Лидерите в ЕС са все по-малко склонни за газово ембарго срещу Русия

Според австрийския канцлер Карл Нехамер забрана за газа няма да бъде обсъждана в следващия европейски пакет от санкции

Икономически мотори като Германия предупредиха за негативните последици, ако Брюксел реши да прекрати руския газов внос

Марина Станева

Икономически мотори като Германия предупредиха за негативните последици, ако Брюксел реши да прекрати руския газов внос © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

"Разбира се, нещата могат да се променят, ако нещо драстично се случи на терен в Украйна. Но днес газът не е опция", посочва пред Politico пожелал анонимност европейски дипломат, който твърди, че санкциите върху руския петрол са връхната точка на процеса. След цял месец на спорове вчера лидерите на ЕС постигнаха политическо споразумение за забрана на 90% от вноса на петрол от Русия с изключение на този по тръбопроводи заради опозицията на Унгария. По думите на белгийския премиер Александер де Кро европейските рестрикции върху енергийния износ на Москва са достигнали "края на пътя".

Някои европейски лидери вече започват да изразяват умора от войната в Украйна или дори намекват, че Киев трябва да направи териториални отстъпки, за да се стигне до спиране на огъня, пише Politico. И допълва, че те са все по-малко склонни да предприемат допълнителни болезнени стъпки.

Австрийският канцлер Карл Нехамер, чиято страна получава около 80% от природния газ от Русия, заяви, че газова забрана няма да бъде обсъждана в следващия пакет от санкции. Същевременно Германия, макар че опитва да намали зависимостта си от руския газ, все още до голяма степен разчита на него. Други държави като Унгария, Чехия и Словакия също ще закъсат, ако не получават доставки от Москва.

Разделение в ЕС

Следващата логична стъпка в засилването на натиска върху Русия би била ембарго върху руския газ. Но опасенията са, че това би навредило повече на ЕС, отколкото на Кремъл. Нежеланието за подобна мярка вероятно ще нарасне още, след като новите данни показаха, че инфлацията в еврозоната е достигнала 8.1% през май, а всеки последващ трус с енергийните доставки почти сигурно ще оскъпи допълнително сметките на домакинствата.

Но негативите от въздържането от газово ембарго също са налице. От една страна, това изглежда като изоставяне на украинския президент Володимир Зеленски, който призовава за забрана на всички руски енергийни източници. От началото на войната страните в ЕС са похарчили десетки милиарди евро за внос на газ, петрол и въглища от Москва. А тези приходи помагат на Владимир Путин да финансира инвазията в Украйна. Тези плащания ще продължат - докато употребата на въглища постепенно се прекратява, европейската забрана на руския петрол ще отнеме месеци, докато доведе до ефект. И дори когато доставките с кораби най-накрая са спрени, вносът чрез тръбопроводи ще продължи по силата на изключението, договорено от Унгария.

Ако обаче не се стигне до газово ембарго, ЕС отново ще бъде разделен, тъй като най-яростните поддръжници на Украйна, особено балтийските държави, настояват Брюксел да продължи със силния натиск върху Кремъл. Те искат забраната на газа да бъде следващата стъпка и се надяват, че опозицията постепенно ще намалее. "Колкото по-твърди са санкциите, толкова по-скоро войната ще свърши", смята латвийският премиер Кришянис Каринш.

Договорката за газа е по-трудна от тази за петрола

Естонският премиер Кая Калас също твърди, че газът трябва да бъде включен в следващия кръг от санкции на ЕС. Но признава, че това е малко вероятно предвид трудните преговори за петролното ембарго. "Разбира се, газът е много по-труден, отколкото беше петролът. Всички последващи санкции ще бъдат по-сложни, защото имат отражение и върху европейците. И затова е много по-трудно политически", коментира Калас.

Европа е много по-зависима от Русия за газа, отколкото за въглищата и петрола, като оттам идват 40% от нейните газови доставки. И икономически мотори като Германия вече предупредиха за негативните последици, ако Брюксел в крайна сметка реши да прекрати руския газов внос.

"Газпром" спря доставките на газ по договори с Германия и Дания

Руският енергиен гигант "Газпром" заяви във вторник, че от 1 юни спира газоподаването за датската компания Orsted и за Shell Energy по нейния договор за доставка на газ за Германия, след като двете компании не са извършили плащания в рубли. Москва вече прекрати газовите доставки за България, Полша, Финландия и Нидерландия, които отказаха да правят плащания във връзка с руските искания за отварянето на сметки в рубли в руски банки.

Вчера от Orsted заявиха, че "Газпром" може да спре газоподаването, но това няма незабавно да постави датските газови доставки под риск. От "Газпром" пък посочиха, че са били информирани от Shell Energy, че няма да има плащане в рубли за доставката на газ за Германия. Според договора става въпрос за газ в размер на 1.2 млрд. куб. м на година.