Системна грешка

Тежката реалност е, че 2022 г. вероятно ще бъде последната година, в която администрацията на Джо Байдън ще може да свърши нещо. Блокажът е ендемичен проблем в американската система. Той се корени още в замисъла на конституцията, която се базира на консенсус, какъвто е все по-труден за постигане в ерата на хиперполяризация и изискването на практика за супермнозинство в Сената, когато почти няма и обикновени такива. Дори при перфектни условия, когато Белият дом и двете камари на Конгреса са под контрола на една партия, сериозното законотворчество е изключително трудно. Не е случайност, че и Барак Обама, и Доналд Тръмп прокараха най-важните закони на своята администрация - съответно здравна реформа и орязване на данъците - през първите си две години. И двамата претърпяха сериозни загуби по време на междинните избори за Конгрес, като загубиха контрола над една камара, а с това и възможността да приемат закони според желанията си.

Джо Байдън, изглежда, ще последва точно този незадоволителен път. Въпреки че успя да прокара успешно стимулиращ пакет за икономиката в началото на администрацията си, неговите основни предложения - огромни разходи за борба с климатичните промени и социални програми в европейски стил, които трябва да бъдат платени чрез значително по-високи данъци за богатите, познати общо като Build Back Better - затънаха в движещи се пясъци през голямата част от 2021 г. Докато това издание отиваше в печат, враждуващите фракции в неговата Демократическа партия все още не бяха постигнали сделка. Нещо може все пак да бъде прието, но то вероятно ще бъде компромис на стойност едва частица от плана за 4 трлн. долара, на който Байдън се надяваше. Дори тази частична победа обаче ще изглежда внушително спрямо това, което ще последва.

Електорална загуба означава загуба на последните две години от мандата на Байдън поне по отношение на законодателството. Демократите имат петима конгресмени повече в Камарата на представителите и нула в плюс в Сената. Само два пъти от 1938 г. насам действащият президент е успял да разшири позициите на партията си в Долната камара - и в двата случая този президент е имал одобрение над 60%, докато Байдън има рейтинг едва 44%. Ако се базираме на исторически асоциации, това означава загуба на около 33 места в Камарата на представителите и съответно загуба на контрола над нея. Нещата изглеждат по-добре за демократите в Сената, където само една трета от местата се сменят на всеки две години и моделът показва, че загубите на управляващата партия са по-малки. Но американската система изисква съгласие и на двете камари, а републиканците няма да дадат подкрепа за нито един от приоритетите на демократите.

Оптимистите казват, че демократите могат да постигнат много преди ноември 2022 г., дори докато се подготвят за слаби електорални резултати. Но ако споровете върху предложенията на Байдън продължават, това ще отнеме значителна част от енергията на законодателите. Наближаващите избори ще изхабят останалата. Проблемът с крехките мнозинства е, че почти всякакво вътрешно неразбирателство означава край за дадено предложение. Дори ако има почти пълно съгласие сред демократите, правилата на Сената, които позволяват бавене на гласуване, освен ако 60 сенатори заедно не го прекратят, означават край за много законодателни предложения. Докато т.нар. filibuster (възможността сенаторите да бавят дебата безкрайно - бел. ред.) си стои непокътнат, не може да има сериозна ревизия на изборните правила в страната, нито увеличаване на минималната заплата или реформа на имиграционната система. Всякакви предложения, които успеят да прескочат този filibuster, едва ли ще бъдат значими.