Ханс Йекел
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Профил
Научнофантастичните филми и книги ни очароват с разнообразни утопични или невъзможни явления, но те рядко са свързани с икономическите аспекти на свeта, който описват. Малко по-задълбочен поглед обаче може да ни даде няколко нови и нестандартни идеи. Едно от най-натрапчивите впечатления от научнофантастичните произведения например е, че в бъдещето никой не работи или поне не по начина, по който сме свикнали да възприемаме понятието работа. Със сигурност хората ще имат нужда от храна, но защо никога не виждаме някой да готви?
Отговорът на тази загадка се нарича репликатор - машината, вградена в стената на космическия кораб, която може да синтезира всичко, от което имате нужда. "Репликатор, една чаша чай Дарджилинг, моля" - и чаят е готов. В репликатора се съдържа информацията за молекулярната структура на толкова видове чай, колкото пожелаете. Машината синтезира чая или друг продукт от атоми, добивани от въздуха, пясъка, прахта, отпадъците – всичко от заобикалящата ни среда.
Край на конфликтите? Не съвсем...
Репликаторът произвежда дрехи, мебели, iPhone, дори космически кораби – на практика безплатно, стига потребителят да разполага с информацията за съответната молекулярна структура. Това може да се обобщи по един-единствен начин – край на материалните ограничения. В условията на райско изобилие, пита се човек, има ли причина хората да враждуват помежду си? Има ли нещо, което да делят? След като недостигът и управлението на ограничените ресурси са основни теми на икономическата мисъл, това би означавало край на икономиката като такава. Подобно заключение, уви, е далеч от истината.
Какво е това, с което хората ще търгуват в свят с репликатори? Две неща:
Първо, информацията за молекулярната структура или казано по-друг начин – работните скици на нещата, които искаме да произведем с репликатора. Следователно, ако искате да притежавате нещо съвършено ново и непознато, информацията за неговата структура ще е или много скъпа, или недостъпна. Стандартизираните продукти от ежедневието ще са евтини или безплатни, ако приемем, че за плановете им има достатъчно конкуренция на пазара.
Второ, ще трябва да си купите репликатор – или пък неговия строителен план или скица. Изглежда, че структурата на репликатора или лицензът за неговото използване ще са най-скъпата стока в подобна хипотеза. Причината не е, че планът ще е труден за изработка и дистрибуция, в края на краищата това е просто софтуерен код като всички останали. Но изобретателят или притежателят на авторските права ще се постарае да спечели колкото се може повече пари. Което може да се случи чрез налагането на монопол или поне силно затегната система за контрол върху употребата на продукта. Въпросният човек ще стане много богат. А голяма част от състоянието му ще отива за адвокати и системи за сигурност, които да защитават авторските права върху продукта.
Бъдещето е днес
Каква е връзката с настоящето? Ключовата дума е постматериалистична икономика, а тя всъщност е реалност и в наши дни. Постоянно увеличаващ се дял от икономиката се полага на търговията с нематериални стоки, най-важните от които са услугите и правата върху интелектуалната собственост. В развитите държави голяма част от разходите на населението отиват за тези нематериални стоки, тъй като производството на материални блага се оптимизира и поевтинява.
Всяка икономическа стока, която може да се представи в електронен вид (като дигитална информация), може да се копира, разпространява и възпроизвежда на нищожна цена. Всъщност примитивна версия на репликатора вече е достъпна на свободния пазар - нарича се 3D принтер.Но много от нещата с най-голяма стойност за потребителите дори нямат физически измерения. Нямате нужда от принтер, а единствено от плеър или четец. Музика, филми, книги, работни скици са достъпни в електронен вариант и готови за консумация с помощта на компютър, таблет, смартфон, електронна книга.
Тъй като изобретатели, създатели, артисти искат възнаграждение за интелектуалния си труд, необходим е механизъм, който да гарантира, че крайният потребител ще плати за ползването на чужди идеи. Дореди 10 години много държави имаха законодателна система за данъчно облагане на устройствата, необходими за възпроизвеждане на дигиталното съдържание: фотокопирни машини, копирна хартия, компакт-касетки, дискове и DVD-та, радиоприемници, мултимедия. Постъпленията от данъци отиват във фонд, който разпределя парите между автори и изпълнители, в случай че са членове на съответната професионална асоциация. Но от 2000 г. насам поевтиняването на техническите устройства и безчетния брой копия на произведенията направиха невъзможно управлението на авторските възнаграждения. Премина се към модел на "платен достъп", "онлайн абонамент", by click, заложени в самия софтуер.
Защитата на авторските права е сложна – запазването на копие не се възприема като кражба, тъй като не е в буквалния смисъл отнемане на нещо, принадлежащо на друг. Много от съвременните "дигитални граждани" смятат частната собственост в мрежата за отживелица – отвореният код и движението за споделяне на информация отразяват това ново мислене. А новините за наказателно преследване за копиране на авторски произведения породиха съмнения дали това е най-удачният начин за защита правата на интелектуалната собственост.
Човешкият фактор
По отношение на услугите обаче има малка разлика. Много опростени услуги например вече са автоматизирани: автомивките, поддръжката на басейни и т.н. В днешно време дори има роботи, които извършват дейности като грижа за пациенти, възрастни хора и инвалиди. Някои от тях имат емоционален модул, който възпроизвежда основни емоционални реакции – започнахме с тамагочи и стигнахме много напред. Но неизбежно ще се сблъскаме с границите при стандартизацията и автоматизацията на човешките реакции – в крайна сметка човекът е социално същество и нуждата от контакт с друго живо същество е дълбоко вкоренена в него.
Предположението ми е, че дори и при изцяло развита "икономика на репликаторите", ще остане нуждата от личен контакт и обслужване – нещо, което наподобява сегашната концепция за "работа". По отношение на всичко останало признавам, че нямам ясно изградена идея докъде ще стигнат нещата. Но имам теория за обществото в моята научнофантастична история.
То се състои от три съсловия. "Висшата" класа притежава лицензите и патентите за репликатора. Тя е много богата. И осигурява заетост на останалите две съсловия: първо адвокати и сили за сигурност, които управляват и охраняват собствеността им, и второ – обслужващ персонал от живи хора, който висшата класа може да си позволи вместо роботи.
Там някъде ще възникне и четвъртата класа от "аутсайдери" и хора извън закона, които не принадлежат на системата и в крайна сметка ще й се противопоставят. Може би млад мъж от висшата класа ще се влюби в момиче от бунтовництие, а нещата ще поемат в нова посока. Ще настъпи революция. Може би в обществото ще се установи нова система, в която частната собственост върху идеите ще се счита за незаконна. Знае ли човек, революциите са непредсказуеми...
15 коментара
Йекел може и да е доктор, но също е завладян от глупостта на сценаристите на фантастичните филми.
3Д принтерът не е репликатор, защото прави предметите от предварително подготвена суровина. По неговата логика и домашната пекарна за хляб трябва да е репликатор. Само че предварително намираш суровините, носиш ги вкъщи, измерваш тегло и пропорции, зареждаш и машината чак тогава започва работа. Но те не променят атомната структура. 3Д принтерът може да се сравни с усъвършенстван автоматичен струг, но нищо повече.
И веднага излиза въпросът: колко голям репликатор ще ти трябва за да си направиш матрак за спалнята? А хладилник? Автомобил? Къща?
Растящият дял на услугите в индустрията ни подвежда, че поевтиняването на материалните блага ни води до постматериалистична икономика. Само че това е илюзия за по-тясно скроените умове, като този на Йекел.
На практика дори в развитите страни огромната част от доходите на населението отива именно за материален битовизъм, а не за услуги. Покупките на дом, кола, мебели, дрехи, механика и електроника... всичко това многократно надвишава ползването на книги, филми, музика и софтуер.
А къде ще остане влечението ни по модата? Едно е да си направиш страхотен колан в репликатора, друго е да се похвалиш с колан от Армани или часовник Юбло макар и купени в аутлет. Там не е толкова важен софтуерният код (или идеята), колкото изработката, която макар и недостъпна за всички е достъпна дори за начинаещ в средната класа.
А в предположението за няколко съсловия - от висше до аутсайдери няма нищо фантастично, още по-малко научнофантастично. Ами то и сега е така. Опростяването на средната класа и дребната буржоазия до адвокати, охранители и обслужващ персонал е една огромна глупост.
Първо, охранителите винаги са низш обслужващ персонал и никога няма да са редом до юристите.
Второ, конкуренцията никога не може да бъде избегната. Винаги ще има независими иноватори, които може и да останат дребни, а може и да се издигнат до висшата класа и да изместят довчерашните лидери.
Винаги ще има висококвалифицирани специалисти, които ще са на върха на средната класа, просто защото във всички галактики на Вселената има нужда от консултанти в отделните области, разработчици на нови продукти, доставчици на суровини, специалисти по производство, маркетинг, реклама, транспорт, търговци, финансисти и т.н.
Идеята, че видиш ли, като има репликатори, всички богаташи ще се кротнат, ще заживеят задружно и ще си харчат парите само за забавления и охрана на единствената си важна собственост е пълна глупост. Точно толкова глупава, колкото идеята във филма "In Time", че в богатия сектор на Земята никой не бърза за никъде.
Поначало самата дума Революция вдъхновява.Засега друго гориво на прогрес,на задвижване на колелото напред, не е измисленопонеже твърде много сме социални.Ако дойде време всеки да си има по една планета в Космоса/както Малкия принц на Екзюпери/ тогава може би ще настъпи съвършеното щастие:)
че то и сега има репликатори:
всезнаещи тролове във форума, репликират всяка смислена теза опорочавайки я до безмисленост.
Четенето на горната статия - чиста загуба на време.
Анализа е интересен но ще подскажа на автора че темата е много популярна и доста изследвана в "твърдата" научна фантастика.
Има поне два аспекта които не е разгледал:
1. Дори с репликатор, имаш нужда от изходни материали за производството на краен продукт. И дори с технология за ядрен синтез ( без недостатъците му) ще се наложи да го захраниш с еквивалентно количество материя плюс енергията за пребразуването и.
2. Човек си остава човек дори на луната. А именно т.н. "човешко" е заложено в гените ни и съответно дори изобилието от блага не промяня съществено поведението ни.
Всъщност ако се загледаме в съвременните развити общества ще видим че те са достигнали доста бизко до тази утопия: повечето хора работят малко, предимно интелектуална работа, всеки индивид се ползва от почти всички достижения на технологията, дори тези които не работят живеят много добре от ресурсите на обществото.
Дали храната идва от репликатор или от бара на макдоналдс няма икономическа разлика щом е изобилна и евтина.
Когато инвестицията в нематериални..понятия превиши 95% продуктите на 3D остават в регулацията на материалния свят..имаме проблем, с контрола на нематериалното. Т.е. някои имат претенции да определят авторски права вьрху индикацията на "мисълта".
Репликаторът в Стар Трек вселената Е 3Д принтер (по своето предназначение, но е доста по-сложно устроен)!!! Като започнем от малките хранителни репликатори във всеки дом, та чак до големите Индустриални репликатори, способни да създават в орбита отделните модули за космическите им кораби. Репликаторът създава обекти на принципа на телепортиращата технология във филмите.
В Стар Трек вселената и по точно Федерацията, около която се въртят филмите е безкласово общество. Макар да няма официално представена парична система (и заради конфликт в сценариите), в някои от епизодите се споменават Федерални кредити, които са виртуална валута и може да се приемат като точки заслуги или Престижни точки, които всеки член в обществото натрупва.
Това е утопично общество, в което масата индивиди се трудят за благото на всички и поради нова ценностна система, почти никой не се стреми да трупа материални блага, защото всичко необходимо, за да живееш и да се забавляваш е лесно достъпно ... ЗАРАДИ ТЕХНОЛОГИЯТА!
Репликаторите не са върха на технологията, никой не държи патента за тях, никой не държи блупринти за предметите от бита и да ги разпродава като домейните за Интернет например.
Стар Трек вселената има други проблеми ... други врагове, с които трябва да се справя и те често не са хора.
Накрая, ще напиша само това. Човек, правещ такъв цитат: "Йекел може и да е доктор, но също е само завладян от глупостта на сценаристите на фантастичните филми." често не е чел научна фантастика и дори не допуска, че тя е ценна, не само заради фантастичните елементи в себе си, а и заради философията и проблемите, които поставя.
Направо ме е яд, че загубих 10 минути от живота си, за да прочета горната статия...
По-интересно би било, ако е на подобни теми, да обсъди темата за проектите за извънземен металодобив, има банки заинтересувани в подобни проекти за милиардери. Иначе статията ме кара да си задавам въпроса като дали на клинонските междузвездни кораби има репликатори и ако да, какво репликират.
Би било добро авторът да прочете някоя и друга книга, писана след 1970-та година. В болшинството се обръща внимание ИМЕННО на икономиката на обществото. Ама за целта трябва да се интересуваш, де...
[quote#6:"testpilot"]"Човек, правещ такъв цитат... не е чел научна фантастика и дори не допуска, че тя е ценна, не само заради фантастичните елементи в себе си, а и заради философията и проблемите, които поставя."[/quote]
Че къде е научното във фантастиката на статията? И защо въобще намесваш литературата? Идеята на статията е да се даде прогноза, а авторът ни е представен не просто като човек с визия, а като "човек който мисли добре" (виж карето вляво!). При това молбата е била да се погледне в следващите 20 години, а Йекел се е отплеснал във фантасмагории за "Стар Трек".
Айде, ако беше човек на изкуството нямаше да обърна внимание, но това е доктор. Експерт по икономика с поне 20 годишен стаж, че даже и оглавява отдел в поделение за проучвания. И на всичкото отгоре съветва висшата класа за бъдещето. Това е същата онази класа с чиито решения се съобразяваме всички (и бедни и богати).
И такъв един човек ни говори за "икономика на репликаторите", които репликатори масово ще произвеждат блага от въздуха, праха и отпадъците. Очевидно в неговата Вселена материята е безкрайна величина и нищо от енергията не се губи при преработка.
А най-смешното е как тази икономика щяла коренно да промени обществените отношения, като в същото време описва сегашното общество... ама глупости на квадрат. Само преди 15 години всички говореха за "новата икономика на Интернет, която ще промени всичко" и никой не слушаше Дракър, който спокойно ги съветваше, че няма как да е така. Докато един ден през 2000 год. всички разбраха, че е прав... е, Йекел още не е разбрал. :)
Човечеството прави едни и същи грешки от хилядолетия насам. Няма никакви признаци, че ще спре да ги прави в бъдещето на Стар Трек.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.