От клоуни до фактор

Преди дни например стана ясно, че за първи път UKIP може да бъде включена във важен телевизионен дебат между лидерите на основните британски партии, който ще дефинира политическия дневен ред в навечерието на парламентарните избори следващия май. Евентуалното участие на Фараж е поредното доказателство, че очакванията са неговата партия да изиграе ключова роля във вота. Според скорошно социологическо проучване на института Survation, подкрепата за UKIP е около 25%, а това предполага, че партията може да спечели повече депутатски места от предвижданото. Доскоро прогнозите бяха за дузина мандати в 650-местния парламент, докато самата UKIP се цели в между 12 и 25 места. Но сега някои анализатори смело й дават цели 100. Което би било изумителен резултат предвид факта, че на последните парламентарни избори през 2010 г. тя получи едва 3.1% от вота и не вкара нито един депутат в парламента.

Този подем буди притеснения. Лидерът на Лейбъристката партия Ед Милибанд написа във в. Observer, че UKIP "черпи сили от недоволството и отчаянието и лейбъристите не могат и няма да пренебрегнат това". В. Mail on Sunday цитира неназован министър, който заявява, че Камерън ще се изправи пред предизвикателство, ако следващия месец консерваторите не успеят да победят UKIP на частичните избори в Рочестър, Южна Англия, както се очаква. Фараж демонстрира увереност и коментира, че победа на неговата партия в Рочестър може да катурне от лидерското място Камерън или Милибанд. "Има вероятност единият или и двамата да не ръководят вече своите партии на следващите парламентарни избори", каза той.

В момента подкрепата за консерваторите и лейбъристите е равна – около 31% според проучването на Survation. И възходът на UKIP реално заплашва преизбирането на Камерън, защото разцепва десния вот. Дълго време лейбъристите бяха доволни от вредите, които евроскептиците нанасят на техния основен опонент. Но UKIP се превърна в проблем както за левицата, така и за младшия партньор в управляващата коалиция либералдемократите, тъй като започна да краде гласове и от техния недоволен електорат. В случая с либералдемократите UKIP дори им взе етикета "алтернативен глас", с който те доскоро се кичеха.

Класическа протестна партия

"UKIP е класическа протестна партия и печели гласовете на онези, на които им е писнало от политиците. Те са формация тип "ние мразим всички" от съществуващия политически елит. И привличат онези, които отхвърлят статуквото", казва пред "Капитал" проф. Тони Травърс от London School of Economics (LSE). Но според него не бива да се отписват толкова бързо традиционните партии, особено предвид избирателната система, която ги облагодетелства. "Въпреки че консерваторите и лейбъристите са в дългосрочен упадък от 50-те години на миналия век насам, те все пак събират между 65 и 70% от вота на избори", обобщава Травърс.

Макар UKIP да триумфира на вота за Европейския парламент като част от приливната вълна от евроскептични формации от всички краища на континента, прогнозите още тогава бяха, че тя ще задава политическия дебат повече на национално, отколкото на европейско ниво. Влиянието й в Обединеното кралство вече е факт. Партията размести пластовете в британския политически пейзаж и представлява предизвикателство пред традиционната двупартийна система, в която основните формации - консерватори и лейбъристи, от години се редуват да управляват. Великобритания вече има коалиционно правителство, което е първото от Втората световна война насам. И подемът на UKIP повишава вероятността от още едно такова.

В момента консерваторите са поставени в трудна ситуация. Те са под засилен натиск от страна на евроскептиците, което ги принуждава да минат още по-вдясно и втвърдяват тона към имигрантите и към Брюксел, защото в противен случай UKIP ще отмъкне още от симпатизантите им. Камерън вече обеща да предоговори членството на Великобритания в ЕС, ако бъде преизбран, след което през 2017 г. да бъде проведен референдум за оставане или излизане от съюза. Според Фараж това не е достатъчно и той заяви, че ще поиска премиерът да насрочи националното допитване за догодина, ако UKIP се представи на предстоящите избори толкова добре, че консерваторите се нуждаят от нейната подкрепа, за да останат на власт.

Но ефектът "Фараж" не се изчерпва с това. Според Травърс подемът на UKIP се отразява на всички партии, не само на консерваторите. "Той кара лейбъристите да започнат да говорят за имиграцията и да предлагат собствена, по-мека версия за справяне с проблема", твърди анализаторът от LSE. Милибанд дори наскоро заяви, че неговата партия е претърпяла промяна и е осъзнала, че "не е предразсъдък" да се притесняваш от имигрантите.

За малко или за дълго

Сега големият въпрос е дали евроскептиците ще успеят да запазят набраната инерция до парламентарния вот през 2015 г. Без съмнение те вече стигнаха много по-далеч, отколкото онези, които се отнасяха с пренебрежение към тях, вярваха, че е възможно. Успокоителната теория е, че това е временен феномен и догодина електоратът ще гласува различно, осъзнал, че UKIP не е партия, която реално може да състави правителство, а по-скоро формация, която избираш, когато си ядосан на управляващите.

"UKIP са варирали и преди. Понякога са по-силни, после отново се свиват. Малко вероятно е да получат тази подкрепа, която в момента имат според социологическите проучвания. Защото парламентарните избори карат хората да избират между "пропилян" вот за евроскептиците, тъй като те не могат да спечелят в много избирателни райони, и сигурен глас за консерваторите или лейбъристите. Но резултатът на UKIP може да е достатъчно голям, за да се отрази на действията на другите партии", смята Травърс. По думите му прогнозираните от някои проучвания 100 места в парламента са малко вероятни и биха означавали грандиозна промяна в британската политика.  "Това не може да се изключи, но ще бъда изумен, ако се случи", твърди анализаторът от LSE. Но дори ако спечелят 20 места, това ще е забележително постижение предвид настоящата избирателна система.

Камерън твърди, че изборите догодина ще бъдат най-важните от десетилетия. "Ако станем свидетели на значителен вот за UKIP, ще видим Ед Милибанд като премиер и лейбъристите на власт. Имаме седем месеца да покажем, че само правителство на консерваторите може да даде на хората сигурността и стабилността, която искат", казва той. Стига "смахнатите и прикрити расисти" да не се окажат незаобиколим фактор.