Какво следва от битката за Северодонецк

"Артилерийският вал" върна Кремъл в играта

Последните локални успехи на руснаците в Донбас обаче водят след себе си неизбежния въпрос - ще се окаже ли прилаганата от Кремъл тактика на масиран безразборен артилерийски и бомбен обстрел темплейт за бъдещите настъпателни операции. Тя е базирана на военни способности, в които Русия за момента продължава да има видимо превъзходство: многочислена и по-далекобойна артилерия, в пъти по-многобройна авиация и, макар и непълно, въздушно превъзходство. Така на практика украинските сили често са принудени да се сражават срещу противник, който в повечето случаи може да ги изтощава с обстрели от сравнително безопасна дистанция, преди да влезе в обсега на оръжията им. След последните информации за струпване на голямо количество войски, артилерия и ракетни установки в близост до руския град Курск отвъд границата на украинската провинция Суми това може да се окаже нов проблем, който се нуждае от спешно решение.

Затова и през последните няколко седмици политическото ръководство на Украйна видимо смекчи войнствения и еуфоричен тон, с който обещаваше през следващите седмици да изгони агресора от всички окупирани територии, след което започна да отправя нови отчаяни апели към Запада за изпращане на по-далекобойни оръжия и особено на ракетни установки за реактивен залпов огън. Последното обаче поставя западните съюзници и особено САЩ пред дилема, тъй като армията на Киев би могла да се изкуши да обстреля с ракетите цели на територия на Русия, което от своя страна може да даде основание на Путин да ескалира конфликта и да обвини Запада, че го напада. Примери в тази посока от последните седмици не липсват: местните администрации на пограничните руски области неколкократно обявиха, че е имало стрелба срещу селища на тяхна територия, а най-известният инцидент е атаката на два вертолета без опознавателни знаци срещу петролната база в руския град Белгород. Извършването на подобни нападения със западни ракетни системи обаче ще даде на Кремъл доста по-трудно опровержими аргументи да се изкара "жертва на западна агресия и прокси война".

Все по-тежки оръжия за Киев...

Въпреки тези притеснения САЩ в крайна сметка обявиха тази сряда, че ще предоставят на Украйна първоначално ограничено количество реактивни системи за залпов огън от типа HIMARS, а най-вероятно - и М270. Тези западни ракетни установки имат малко по-голям обсег от руските си аналози, много по-точни са, включително използвайки "умни" самонасочващи се боеприпаси. Целта е с тях Украйна да успее да започне да парира стратегическото превъзходство на Русия по отношение на далекобойната артилерия. Още същия ден Великобритания реши да се включи в инициативата като отправи искане към САЩ да разреши реекспорт на свои ракетни установки М270 за Украйна.

САЩ също така предприеха още един безпрецедентен ход и ще предоставят бойни дронове MQ-1C Gray Eagle, въоръжени с противотанкови ракети Hellfire, които ще се присъединят към флотилията безпилотни апарати Bayraktar TB2. Германия от своя страна изненадващо наруши своето негласно ембарго върху прякото предоставяне на тежки оръжия за Украйна и обяви, че ще даде на Киев мобилни зенитно-ракетни комплекси, базирани на ракетите IRIS-T, с които да се даде отпор на руската авиация. Така че, ако въоръжените сили на Киев удържи фронтовете в Донбас още няколко седмици, без да се пропукат, руското превъзходство по отношение на далекобойността и господството във въздуха постепенно ще започне да се топи.

Уговорките в случая обаче са две. На първо място украинската армия ще трябва да се ангажира, че ще използва ракетните системи за залпов огън само за бойни действия на своя територия, но не и за обстрел на цели в Русия. И тъй като в момента Киев разчита почти изцяло на оръжията, предоставяни от Запада, армията му едва ли ще се изкуши да наруши това обещание. Дори в пристъп на гняв да реши да го направи, Украйна няма да има техническа възможност за това, тъй като ще получи само боеприпаси със среден обсег, т.е. ракети, които могат да бият на разстояние между 40 и 70 км.

На практика украинската армия поне засега няма да има достъп до далекобойни ракети за HIMARS и М270, с които могат да се поразяват цели на разстояние до 300 и дори до 500 км, ако се използват най-модерните типове боеприпаси. За момента обаче подобна далекобойност дори не е нужна и от чисто военностратегическа гледна точка. По-важното е украинските военнослужещи да се научат час по-скоро да боравят с по-сложите западни оръжейни системи, които могат да дадат отпор на руската масирана артилерийска офанзива. Ключови момент също е силите на Киев да започнат да извършват прехода към западен тип оръжие, преди арсеналът и складовете на съюзниците от бившия Варшавски договор тотално да се опразнят. А ако се стигне до допълнителна ескалация на въоръжения конфликт, САЩ винаги могат да изпратят и по-модерни и далекобойни боеприпаси на украинските войници, които вече ще знаят как да използват ефективно HIMARS и М270.

...и контраатака извън Донбас

Ситуацията на терен в Донбас също така може и да не е точно такава, каквато изглежда на пръв поглед. Макар в момента да прилича на сериозна криза и тактическо поражение за Украйна, неравният артилерийски дуел край Северодонецк и Лисичанск може да отвори и неочаквана възможност за отбраняващите се. Путин е събрал в този район всичките си най-способни бойни формирования и трудно би могъл да ги пребазира навреме в случай на масирана контраатака на друго място. "Фокусирането на Москва върху превземането на Северодонецк и Донбас като цяло продължава да създава уязвимости за Русия в жизненоважната за Украйна Херсонска област, където украинските контранастъпления продължават", коментират от отбранителния тинк-танк Institute for the Study of War (ISW).

Според анализаторите Херсон и околностите му са от критична важност. Това е единствената зона, където руската армия контролира обширна територия по западния бряг на огромната река Днепър, разделяща Украйна, грубо казано, на две части. Ако Кремъл успее да задържи този плацдарм, свързан с останалите окупирани територии само с два големи моста, това ще му даде отлична възможност да извърши бъдещи офанзиви по южното направление - към Одеса и Приднестровието в Молдова и/или към вътрешността на Централна и Западна Украйна. Ако обаче силите на Киев завземат обратно Херсон и огромната язовирна стена на Днепър в района на градчето Нова Каховка, това, от една страна, ще лиши Путин от възможност да атакува неокупирания остатък от украинското Черноморие, а от друга - ще позволи на украинската армия да се опита да освободи бунтуващия се Мелитопол, отново да отреже руския достъп откъм Крим по суша, като по този начин прекъсне снабдяването на целия руски южен фронт.

Тази стратегическа сметка предполага Русия да концентрира в този район сериозно количество военна мощ. Вместо това обаче руският президент предпочете да пренасочи основните си сили и ресурси в масирано, кърваво, а може би и отчаяно настъпление в Източна Украйна, което ще му осигури най-вече символна победа. "Продължаващите успешни украински контраофанзиви в района на Херсон показват, че украинските командири осъзнават тези реалности и се възползват от уязвимостите, създадени от решенията на Путин", коментират анализаторите от ISW. И добавят, че приоритизирането на отбраната и контраатаките от страна на Киев са извадили втория по големина град Харков извън обсега на руската артилерия, застрашават снабдителните линии на руската армия в Донбас и са спрели настъплението в района на град Изюм - все неща, които имат по-голяма стратегическа стойност от превземането на Северодонецк.