(Гр)ад за хората

През 2002 г. тръгнахме с влак за Берлин. Бяхме още студенти по архитектура и получихме награда в международен конкурс за едно празно петно, където преди е минавала Стената. От университета ни отпуснаха пари и ние тръгнахме да си представяме проекта. Нискобюджетни авиокомпании до София по това време не летяха. Сменихме влака на Белград, после във Виена. Три денонощия по-късно бяхме на Potsdamer Platz. Ядохме сладолед с цели лешници и гледахме небостъргачите на Ренцо Пиано и компания. Едни познати ни заведоха до Hackesche Höfe, онзи лабиринт от арт дворчета близо до центъра. Бяхме очаровани. Близо до българското посолство попаднахме на паметник на забранените книги, изгорени от Хитлер по време на режима. Беше дупка в тротоара, покрита със стъкло. Вътре се виждаха безкрайни редици от празни бели лавици за книги. Бяхме още по-очаровани.

По това време в София най-космополитното заведение беше "Уго" на Славейков, което за пръв път замени игривите окачени тавани и червени акцентни стени с оголени тухли и видим бетон. Най-новият паметник в града беше статуята на света София със златното лице, издигната гордо над метростанция "Сердика" през 2001 г. А най-експериментална беше офис сградата на ул. "Узунджовска" с прословутата козирка, която прави лице на сградата откъм "Витошка", и с хай-тек детайлите на стъклената фасада.

Защо ви разказваме всичко това? За да ви покажем колко много са 10 години за един град. Два кметски мандата и половина. И много, и малко. Зависи от кмета на града и хората в него.

Ще дадем два примера.

Енрике Пенялоса е кмет на Богота между 1997 и 2001 г. За тези 3 години той успява да превърне столицата на Колумбия от един от най-хаотичните латиноамерикански градове в град с отличен градски транспорт, активни обществени пространства и щастливи хора. Той вярва, че добрата градска среда е ключът към ниска престъпност и социална справедливост. За целта прави автобусите секси, тротоарите - широки, а велоалеите - дълги. "Косата ми побеля, докато махна всички коли от тротоарите", разказва той в поучителния документален филм E2 Design Bogota, но това за мен е добър град - когато целият квартал е на улицата. Така контролираме и престъпността." Наистина, за 10 години броят на убийствата в Богота намалява със 70 процента, а стандартът на живот в града като цяло се повишава.

Еванс Кидеро управлява Найроби от март тази година. Той влиза в политиката от света на бизнеса и твърди, че ще управлява града като фирма. За всеки долар приход той иска да осигури на жителите на Найроби еквивалента в публични услуги. Кидеро трябва да се справи с корумпирана администрация, разпадаща се инфраструктура и постоянно нарастващо население в град, блокиран от задръствания. "Тук не съществува култура на публичните услуги. Гражданите са обслужвани от администрацията все едно им се прави услуга, а доброто обслужване е тяхно право и те си плащат за него", разказва Кидеро в скорошно интервю за английското списание Monocle. "Хората, които не желаят да обслужват гражданите добре, нямат място в публичните услуги." И той започва уволнения и финансови проверки на цялата администрация. Доколко мерките на африканския ентусиаст ще се окажат ефективни, предстои да видим. Но той вече е класиран сред най-вдъхновяващите кметове в света.

А сега си представете София след 20 години. Пет кметски мандата по-късно.

Целият град е опасан от магистрали и кръстовища на две и повече нива. Парковете са фризирани в абсурдна геометрия и застроени в периферията с хипервисоки елитни жилищни блокове. Панелните квартали се рушат и са се превърнали в гета. Пешеходците се разхождат с метрото, тротоари почти няма, а археологията е превърната в бутафорна сценография. Собствениците на добри ресторанти и алтернативни нощни заведения са се изнесли в чужбина, а чужденците прескачат София на път от Белград за Истанбул.

Или пък не. Не така.

Въведена е иновативна система за контрол на градския транспорт, който се движи с перфектна точност, а автобусите, трамваите и мотрисите на метрото са дизайнерска класика с куп международни награди, след хиперуспешния международен конкурс за техния нов вид, спечелен от Филип Старк. Центърът на града е пешеходен, с отлични настилки и куп малки магазинчета, галерии, ресторанти, съботно-неделни фермерски пазари и изложения на открито. Бярке Ингелс строи нов жилищен квартал до Божурище, а жури с председател Рем Кулхас току-що е обявило неизвестно младо българско архитектурно студио за победител в новия конкурс за ревитализация и социализация на западната порта на Сердика. Възрастните хора предпочитат малките комплекси от редови къщи около село Лозен. Снобите живеят в лофтове в "Захарна фабрика". Всички ползват отлично разработената мрежа от скоростни влакове, която опасва цялата страна, а от София до Варна се стига вече за 2 часа. Лятото е пълно с чужденци, които се тълпят за Седмицата на дизайна, за Международното филмово биенале и за Нощта на музеите. Средната продължителност на живота се е повишила на 80 години, а българите трайно са се настанили сред най-доволните от живота нации по света.

Никой от тези сценарии не е реалистичен. Нещата в София конкретно и в българските градове като цяло нито ще станат толкова зле, нито ще бъдат толкова добре. Не можеш да планираш бъдещето, но можеш да наблюдаваш какво се случва и да пробваш да въздействаш и противодействаш.

Преди няколко години бихме казали "защото всичко зависи от теб". Сега обаче ще кажем "не всичко зависи от теб и то е, защото има хора, които пречат всичко да зависи от теб". Щом не сме способни да прогнозираме и да планираме бъдещето (защото не сме, признайте си, и напоследък все по-малко), трябва просто да създадем условията нещата да се случват. Да създадем условията за свобода. Това е ролята на добрия политик, на успешния мениджър, на кмета визионер, независимо дали в Найроби или Копенхаген.

Оттам нататък е лесно и трябва малко: международно летище, работещ обществен транспорт, ниска престъпност, добро образование, безукорно здравеопазване, предприемчиви галерии и пълни музеи, атрактивен дребен бизнес и хубави паркове, активен нощен живот и независима улична култура, чист въздух и хубав климат, добра архитектура и щастливи хора.

И тогава ще можем да си отговорим на въпроса от началото: "В какъв град искате да живеете?"