Новата китайска доктрина на Байдън

Вярно е, че републиканците скачат на всичко, което могат да представят като меко отношение към Китай (въпреки че всеки път, когато казват, че президентските избори са откраднати, вършат работата на китайски пропагандисти). Републиканците обаче едва ли ще започнат да подкрепят вътрешния дневен ред на Байдън само защото на корицата му е изписана думата "Китай".

Още по-лошото е, че колкото повече Байдън използва строга реторика, за да мотивира американците, толкова по-трудна става задачата да привлече съюзниците си и големите развиващи се сили като Индия и Индонезия. Като превръща отношенията с Китай в състезание с един победител, ги поставя пред избора между демокрация и автокрация, без възможност за търсене на съвместно съществуване. Уви, с това той надценява влиянието на САЩ и подценява колко потенциални съюзници могат да изгубят, загърбвайки Китай.

Икономическата мощ на Китай

Чрез множество икономически мерки Китай ще се превърне в доминираща сила, каквото и да прави САЩ. Ще има най-голямата икономика в света и вече е най-големият партньор за търговия със стоки на почти два пъти повече държави от САЩ. Германия, европейският център за износ, има за цел да поддържа търговски връзки с Китай, дори когато политическите им връзки имат затруднения. В Югоизточна Азия много страни разчитат на САЩ за своята сигурност и на Китай за своя просперитет. Ако бъдат принудени да избират между суперсилите, някои може би ще изберат Китай.

Вместо да налага решение на други държави днес, Байдън трябва да ги спечели. И най-добрият му шанс за това е Америка да демонстрира, че може да процъфтява у дома и да бъде лидер на успешна и отворена световна икономика.

И тук подробностите на схемата на Байдън са обезпокоителни. Вместо да надгражда силните страни на Америка като защитник на световните правила, администрацията използва заплахата на Китай, за да доразвие вътрешния си дневен ред. Доктрината е пълна с индустриална политика, държавна намеса, планиране и контрол. Прилича на разединяването, водено от самия Китай.

За да разберете до какво може да доведе това, вижте доклада на администрацията за четири ключови вериги за доставки - на полупроводници, батерии, редки земни метали и жизненоважни фармацевтични съставки, публикуван миналия месец. Докладът не само представя аргументацията за държавна намеса в тези индустрии. Той също така включва синдикално представителство, социална справедливост и почти всичко останало. Още такива доклади ще бъдат подготвени. Ако този е като шаблон, Байдън ще предложи да използва субсидии и регулации, за да гарантира, че работните места и производството остават в границите на Америка.

Неизбежно в плановете на Байдън едното е за сметка на другото. Централна за нападението му срещу Китай е злоупотребата с човешки права, особено на уйгурите, обект на интерниране и принудителен труд в Синдзян. Основно в неговата политика по отношение на изменението на климата е преминаването към възобновяеми енергийни източници. И все пак двете са преплетени, поне в краткосрочен план, защото Синдзян произвежда 45% от силиция, използван за производство на слънчева енергия чрез панелите.

По-основен проблем е мекият протекционизъм на доктрината към Китай. Това облагодетелства действащите компании пред конкурентите и вероятно ще натежи на икономиката, вместо да я презареди. Новата програма за Луната в страната е популярна до голяма степен като начин да се покаже, че Америка има предимство над Китай. И все пак инициативата е жива точно до степента, в която позволява конкуренцията, в която частни фирми като SpaceX и Blue Origin могат да блестят.

По-предпазливи съюзници

Трети проблем е, че доктрината на Байдън ще направи съюзниците на Америка още по-предпазливи. Ако целта на прекъсването на връзките с Китай е да се създадат добри работни места в САЩ, съюзниците ще се запитат какво има за тях.

Планът на Байдън е пропусната възможност. Ако САЩ искат да попречат на Китай да възстанови глобалния ред по своя образ, те трябва да защитят вида глобализация, който винаги й е служил добре. В центъра на такъв подход ще бъде търговията и многостранната система, въплъщаващи вярата, че откритостта и свободният поток от идеи ще създадат предимство в иновациите.

Ако САЩ наистина искаше да се противопостави на Китай в Азия, тя щеше да се присъедини към паназиатската търговска сделка, от която се оттегли през 2016 г. Това е много малко вероятно сега, но тя може да търси нови споразумения за околната среда и цифровата търговия. Също така трябва да постави пари и влияние зад нови идеи, които засилват западния ред, като програма за ваксини за бъдещи пандемии, цифрови платежни системи, киберсигурност и инфраструктурна схема, която да се конкурира с китайската инициатива "Един пояс, един път". Вместо да копира китайския технонационализъм, една по-уверена Америка трябва да потвърди това, което направи Запада силен.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved