...България: Слънчасало мечтание

Бедни няма. Бедстващи няма. Беди няма. Селяни няма. Налице е гражданско дружелюбие по места. Единствено смъртта грози живота по естествен начин. Както всяко нещо на света и тя е поправима. Времето на неразрушимия пенсионер e настъпило.

Калното дъно е празно. Хората не изпадат. Младите не свършват. Те не бягат. Не се самозапалват. Старите се трупат. Спрели са спонтанно да избухват, преяли с артелния резерв на армията. Късно се разбрало, че бил взривоопасен. 

На лумпените им е загаснал телевизорът. На интелектуалците им се скъсал локумът. Медията си изяла червило. Маските увиснали, предвещавайки появата на нова автентична публичност. Страната крачи напред с неподменено лице.

Вековна България се събужда без пружиниращи лидери, без лукави командири, без прелестни идиоти в публичното пространство. Лидерът - тази вмирисана глава на прехода се търкаля на бунището на историята. На народа му е минала треската. На хората им просветнало. Протести няма. Протестиращите станали красиви и отишли в пенсия. 

Учените са напипали жлезата на щастието. Стимулират я с подлютяване, пиърсинг и жива жарава. Това оздравява гениталиите и гарантира полудневна ерекция при мъжете и трифазен оргазъм при жените.

Пенсионерът е хормонално обогатен. Режимът на полово активно дружелюбие преосмислил пенсионерския стил и маниер на живот. Народът се намира в ситуация на ренесансова възбуда на базата на сладък живот и хормонален кипеж.

Старее се сладострастно. Специални клиники подмладяват половите органи и нужди. Естетизират тяхната пластика. Коригират ноздрите и ушната мида, които с времето провисват. Изсмукват тежките сланини и залежалите липидни маси от бричовете на жените и шкембето на мъжете. Тези маси носят риск от самозапалване в ситуацията на изборна треска. 

Перестройката на човешкия материал е създала съвършено хубав, вечно зелен пенсионер. Спряло е презряването на духа и тялото. В сивата зона на половия живот продължава борбата с посткоиталната тъга - тъгата на близкото минало. Тя е станала пренебрежима.  

Щастието е отношение на наслада към болка. Насладата прибавя, а болката отнема количества щастие. Пълното щастие като състояние на омайна безболезненост е станало държавно статукво. Горчивият хап на старостта е окончателно преглътнат.

Дружелюбието е новата солидарност. Крепи се не на базата на лишения, горчивини и болка, а на сладка тръпка и як стил. Живо-тръпни пенсионери съставляват здравия човешки материал на страната. От техния глас произтича легитимна България.

Верига от ферми за вечно зелени пенсионери опасва страната. Наричат ги още камери на дружелюбието. Пумпалът, който се издига на връх Бузлуджа, представлява най-мащабната и най-модерно оборудваната подобна камера. Съоръжението се върти около оста си и предлага шеметна панорама на тази легендарно храбра висина.

Излят от прозрачен бетон, Пумпалът осигурява великански гледки и антидепресивен световъртеж на своите обитатели. Специални климатични уредби подават в контролирани дози газове на благодушието, които тушират изблиците на синилна сприхавост и осигуряват любвеобилни състояния на духа и тялото.

Чушкопекът - българското инженерно чудо на ХХ век, е преодолян. Свидетели сме на мащабен скок на българския чудотворен гений. Налице е технологична революция, сравнима с изобретяването на реактивния двигател на базата на чайника. 

Българското инженерно чудо на ХХІ век представлява мултимедийна конзола, наподобяваща куба на Рубик. Става дума за персонален електронен терминал за блогиране, игри и забавления, функциониращ още като гласоподавател. 

Шестостенната играчка има цветовете на шестте парламентарни сили. Подобно на куба Рубик, тя се състои от множество кубчета, представляващи фракциите в отделните партии. Когато кубът се върти, цветовете се разбъркват. Така динамично се децентрализират и пренареждат парламентарните сили. Не лидери и централи, а деветте фракции на всяка от шестте партии съставят помежду си коалиции в зависимост от въртенето на милионите кубове. Страната се движи в режим на възможно най-пряка демокрация.   

Живеещите във фермите дружелюбни пенсионери имат възможност да гласуват и прегласуват, перманентно да опресняват вота си. Те въртят куба. Той върти парламента.  

Стоп. Внимание. Опасност! По сферичните стени на Пумпала пробягва гърчавата сянка на последния атентатор на света – Пубера. Очилат младеж с вид на хормонално изчадие. Пъпчасал, възпален и трескав. Злосторен онанист. Фермент на безредието. Новомъченик на хаоса. Хакер на щастието. В ръцете си върти куб, но не цветен като на другите, а чисто бял. 

Кубът албинос крие в себе си мощна бомба със специално рационализиран детонатор. Става дума за изключително коварно и смъртоносно, тайно съществуващо българско технологично чудо, създадено от Пубера в килера на злосторната му самота. 

При всяко завъртане кубът албинос може да избухне. Всяко разместване на кубчетата може да се окаже спусък, който задейства бомбата. Коя е фаталната комбинация самият Пубер не знае. Кубът е чисто бял. Всяко едно негово завъртане видимо не променя нищо. Смъртоносната комбинация остава заключена за очите, неразгадана.

Пуберът е жива бомба в ръцете на случайността. Той ще се взриви в случаен момент на случайно място сред случайно множество от дружелюбни пенсионери с шарени кубове в ръце. Безразборната случайност на атентата сее смут в душите и трови щастието.

Младите ушни миди на Пубера импулсивно се наливат с кръв всеки път, в който той завърта куба албинос. Тялото му тръпне в очакване кубът да избухне при всяко следващо завъртане. 

Пуберът трае. Зад дебелите му очила зреят очите на мрака. Лицето му – безочлива икона. Алабросът му - фризирана ярост. Сплетени зъби, келяви бакенбарди, одрани колена и лакти на самосезирал се диверсант. На петата му зее гнойна рана. Боли го страшно и смърди. Вонята трови газовете на благодушието. Присъствието на Пубера кара пенсионерите да нервничат, без да знаят защо. С мозъка на костите си те усещат завръщането на болката в света на насладата. 

Не говори с никого. Движи се сам. Както всеки враг, и той не спи. Живее на крак. Носи със себе си всичко, което има. На рамото му е кацнал папагалът на Селин - крастава, сприхава, човеконенавистна птица. Кълве му главата. Разхвърля мисли с глицеринов глас:

"Гръм и стрес. Красотата трябва да се подлага на стрес. На внезапен стрес. Да се хвърли бомба в клишето на творението, наречено човек. Да му се смачка фасонът."

На излизане от Щастието ни среща надпис: "Внимание – пубери!"