Не по-добре, а както винаги

На теория звучи прекрасно, но на практика твърдението на Юнкер, че е "президентът на хората", е пресилено. Първо, защото активността не се повиши и е спорно колко от гласувалите например за ГЕРБ в България знаят, че са дали своя вот и за бившия премиер на Люксембург като кандидат на Европейската народна партия (ЕНП) за президент на ЕК. Британският евродепутат Даниел Ханън се опита да покаже това нагледно, като се разходи преди изборите с тв камера из улиците на няколко европейски града със снимки на Юнкер и конкурентите му за поста, издигнати от останалите партии. От хората, запитани дали разпознават тези лица, се чуваха най-вече отговори "Не".

И второ, претенцията, че парламентът е този, който трябва да определи наследника на Барозу, не издържа както от морална, така и от правна гледна точка. "Спорно е доколко парламентът е по-легитимен от Европейския съвет. Да, той е единствената пряко избирана институция на ЕС, но видяхме, че и на този вот участието остана традиционно ниско. Само 45% от гражданите на ЕС гласуваха и затова лидерите на страните-членки в Съвета имат основания да твърдят, че те са по-легитимни, тъй като са избрани с по-голяма подкрепа в своите страни", посочва пред "Капитал" Марко Инчерти, анализатор от Centre for European Policy Studies (CEPS). Овен това никъде в договорите не е записано, че само защото една партия е спечелила мнозинство в европарламента, тя автоматично определя кой да оглави комисията. Европейският съвет е този, който посочва номинацията, и не е длъжен да приеме Юнкер заради факта, че ЕНП е победител европейските избори.

"Скандалът не е, че лидерите на ЕС се стараят да намерят кандидат за президент на ЕК, който да има подкрепата на възможно най-много страни членки. Скандалът е, че опитът за заграбване на власт от страна на Европейския парламент може да бъде успешно продаден както на избирателите, така и на интелектуалците като подобряване на демокрацията в Европа. И сега, когато блъфът на парламента бе изобличен от правните и политическите реалности в ЕС, именно хората, които бяха достатъчно наивни да повярват в тази история, обвиняват онези, които се опитват да оправят бъркотията, че са недемократични", пише Ян Техау.

И отново Меркел

Точно тази дилема се стовари с пълна сила върху германския канцлер Ангела Меркел - некоронованата кралица на ЕС, която ще има решаваща роля при определянето на наследника на Барозу. Не е тайна, че тя съвсем не смята Юнкер за идеалния вариант. Но след като опитите й да флиртува с други кандидатури и да си остави отворени вратички я изложиха на неспирни атаки в германските медии, канцлерът коригира курса и застана твърдо зад десния Spitzenkandidat. "Тя го подкрепя по тактически причини - както някой каза, да се изправиш срещу кампания в името на демокрацията е като да оправдаваш убиването на бебета тюлени", обяснява пред "Капитал" Йозеф Янинг от берлинския офис на Европейския съвет по външна политика (ECFR).

Реакцията срещу колебанието на Меркел беше много силна. Философът Юрген Хабермас се произнесе пред в. Frankfurter Allgemeine Zeitung, че ако бъде избран друг кандидат, различен от Юнкер и Мартин Шулц (номинацията на Партията на европейските социалисти), то "Европа ще бъде ударена право в сърцето". В текст със заглавие "Европа гласува, Меркел решава", сп. Spiegel обвини канцлера, че предава гласоподавателите и прави "тих пуч" срещу тях. Издателят на многотиражния таблоид Bild Матиас Дьопфнер излезе с редакционен коментар, че ако трети претендент, който не се е явил на изборите, получи поста, "това би превърнало демокрацията във фарс".

Пространството за маневриране на Меркел е стеснено и заради твърдата позиция на лагера на противниците на Юнкер, воден от британския премиер Дейвид Камерън (в него влизат още шведският му колега Фредрик Райнфелд, холандският Марк Рюте и унгарският Виктор Орбан; Италия и Финландия също са потенциални съюзници). Всъщност Меркел и Камерън са обединени от това, че не одобряват Юнкер, макар и по различни причини. "За Камерън съпротивата е срещу личността и идеите, които той смята, че Юнкер защитава. При Меркел основното е, че не харесва принципа за водещите кандидати. Тя смята, че е право на Съвета да номинира президента на комисията и не е работа на парламента да се меси. Това е и по-важната и дългосрочна битка и тя не е свързана с Юнкер, а с баланса на силите между Съвета и парламента", казва Марко Инчерти.

Същевременно британският премиер съвсем не е единственият, който смята бившият премиер на Люксембург за човек от миналото, заклет федералист и любител на задкулисните сделки, който въплъщава всичко, което подхранва подозренията и недоверието към ЕС сред собствените му граждани. Но с ултиматума, че избирането на Юнкер може да доведе до излизане на Великобритания от ЕС, Камерън притиска Меркел до стената и рискува да изолира още повече Лондон.

Дела и имена

След като се оставиха да бъдат въвлечени в театъра с водещите кандидати, сега за лидерите на ЕС няма лесен изход от бъркотията. Иронията е, че самият Юнкер, изглежда, предпочита друг пост, който би му подхождал повече - президент на Европейския съвет на мястото на Херман ван Ромпой. И накрая може да го получи като утешителна награда, но междувременно боричканията около кандидатурата му заплашват да вкарат ЕС в институционална криза. "Има риск номинация, различна от тази на Юнкер и Шулц, да не успее да получи нужното мнозинство в парламента (376 гласа от общо 751). Тогава целият процес ще трябва да се повтаря, докато посочен от Съвета кандидат бъде одобрен от евродепутатите. Едва след избирането на президента ще бъде сформирана и новата ЕК. Тя трябва да започне работа на 1 ноември, така че има време да се мине през няколко рунда без значими щети. Но репутацията на ЕС ще пострада", посочва Йозеф Янинг.

Според Марко Инчерти съзнанието за продължаващата икономическа криза и нарастващото неодобрение към начина, по който се случват нещата в ЕС, ще мотивира лидерите на ЕС да се опитат да избегнат челната конфронтация около избора на президент на комисията. Един от вариантите е публично поне да подкрепят Юнкер с надеждата той да бъде бламиран от парламента, където гласуването е тайно и не е изключено част от депутатите на сключилите споразумение по този въпрос фракции на ЕНП и ПЕС да не гласуват за него. "Така най-лошият сценарий на институционална парализа ще бъде избегнат", казва анализаторът от CEPS. Освен това ще се отвори пътят за избор на друг, по-вдъхновяващ и приемлив кандидат (виж допълнителния текст). И когато играта с имената свърши, ще дойде време за делата. Защото ако по нещо има съгласие в Брюксел, то е, че ЕС не може просто да си продължава както досега.