София през 2033. Ако протестите не успеят
Ако не намираме време и енергия да бъдем политически активни, някой друг ще го направи вместо нас
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Робърт Филипс
Профил
Топъл, намръщен ден. Метеоролозите предупреждават, че температурите ще достигнат 30 градуса за шести пореден ден, и съветват хората с респираторни проблеми да останат по домовете си. Крачиш към втората си работа и не се впечатляваш от полупразните улици. Срещу Двореца обаче, в специално обозначена за целта зона, се провежда протест. Необичайно голям протест – около 60 - 70 души, недоволни от последните правителствени решения.
Партиите, които някога са се боричкали помежду си, вече са разбрали, че е далеч по-лесно да управляваш в свръхголяма коалиция. Едни и същи пет партии са на власт от дванайсет години. Спомняш си, че преди време си обмислял дали да не станеш член на една от тях, но членският внос от пет хиляди лева годишно те е разубедил.
Поглеждаш към протестиращите - лицата им са уморени. Косите на повечето също като твоите са започнали да посивяват или са побелели. Около някои от бабите се виждат деца, но хора на средна възраст почти няма. По плакатите – искания за работа и борба с корупцията. Някои от тях с правописни и граматически грешки. По близките пейки – пенсионери, бездомници и няколко новопристигнали бежанци.
Последните двайсет години са били тежки за целия свят. Новинарските емисии изобилстват от истории: граждански войни, поредна акция на общата европейска система за наблюдение на границите (убити са трийсет и двама); супертайфун, отнел живота на 15 000; китайски инвеститори придобили голяма американска компания за безалкохолни напитки.
У дома правителството излиза от една микрокриза и влиза в друга. Някога тези кризи са ставали повод за немалки протести, но това е било, преди билбордовете да бъдат снабдени с биометрични сензори. В началото рекламодателите са твърдели, че ти спестяват време и енергия, защото ти показват само реклама, която наистина би те заинтригувала. Но сега знаеш, че са те прецакали – продали са данните ти на правителството. Така всеки път, когато минаваш покрай някой билборд, той отчита името, финансова ти история и здравословното ти състояние. А това е довело до слухове за изгубили работата си или неуспели да се снабдят с медикаменти протестиращи и съответно до осуетяване на повечето големи протести.
Поглеждаш към телефона си. Не можеш да си позволиш новия P-27, да не говорим за най-новия P-28. Очакваш обаждане от дъщеря си, която живее в Шанхай, така че трябва да откриеш някое усамотено място. Като повечето си приятели и тя е заминала да следва в чужбина и повече не се е върнала. Иска ти се да я прегърнеш, както си правел, когато е била мъничка. Но макар с най-новите джетове Шанхай да е на четири часа, цените на билетите са безумни.
Разсъждаваш за ситуацията, в която се намираш. Знаеш, че живееш в демократично общество, защото си упражнил правото си на глас на последните избори. Но нямаш усещането, че от това има смисъл, защото си го направил с надеждата да спечелиш 13-а заплата от изборната лотария. Можеш да работиш където си поискаш, ако, разбира се, имаш връзките, за да си осигуриш това. Имаш свободата да мислиш за каквото ти хрумне, но по-добре да не е на висок глас. Можеш да протестираш – стига да е на официално обозначените за това места. Би могъл дори да емигрираш, но на повечето места търсят по-млади хора, а и компютърните ти умения са изостанали с повече от година от днешните технологии; а емиграцията и тя не става без пари.
Питаш се как се стигна дотук. Спомняш си лицето на някакъв TEDx тип, който говореше за рухването на гражданското доверие и представителната демокрация. Връщаш се към един от курсовете в университета и онзи политически философ... как му беше името... Констант. Тогава се справи добре на изпита, защото беше наизустил конспекта. В една от книгите на Констант се говореше за личната и политическата свобода. Личната свобода означава човек да може да прави каквото поиска – това ти харесваше. Политическата свобода не ти беше толкова интересна. При нея ставаше въпрос за необходимото усилие заедно да се решава кое е добро за всички нас, не просто за някои от нас. Спомняш си предупреждението на Констант, че ако не намираме време и енергия, за да бъдем политически активни, някой друг ще го направи вместо нас.
Спомняш си, че през 2013 на протестите разни хора говореха колко е важно представителната демокрация в България най-после да заработи. Казваха, че изпитанието, пред което е изправена страната, не е уникално. И други страни имаха подобни проблеми. И други хора се бяха отчуждили от правителствата, президентите, партиите и министър-председателите си и отказваха да се ангажират пряко с политически въпроси. Беше много по-лесно просто да си ходиш на работа или да потърсиш развлечение, вместо да си блъскаш главата как да накараш правителството да заработи по-добре, да действа по-разумно и по-открито, след което да се опиташ да го направиш.
Но тогава това не ти изглеждаше важно.
46 коментара
#Събудетесе! В противен случай - текстът го казва!
Предполагах,че ще е както в написаното,но няма да имам възможност да го установя.
Само допреди пет години-повечето от нас,хора на средна възраст, ходехме по интервюта.Можехме да си позвалим смяна на работата,понеже имахме натрупан опит,диплома,компютърна грамотност и най-важно непрекъснат стаж.Работодателите всеки според капацитета си-някои по-важни просто се развличаха с нас(очакват може би харвардски юпита),но имаше и сериозно предложения.
Сега само за две години замря този живителен процес.От сайтовете ни учат,че май вече трябва курсове как да си търсим работа-и с това обаче не е сигурно.Остава улицата,не толкова протеста-колкото осъзнаването...Какво предстои?Искаме реална цел.
Песимистично! Автора е в "1984", но според мен по-умните ще се насочат към по-малки общности, каквато е тенденцията на запад(вижте къде и какво прави собственика на Лудогорец). Технологиите позволяват, да си същевременно политически и икономически активен(във всеки смисъл на думите), без да си в административния център.
Четиредесет и пет години ни промиваха мозъците с пропаганда на социализма. Българинът се оказа с тефлонов такъв. Малко лекета останаха.
От 24 години ни промиват с агитация на капитализма под формата на демокрация. Резултатът е пълна бъркотия в главите на хората.
Да излезеш на улицата и да искаш оставката на току-що избраното законно правителство защото " не ти харесва " значи ,че някъде в главите на българина дава на късо.
Високото напрежение създавано от Герб , закъснели реформатори и новоизлюпени "политици " причини изгаряне на бушоните .
В посочения от Капитал списък с предстоящи визити с коментари няма нито един ляв. Забравят неуважаемите ментори , че няма нормално общество само от десни партии. В цял свят левите партии имат своето място и често управляват. Подгряваната отвън дясна истерия не може да послужи като лепило на дясното пространство. От регистрираните 300 партии с изключение на два-три всички се натискат за десни. Да се оправят помежду си преди да скачат за нови избори.
Пропуснатите възможности днес, ще будат плащани утре. Така, както бяха платени последните 20 години.
Промяната е незибежна, тя идва, ще дойдат и новите лица, искат или не, въпроса е днес или след още няколко години.
До коментар [#2] от "dedo pepo":
ти продължавай да гласуваш за комунистите и да си активен противник на младите, пък после реви, че пенсията ти стига само за кисело мляко и хляб...
...по улиците на есенна София все още можеш да поровиш из листата на разкошните кестени, напомнящи за идващата зима. Ето - пред погледа на тротоара е приседнала поредната просякиня. Бръкваш и изваждаш червената на цвят банкнота от 50лв с образа на Мая Манолова- единственото малко но от сърце подаяние, което всеки би си позволил. Старицата благодари...поне да си плати еднодневната такса за енергия предоставена само за платежоспособни от монопола "ОВЧ". Огромен билборд пред Министерството на отбраната от капитализъма ти напомня за годишнината от гибелта на Великия лидер на бившата БСП - сега БКП(вечни) - Сергей Станишев. Никога не се забравят такива лидери! За съжаление през далечната 2013 той не можа да осъществи своята кауза и предпочете достойното да се оттегли в Украйна, където "безследно" изчезна...и така нататък...СЛАВА на тоя НАРОД!
До коментар [#5] от "ahasver":
Щеше да си прав, ако имаше истинско консервативно и общественоотговорно дясно. Такова в БГ няма, дясното беше смесица от реститути, робовладелци(повечето ДС и комунисти), романтици, тарикати и наивници. В момента е окупирано от подобни, включително мутри и селяндури, които се представят за десни. Всички по-интелигентни и способни изглежда са в изолация. Виж елита на ГЕРБ - пълен смях: Желева, Калинка, Фидосова...................Така нареченото автентично дясно в БГ беше типичен, модерен английски лейбъризъм с германско и френско влияние и много некачествено българско изпълнение.Абсолютно нормално, защото фалирала посттоталитарна държава, има нужда от адекватна социална политика, но изпълнението беше трагично. Социалната политика и здравната каса се оказаха касички, за всеки, който познава системата и има достъп до нея. Същото се отнася за солидарността(данъчното облагане) и много други механизми в държавата - повечето от законите ни са лобистки. Лейбъристите се провалиха във Великобритания, защо мислиш, че подобна политика би успяла при специфичните български условия? Лявото в БГ си е консервативен комунизъм, изграден от селяндури феодали, които си мислят, че българите са им роби. По време на "дясното" управление на държавата, управляващите услужливо си затваряха очите, за схемите и изродщините на много робовладелци, местни феодали, олигарси и тарикати, и продължават да го правят. В Европа дясното е много по-либерално от преди, а лявото(след срещата на ПЕС в София) пълна комуно-тоталитарна трагедия(кой им е председател?)
Защо си мислиш, че парламента е легитимен, а изборите законни? Бай Тошо честно ли печелеше 99% на избори?
Незаинтересоваността и апатията са основната причина за пропускане на възможностите в живота - както на индивидуалния човек, така и на обществото. Активните хора и общества просперират, апатичните затъват в тинята на безвремието и посредствеността.
Искрата на гражданската активност в БГ е много бледа и всички разумни хора трябва да помогнат за да не загасне. Иначе ни очаква перспективата, описана в статията...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.