Каква енергетика ни очаква

Стратегическите решения в идните 10 години ще определят енергетиката до края на XXI век

Shutterstock    ©  Shutterstock
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Профил

Вим Томас е главен съветник по енергийните въпроси на Royal Dutch Shell plc и отговаря за световните анализи и дългосрочни глобални сценарии, които компанията подготвя. Той работи за Shell oт почти 25 години, а от няколко години ръководи екипа, който изследва насоките за развитие на световното търсене и предлагане на енергия, енергийните политики, регулациите и формирането на нови тенденции в сектора. Вим Томас е представител на Великобритания в Световния петролен съвет, консултант в екипа за изготвяне на енергийните сценарии към Световния енергиен съвет и бивш председател на Британския институт на енергийната икономика (2005 г.) - факти, които подсилват значението на виждането му за развитието на световната енергетика като цяло.

 

2070

е годината, когато може да се очаква слънчевата енергия да стане най-големият световен източник на енергия.
Статията е част от юбилейния брой на "Капитал" "Нови 20", в който решихме да погледнем какво ще се случва през следващите 20 години. Попитахме хора с различна история и визия, които мислят добре, работят здраво и говорят честно. Досега ви представихме текстовете на политолога Иван Кръстев, икономиста Стив Ханке, доцента по политики и международни отношения Робърт Филипс и активистите Сърджа Попович и Яна Бюрер Тавание (всички излезли досега статии можете да намерите тук).

До 2050 г. търсенето на енергия може да се увеличи с до 80% поради растящото богатство в развиващите се икономики и нарастването на световното население до 9 милиарда души. Това изправя околната среда пред голямо предизвикателство, а в същото време световната политическа и икономическа нестабилност правят вземането на важните бизнес и политически решения по-трудно от всякога.

Може ли да бъде намерен баланс между растящите глобални нужди от енергия и рисковете за климата и околната среда? Може ли възобновяемата енергия да замести традиционната и системите за улавяне и съхранение на въглеродни емисии да балансират парниковия ефект?

Аз и моят екип по енергийните въпроси в Shell се опитахме да намерим отговорите на тези и други подобни въпроси, засягащи енергийното бъдеще на света. Проведохме множество дискусии и събрахме мнения на експерти на различни нива, представители на академични и бизнес структури, изследвахме съществуващи доклади, статистически данни и обсъдихме как икономическите, политическите и обществените фактори биха могли да оформят световната енергийна система и околната среда до 2060 г. или дори до 2100 г. Така създадохме Новите сценарии на Shell за бъдещето на XXI век.

Този поглед ни дава по-добро разбиране за начина, по който функционирането на енергийната система ще се отрази върху глобалните ресурси през идните десетилетия, и включва всеобхватна оценка на енергийни източници в света, въз основа на която се определят и водещите послания и бъдещата политика на компанията.

Сценариите на Shell за бъдещето на XXI век подчертават спешната нужда от нови начини за сътрудничество между бизнеса, правителствата, академичните общности и гражданското общество. Сценариите поставят акцент върху последиците от решенията в дългосрочен план, които ще бъдат взети през следващите 10 години, защото те ще определят глобалната енергетика до края на XXI век. Необходимо е налагането на ползотворни политики за използване на по-чиста енергия и подобряване на енергийната ефективност. Именно тези решения през следващото десетилетие ще бъдат критично важни за това какво и как ще се случи в енергийния сектор.

Условно сме нарекли двата възможни сценария за бъдещето на енергийната система "Планини" и "Океани". Те очертават възможното развитие на света в две противоположни ситуации. Първата е на умерено икономическо развитие и запазване на правомощията на правителствата да въвеждат твърди и мащабни политически мерки (сценарий "Планини"). Вторият сценарий разглежда по-прогресивен и променлив свят, в който правителствената политика има все по-малка роля, а енергийният пазар се оформя предимно по силата на пазарни механизми и чрез гражданското общество (сценарий "Океани").

Компанията е ангажирана в създаването на сценарии за бъдещето на нашата планета вече 40 години, като така подпомага вземането на стратегически бизнес решения. От 1990 г. оповестяваме публично своите заключения и те добиват все по-голяма популярност сред правителства, научни и бизнес среди в целия свят.

Нито един от двата сценария няма за цел да бъде предпочетен пред другия, тъй като и двата имат както силни, така и слаби страни. Тяхната цел е да представят послания и поуки, които да подпомогнат вземането на важни решения за бъдещето на глобалната енергийна система.

За съжаление и двата сценария предвиждат увеличение на въглеродните емисии, поне до края на 20-те години на века, а според анализи на ООН и Shell до 2030 г. търсенето на критично важните водни, енергийни и хранителни ресурси ще се повиши с 40 - 50%. А според настоящите тенденции човешката дейност може да доведе до повишаване на средната температура с повече от 2°C – граница, чието преминаване ще доведе до най-лошите възможни ефекти от климатичните промени.

Поглед от върха - сценарий "Планини"

Сценарият "Планини" разглежда ситуация на разрастване на регулиращата роля на правителствата както по отношение на улавянето на парниковите емисии, така и при управлението на националните енергийни системи. Това би довело до по-бавен икономически растеж, при който търсенето на енергия също ще се забави. Природният газ ще доминира глобалния енергиен микс и ще бъде гръбнакът на една по-чиста икономика, заменяйки въглищата като суровина за производство на електричество. Глобалното потребление на газ би нараснало с повече от ¾ до 2035 г. и така ще бъде сложен край на 70-годишното господство на петрола. Тази промяна ще се отрази и на транспорта, като до 2070 г. нефтът ще бъде изместен от газа и в транспортния сектор. До края на века електричеството и водородът ще доминират пазара на автомобили под формата на достъпни електрически хибридни превозни средства и такива, задвижвани с водород.

Вторият важен ефект от наличието на силна политическа воля и публично финансиране според сценария "Планини" би бил усъвършенстване на системите за улавяне и съхранение на въглеродни емисии. Тяхната масова употреба би довела до улавяне на 30% от въглеродните емисии до 2050 г. и цели 70% до 2075 г. По този начин до 2060 г. може да бъдат постигнати нулеви въглеродни емисии в световната електроенергийна система. Въпреки това глобалното повишение на температурите с повече от 2°С няма да бъде избегнато.

Сериозна промяна настъпва в глобалните транспорт и инфраструктура, когато Китай, Индия и други големи вносители на енергия поемат по пътя на контролираната урбанизация чрез държавни стимули и частни инвестиции. Затрудненията при този сценарий ще бъдат предизвикани от все по-трудното вземане на решения от широки международни групи, бързата урбанизация на развиващите се икономики и растящите нужди от енергия. Мерките за защита на околната среда няма да могат да следват това бурно развитие, а трудното достигане до международен консенсус по отношение на енергийните нужди и опазването на околната среда ще обуслови по-слабо навлизане на иновации в световната енергийна система.

Поглед към хоризонта - сценарий "Океани"

Сценарият "Океани" очертава ситуация на по-променлив и напреднал в развитието си свят вследствие на амбициозни реформи. Развиващите се икономики ще поддържат силен ръст през 20-те и 30-те години на века, а развитите икономики ще претърпят своеобразен икономически ренесанс. Глобализацията ще продължава да се развива с бързи темпове, без да бъде ограничена от протекционизъм. В този сценарий се очаква поява на много по-силно гражданско общество, отколкото в първия. Всичко това ще ограничи възможностите на правителствата да разработват ефективни политики и ще отслаби основите на международното сътрудничество.

В тази ситуация могат да се очакват повече иновации, по-бързи реформи и промени в икономиката. В същото време е възможно групи с по-силно влияние да възпрепятстват регулациите и политиките по отношение на урбанизираните зони и системите за улавяне и съхранение на въглеродни емисии. Поради очакваното бурно развитие на държавите с растяща икономика може да се предположи, че цените на енергията ще растат.

В този сценарий "ерата на петрола" ще продължи значително по-дълго. Нефтът и въглищата ще останат част от енергийния микс, но делът на енергията от възобновяеми източници ще расте, като до 2070 г. може да се очаква слънчевата енергия да стане най-големият световен източник на енергия. Още през 60-те години тя ще се превърне в новия гръбнак на енергийната система.

Икономическият растеж би довел до повече урбанизирани зони, което ще увеличи потребностите от транспорт. Според сценария "Океани" транспортът би продължил да се основава на течните горива, като по-сериозното навлизане на електричеството и водорода в сектора може да се очаква едва след 2040 г. Ще се насърчават икономичните технологии, а доставките на биогорива се очаква да растат. В средата на века течните горива ще се използват за 70% от изминатите километри от автомобилистите.

Улавянето и съхранението на въглеродни емисии няма да получи силна политическа подкрепа чак до края на 60-те години. Очаква се през 2075 г. да се улавят едва 25% от емисиите срещу 70% при сценария "Планини". Въглероден неутралитет може да се очаква едва през 90-те години на XXI век – цели 30 години по-късно, отколкото в сценария "Планини". Съгласувани политически действия за справяне с последиците върху околната среда ще се появят само след климатични турбуленции, предизвикващи широка обществена загриженост.

Необходими са спешни мерки

Светът трябва да мобилизира използването на всички форми на енергия, за да може да посрещне световните енергийни нужди през следващите десетилетия. Дори и със зашеметяващ темп на растеж, предвиден според сценарий "Океани", възобновяемите енергийни източници не могат да посрещнат изцяло световните енергийни нужди през следващите десетилетия. Все по-мащабното използване на природния газ би могло да преодолее това ограничение. В сценария "Планини" природният газ, включително шистовият газ, набира скорост, заменяйки въглищата. Газът може да се окаже най-големият източник на намаляване на световните въглеродни емисии през 20-те и 30-те години на века.

Овладяването на световните екологични проблеми ще стане още по-сложно предвид обвързването на водните, енергийните и хранителните ресурси на планетата. Важността и силата на тези предизвикателства означава, че към тях трябва да се подходи интелигентно и със съвместни усилия. Това изисква нови и по-сериозни партньорства между бизнеса, правителствата, академичните общности и гражданското общество. Разумно би било правителствата да определят такси за въглеродните емисии с идеята да промотират нисковъглеродните технологии, енергийната ефективност и замяната на въглищата с природния газ в електроенергийния сектор.

Гражданското общество може да продължи да играе решителна роля в оформянето на бъдещето на глобалната енергийна система. Шистовият газ, атомната и вятърната енергия са само част от енергийните източници, които трябва да преодолеят скептицизма на обществото относно безопасността им или негативното им влияние върху околната среда, за да могат да реализират действителния си потенциал.

Не съществува единен и стандартен подход към темата, защото различните обстоятелства изискват различни начини за съвместяване на общия опит и знания, докато се спазват поетите отговорности и се изпълняват наложените социални ангажименти. Качеството на взаимовръзката между правителство, бизнес и гражданско общество ще бъде решаващият фактор за постигането на реален резултат.

7 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    today avatar :-|
    Изо Дзадзе
    • + 21

    Естествено, че делът на ВЕИ ще расте, стават все по-евтини, а останалите все по-скъпи, ножицата се затваря.
    Само че не и при сбъркания модел в България, трябваше да оставят хората да си монтират свободно за лична употреба, а излишъците да ги продават на ЕРп-тата по цената на НЕК.
    Това нямаше да доведе до претоварване на преносната мрежа, дори напротив, и нямаше да доведе до такова поскъпване.

    Нередност?
  • 2
    Avatar :-(
    set
    • - 2
    • + 7

    Защо в Германия тока е на цена от 2.5 евро-цента за киловат, а при нас е 16 стотинки или 8 евро цента, което прави разлика поне 3 пъти.

    ... После защо икономиката им процъфтявала в условията на криза. То е ясно, че тяхната продукция ще е по-конкурентна спрямо нашата.

    Ако управляващите мислеха малко повече за благото на народа, щеше да има и за тях повече за крадене...

    А тази статия ми звучи като пропаганда, с която се промотира засилен държавен контрол, и слаби гранждански общества. По този начин големите вериги ще могат да лобират - легално и нелегално.

    Нередност?
  • 3
    beriya avatar :-|
    beriya

    ---------Стратегическите решения в идните 10 години ще определят енергетиката до края на XXI век-----------
    Едно от условията при диференциране е функцията да е непрекъсната, а вие сте тръгнали да диференцирате у-е на което дори не знаете броя неизвестни или простичко като го прочела котката и се изсмяла на мишката.

    Нередност?
  • 4
    nuzzo avatar :-|

    [quote#0:"статията"]Не съществува единен и стандартен подход към темата, защото различните обстоятелства изискват различни начини за съвместяване на общия опит и знания, докато се спазват поетите отговорности и се изпълняват наложените социални ангажименти. Качеството на взаимовръзката между правителство, бизнес и гражданско общество ще бъде решаващият фактор за постигането на реален резултат.[/quote]

    Това споделям и аз.
    Анализът е стъпка не, а крачка в правилната посока на прогнозиране бъдещото енергийно потребление, през призмата на климатичните промени. И авторът е направл, с цитираният текст, изводът, че шаблонен, предварително предсказан и предначертан подход към успешното, в полза на човечеството, управление на взаимовръзката енергия-климат не е възможен.

    Нередност?
  • 5
    alabala963 avatar :-|
    emo
    • + 7

    до сет №2:
    Малко си сбъркал с числата. В Германия цената е 0.25 €/кВч, а не 0.025 €/кВч. само една нула, ама карай какво съм се заял за една нула.
    Важно е внушението, че в България е по-скъп тока от Германия, а не че ми е ниска заплатата.
    http://profit.bg/news/Kakvi-sa-tsenite-na-elektroenergiyata-v-ES-i-kude-sme-nie/nid-115505.html

    Нередност?
  • 6
    b.manchev avatar :-|
    b.manchev
    • + 1

    Този анализ е логически издържан и показва мащабността на мисленето в дългосрочен план.

    Тъй като визираният период е от няколко десетилетия напред, неизвестните от рязка промяна в социалните фактори е приет за постоянен. Точно тук ми се струва, че се очакват глобални негативни катаклизми, които ще опровергаят напълно двата сценария от анализа.

    Нуждите от допълнителна енергия ще се увеличават, само ако се запази глобалния прираст на населението и настоящия начин на използването й!

    Нередност?
  • 7
    boby1945 avatar :-P
    boby1945
    • + 1

    [quote#2:""]После защо икономиката им процъфтявала в условията на криза. [/quote]
    Този въпрос е много лесен, германците работят много, харчат малко, ивеят скромно (спрямо това което произвеждат) Богатството им е от износ основно.... Така са си от времето на кайзер Фридрих първи....

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал