наложи вето. Очакванията са да има съгласие на среща на ЕС на 26-27 юни, но няма гаранции, че дотогава ще има компромис. Нужно е и одобрението на ЕП с 376 гласа от общо 751.