Възходът на еврофобите

Не сте добре дошли

Лидерът на UKIP хвърля голяма част от усилията си в противопоставяне на "спуснатите от Брюксел директиви", според които в края на 2013 г. ще паднат всички бариери пред българи и румънци да живеят и работят на Острова. В речите си Фараж рисува апокалиптични картини, според които стотици хиляди (ако не милиони) жители на тези две страни ще нахлуят във Великобритания след отпадането на ограниченията, за да източат социалните й помощи. "Притеснени сме от напрежението, което може да предизвика всеки внезапен наплив от нови хора върху работните места и услугите. Великобритания е малък остров в сравнение с много други страни в ЕС, но също така е атрактивно място за живеене. Ние обаче вече имаме нарастващо население, което оказва натиск върху училищата, болниците и пазара на труда", обяснява Фараж. Той не вини българите и румънците, че искат да отидат във Великобритания. Но страната просто не може да си позволи повече безработни младежи само защото работните места се дават на хора от други страни, които вършат същото за по-малко пари. "Нито пък можем да имаме британци, които не успяват да получат общински жилища, защото 50% от тях са давани на имигранти", допълва Фараж.

Лидерът на UKIP твърди, че не е искал да обиди българите и румънците. Отрича и обвиненията, че има нещо конкретно против източноевропейците, докато същевременно не се противопоставя с такава ярост на имигрантите от Индия например. Но противоречието в позицията му е очевидно, след като пратеният от него в България зам.-председател на UKIP Пол Нутъл побърза да се снима в ромско гето с босоноги деца и тази снимка обиколи повечето британски ежедневници, подхранвайки още повече негативните настроения на Острова.

Политическата платформа на UKIP е екзотична – тя включва петгодишно замразяване на постоянната имиграция, плосък данък от 31% за всички освен за най-бедните, увеличаване на военните разходи, прекратяване на забраната на пушенето в пъбовете и отричане на глобалните климатични промени като недоказани. Партията иска да намали субсидиите за възобновяема енергия в замяна на открита подкрепа за ядрените централи и проповядва срещу мултикултурализма, исляма и гей браковете, които свързва с инцеста, полигамията и педофилията.

Но лидерът й Фараж е обигран политик, който намалява напрежението от радикалната си риторика, като се представя за приветлив и духовит оратор. Освен това е майстор на популистките жестове – членове на UKIP се редуват в чистене на обществени тоалетни и градинки, както и в патрулиране из местните пъбове през уикендите.

Развод им дай

Ако доскоро Фараж бе един от малкото, настояващи за излизане на Великобритания от ЕС, сега това е в центъра на публичния дебат. "Ние искаме да напуснем политическия съюз с Европа. Има прекалено много регулации, които възпират британския бизнес и се намесват в живота на хората. Плащаме много повече пари, отколкото получаваме. Това е връзка, която диспропорционално облагодетелства ЕС, не Великобритания", твърди Фараж. По думите му това не означава скъсване на връзките, тъй като дори Лондон да напусне ЕС, той пак ще остане негов съсед и съюзник. Но не иска да бъде част от един все по-федерален съюз, в който законите се правят от комисарите в Брюксел. "Това не е правилно нито за Великобритания, нито за демокрацията. Вярваме, че заради степента на недоволството към ЕС в определен момент ние трябва да излезем. Но не смятаме, че ако си тръгнем, ЕС изведнъж ще иска да спре да търгува с нас. Все пак внасяме повече от ЕС, отколкото изнасяме и ще останем важен стратегически и търговски партньор", обобщава Фараж.

Оптимизмът му за безоблачните отношения с ЕС след напускането на Великобритания не се споделя от всички. "Възходът на UKIP и на антиевропейските нагласи произлиза от погрешния британски патриотизъм, който обаче може да ни постави в изолация. Дебатът за Европа, нравещ се на онези, които смятат, че Великобритания трябва да влияе на ЕС, но не и обратното, позволява на хората на Фараж да бъдат по-твърди в своята позиция", обяснява пред "Капитал" Мат Донъхю, преподавател по социални и политически промени в университета Oxford Brookes. Според него UKIP стават все по-популярни, тъй като консерваторите легитимират все повече еврофобските възгледи.

Фараж има и готово обяснение защо въпреки подозрителността си към ЕС UKIP има свои представители в Европейския парламент, и то като втората по големина британска формация. "Народът ни иска там, за да го представляваме. След като толкова много граждани на Обединеното кралство желаят да напуснат ЕС и след като останалите основни партии подкрепят продължаване на членството, е важно да има хора в Брюксел, заставащи зад мнозинството британци", казва лидерът на UKIP. Той посочва, че е от съществено значение хората му открито да докладват у дома какво става в ЕП, особено когато другите политически партии, и особено консерваторите, са доказали, че са ненадеждни, "щом трябва да кажат на британците истината за ЕС".

Междувременно възходът на UKIP вече не е проблем само за торите, тъй като партията взема гласове от недоволния и гневен електорат на всички политически сили. Тя споделя много общи характеристики с радикални десни формации като холандската Партия на свободата, датската Народна партия, австрийската Партия на свободата и "Истински финландци". Като тях тя мобилизира основно гласоподаватели с враждебно отношение към имиграцията, но и такива, които са типични националисти и евроскептици, дълбоко недоволни от съществуващите политически елити.

Независимо какви чувства поражда, е време партията на Фараж да бъде взета насериозно, най-малкото заради влиянието, което има върху управляващите в Лондон. Дори UKIP да не спечели и едно място в парламента на следващите избори, тя вече постигна много – изтласка консерваторите още по-вдясно и принуди Камерън да обещае референдум за излизането от ЕС.