Коментар | Тазгодишната климатична среща на ООН може да е най-важната досега

Ускоряването на края на въглищата, същественото намаляване на обезлесяването и спирането на изпускането на метан е спешно, но постижимо

Фокусът на тазгодишната Конференция на ООН за климатичните промени (COP28 в Обединените арабски емирства) не може да бъде 2050 г. или 2040 г., нито дори 2035 г.

Майкъл Блумбърг

Фокусът на тазгодишната Конференция на ООН за климатичните промени (COP28 в Обединените арабски емирства) не може да бъде 2050 г. или 2040 г., нито дори 2035 г. © Reuters

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Майкъл Блумбърг, бивш кмет на Ню Йорк и настоящ специален пратеник на ООН, в коментар за европейския Рolitico.

В годината, в която климатът се развихри с безпрецедентна ярост - все повече хора се сблъскват с всекидневната реалност на жеги, пожари, наводнения и суша, дългосрочните ангажименти, които направляват глобалните климатични преговори, никога не са били толкова безполезни. Фокусът на тазгодишната Конференция на ООН за климатичните промени (COP28 в Обединените арабски емирства) не може да бъде 2050 г. или 2040 г., нито дори 2035 г. Той трябва да бъде тук и сега, като бъдат договорени нови действия, които съществено да намалят емисиите до 2030 г.

Отдавна предупреждавам за климатичните цели, които се поставят за десетилетия напред, тъй като те служат като извинение за бездействие и отлагане. До този момент предупредителният сигнал вече трябва да свети в червено.

Дали ще се случат мрачните прогнози може да зависи от това какво можем да постигнем преди 2030 г. Затова обещанията и ангажиментите, независимо колко дръзки и добронамерени, не са достатъчни. Трябва да инжектираме борбата срещу климатичните промени с нововъзникнала спешност, като се фокусираме върху ефективни начини за ограничаване на емисиите в момента.

Обещанията и ангажиментите, независимо колко дръзки и добронамерени, не са достатъчни.

Има три ключови области, в които можем да постигнем това без нови глобални споразумения или огромно количество нови правителствени разходи:

Първо, COP28 може да подсили усилията за заместването на въглищните централи с чиста енергия. От 2011 г. насам около 70% от въглищните централи в САЩ са спрели работа, а половината от европейските централи или са затворили, или са на път да го направят. Ако бързо увеличим възобновяемите инвестиции - особено в развиващия се свят, където търсенето на енергия ще скочи, този напредък може да се разпространи и на глобално равнище. И това ще изисква всякакви форми на капитал - обществен, частен и филантропски.

Второ, COP28 трябва да се фокусира върху значителното намаляване на обезлесяването, което ще има основен незабавен ефект върху нивата на парниковите газове. Страни като Бразилия и Индонезия вече показват, че това може да се направи, ако съществува политическа воля. Благодарение на силното екологично лидерство на президента Лула да Силва равнището на обезлесяване в Бразилия спадна с над една трета за година, а Индонезия е понижила своето ниво с над две трети след Парижкото климатично споразумение. Сега е време всички държави да се ангажират с прекратяване на обезлесяването до 2030 г. - нещо, което ще изисква по-големи финансови потоци от развития към развиващия се свят.

Трето, последната възможност за тазгодишната климатична среща е най-голяма, въпреки че получава недостатъчно внимание - а именно намаляване на изпускането на метан при производството на петрол и газ. Това също така е областта, в която консенсусът и напредъкът могат да бъдат постигнати най-лесно. Течовете на метан от петролните и газовите кладенци, както и от тръбопроводите в глобален мащаб причиняват почти същото затопляне, колкото емисиите от цялата американска икономика.

Добрата новина е, че петролните и газовите компании имат силен стимул да помогнат за решаването на този проблем. Все пак те губят продукт в атмосферата, който иначе щяха да продават на пазара. Затова изчистването на петролния и газовия метан е както проблем, така и възможност за всички в снабдителската верига. Но въвеждането на стриктни стандарти за изпускането на метан не е единствено отговорност на производителите на петрол и газ. Националните правителства също трябва да настояват горивата, които произвеждат, внасят и потребяват, да бъдат сертифицирани с нулево изпускане на метан. За да ускорим този процес и да държим страните отговорни за спазването на целите, ще са необходими също така повече данни и по-голяма прозрачност за това къде се случват емисиите. Всички държави трябва да отговорят на призива на тазгодишното ръководство на COP28 в Обединените арабски емирства за прекратяване на метановите емисии в петролния и газовия сектор още това десетилетие.

Тези три възможности - ускоряване на края на въглищната енергия, съществено разширяване на усилията за спиране на обезлесяването и прекратяване на изтичането на метан, са колкото спешни, толкова и постижими. Ако те станат фокус на глобалните климатични преговори, COP28 има потенциала да бъде най-важната среща досега.