Свят

Какво причини войната на европейската икономика

След енергийната криза идват нисък растеж и упорита инфлация

Силният пазар на труда в Европа може да увеличи инфлацията.

Ексклузивно съдържание от The Economist

Силният пазар на труда в Европа може да увеличи инфлацията. © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

След три години на локдауни поради пандемията, бумове на повторно отваряне, война, задръстени вериги за доставки и зараждаща се инфлация европейските политици смятаха, че 2023 г. ще бъде годината, в която Старият континент ще се върне към новото нормално състояние на приличен растеж и инфлация под 2%. Икономиката на Европа наистина се успокоява. За съжаление обаче новото нормално е значително по-грозно, отколкото очакваха икономистите.

Позитиви

Да започнем с позитивните неща. Еврозоната се оказа забележително устойчива, като се имат предвид шокът от руската инвазия в Украйна и енергийната криза. Газът сега е по-евтин, отколкото беше в навечерието на конфликта, след скока на цените миналото лято. Правителствата не бяха принудени да разпределят енергията, както се опасяваха в началото, отчасти благодарение на необичайно топлото време. Общата инфлация, която достигна рекордните 10.6% през октомври, намалява.

Предвижданията бяха и за срив на индустрията заради високите цени на енергията, но и те не се сбъднаха. В Германия енергоемките фабрики отбелязаха спад на производството с една пета от началото на войната, тъй като вносът замени местното производство. Но производството като цяло е спаднало само с 3% до края на годината, в съответствие с тенденцията преди пандемията. Последното проучване на IFO показва, че производителите са толкова оптимистични, колкото са били преди COVID-19.

Въпреки че икономиката на Германия леко се сви през четвъртото тримесечие на 2022 г., еврозоната се противопостави на очакванията за рецесия. Според последната прогноза на Европейската комисия (EK) блокът ще избегне свиване и през това тримесечие. Последните проучвания на настроенията подкрепят тази прогноза. Широко наблюдаваният индекс на мениджърите по покупките (PMI) се повиши през последните месеци, което предполага, че се очертава по-розова картина в производството и особено в услугите.

Икономическата стабилност поддържа хората на работа. Броят на работещите в целия блок отново се повиши през четвъртото тримесечие на 2022 г. Равнището на безработица е най-ниско от въвеждането на еврото през 1999 г.; в проучвания фирмите показват апетит за нови работници. А работните места карат хората да харчат. Въпреки високите цени на енергията потреблението допринесе с половин процентен пункт за тримесечния растеж през второто и третото тримесечие на 2022 г. В много страни "енергийният шок отнема време, за да засегне потребителите, тъй като високите цени се предават само със закъснение", казва Йенс Айзеншмид от банка Morgan Stanley. В същото време финансовата помощ от правителствата помогна на домакинствата да харчат.

Негативните очаквания

Въпросът сега е колко време ще продължат да харчат. Домакинствата започнаха да затягат кесията си през четвъртото тримесечие на 2022 г. В Австрия и Испания, за които има подробни данни за БВП, потреблението намали тримесечния растеж с процентен пункт. Търговията на дребно в еврозоната е спаднала с 2.7% през декември в сравнение с предходния месец. Държавните помощи и ценовите ограничения ще бъдат премахнати тази година. Потреблението може да се превърне в проблем.

В същото време инфлацията се оказва упорита. "В ЕС имаме 27 различни начина, по които цените на едро на енергията се предават на потребителите, което е кошмар за прогнозиране", въздъхва служител на комисията. Известен ценови натиск все още може да има - какъвто изглежда случаят в Германия, където цените на енергията през януари са се повишили с 8.3% спрямо декември. Дори ако цените на едро се стабилизират на настоящите по-ниски нива, цените за домакинствата може да се окажат непостоянни.

Силният пазар на труда в Европа може да увеличи инфлацията. Високите цени и недостигът на работна ръка, които вероятно ще се влошат, тъй като възрастните се пенсионират и все по-малко млади навлизат в работната сила, повишават изискванията за заплащане. В Нидерландия заплатите скочиха с 4.8% през януари в сравнение с година по-рано, след като се увеличиха с едва 3.3% през 2022 г. и 2.1% през 2021 г. Синдикатите в публичния сектор на Германия заплашват с още стачки. Те искат огромно увеличение от 10.5%, което може да даде тон на другарите зад граница.

Данни от сайта за наемане на работа Indeed показват, че заплатите в еврозоната обикновено следват основната инфлация. Тя не показва признаци на отслабване. Индексът на потребителските цени, без храните и енергията, се повиши със 7% през годината до януари. По-специално услугите са изправени пред рязко нарастващи разходи, според PMI, което може да доведе до по-нататъшно увеличение на цените.

Това не оставя на Европейската централна банка (ЕЦБ) избор, освен да поддържа високи лихвени проценти. Пазарите очакват те да се покачат от 2.5% до 3.7% през лятото. По този начин финансирането за фирми и домакинства ще стане по-скъпо, което ще удари инвестициите. Кредитните стандарти вече се затягат според проучването на кредитирането на банката. И по-голямата част от въздействието на монетарното затягане, твърди Айзеншмид, тепърва ще се усеща.

Еврозоната може и да е избягала от рецесия досега, но нейните перспективи - упорита основна инфлация, високи лихвени проценти и слаба икономика - едва ли са приятни. МВФ прогнозира 0.7% растеж през 2023 г.; комисията прогнозира 0.9%. Дори това може да е оптимистично. Америка е изправена пред също толкова упорита инфлация, а повторното отваряне на Китай не даде голям тласък на блока. Добре дошли в мрачното ново нормално.