Нови 20

"Няма утре, има само днес", каза през октомври един от студентите, окупирали Ректората на Софийския университет, за да покаже колко е важно това, което се случва сега. И е прав. Сегашното "днес" е по-важно от предишните. В историята понякога има кръстопътища, на които е много трудно да вземеш решение накъде да тръгнеш, защото дълго време след това няма да имаш други възможности да завиеш.

Затова, честно казано, ни беше малко трудно, но много приятно да направим издание на "Капитал", което да се фокусира толкова надалече. Решихме да погледнем какво ще се случва през следващите 20 години (и благодарим за идеята на агенция iNTOIT) заради това, че вече точно толкова време следим, разказваме, възмущаваме се и (макар и рядко) хвалим случващото се около нас.

Преценихме, че този път е по-добре журналистите да отстъпят крачка назад и да попитаме какво ще става през идващите 20 години хора с различна история и визия. Критериите да ги подберем бяха няколко - да мислят добре, да работят здраво и да говорят честно. Тези три неща, които ние се опитваме да правим през миналите 20 години.

Получи се шарена картина. От полския дисидент Адам Михник, през икономиста Стив Ханке и интелектуалеца Иван Кръстев до писателя Георги Господинов. Те и останалите автори следят света около себе си от съвсем различни наблюдателници, но във всичките им текстове има едно общо - следващите 20 години ще са такива, каквито си ги направим сами. Бъдещето е на тези хора, които не оставят времето просто да минава покрай тях, а мислят, търсят съюзници и действат.

В моментите, когато историята, изглежда, се печели от лошите, не е много лесно да си оптимист. Живеем в такова време. Това обаче е за кратко. Лошите може и да са спечелили една обиколка, но са обречени да загубят състезанието. Ако се чудите защо, спомнете си гнева на протестиращите това лято. После вижте блясъка в очите на студентите, окупирали Ректората на Софийския университет, когато казват думата "Свобода".

Новите 20 започват сега. Тук. От нас.