Как България да остарее умно и зелено

Затова като гледат напред, икономистите често говорят за визии и посоки на политиките, а хората – за мечтите си за бъдещето. Следователно отговорът на въпроса как ще изглежда България след 20 години има нужда от визии и мечти. Ето някои мисли, които представят моята визия.

Представете си една България, която осигурява атрактивни работни места за младите, посреща нуждите на възрастното си население и дава възможности за приличен живот на всички свои граждани. Една България, която расте с отношение към околната среда и с темпо, което гарантира бърза конвергенция с европейските й съседи. Едновременно с това пази своите природни ресурси и се адаптира към климатичните промени.

Как да направим тази визия реалност?

Един скорошен доклад на Световната банка показва, че само за три десетилетия България е станала третата най-възрастна държава в Европа и ще продължи да остарява. Българското население не само ще продължи да застарява, но то и ще намалее, тъй като българите имат по-малко деца, а голям брой квалифицирани млади хора търсят реализация в чужбина. Според прогнозите на ООН населението на България се очаква да намалее с близо 14% между 2010 и 2030 г. и да стане 6,2 милиона. Броят на хората в работоспособна възраст пък се очаква да намалее с един милион в следващите 20 години. Без решителни действия свиващата се работна сила в България ще доведе до по-нисък растеж.

Да остаряваш обаче не задължително означава да намаляваш. България трябва да остарее умно. Предприемането на стратегически действия и политически реформи в няколко ключови области може да отговори на въздействието на демографското предизвикателство и да насочи държавата към по-проспериращо и всестранно бъдеще.

Ако няма промени, сегашната пенсионна система ще окаже силен натиск върху вече ограничените публични ресурси. Приоритет трябва да бъде една финансово устойчива пенсионна система – тя ще стимулира българите да работят по-дълго, да са продуктивни членове на обществото още много години напред. Ако приоритизира образованието и иновациите, България може да положи основата за устойчив растеж. Увеличаването на производителността ще стимулира икономическия растеж на фона на намаляващата работна сила на България. Освен това с по-голямото участие на пазара на труда на групи, които в момента са по-малко представени на него – жени, възрастни, хора от ромски произход – България може още повече да подобри работната си ръка. Тъй като населението продължава да застарява, страната ще има нужда и от финансово устойчиви и по-ефективни здравни и социални услуги, за да осигури по-добри възможности за добър начин на живот.

Всички тези елементи – пенсии, образование, иновации, разширяване на работната сила, здравни и социални услуги, са изключително важни за това страната да остарее умно. Решаващ фактор ще е емиграцията. България трябва да стане по-атрактивна, така че гражданите й да останат в нея, а тези, които вече са я напуснали, да бъдат привлечени да се върнат.

Докато остарява, България трябва да стане и зелена. Климатичните промени са доказано глобално явление. Според учените вървим към затопляне с най-малко два градуса по Целзий над прединдустриалните нива – затопляне, което може да бъде достигнато след 20 до 30 години. Глобалният доклад на Световната банка "Намалете топлината: Защо по-топъл с 4° C свят трябва да бъде избегнат" предупреждава, че до края на този век можем вече да живеем в свят, по-топъл с 4°C – свят с екстремни климатични явления, намаляване на световните хранителни запаси, загуба на екосистеми и биоразнообразие и реално покачване на морското равнище. Но по-топлият с 4° C свят все още може и трябва да бъде избегнат.

България трябва да предприеме сериозни действия по отношение на климатичните промени и да действа стратегически, систематично и мащабно в няколко области, които имат огромен зелен потенциал.

Такъв потенциал е енергийната ефективност на сгради. Днес България има най-високата енергийна интензивност в Европейския съюз (ЕС) – за да произведе една единица от БВП, България използва четири пъти повече енергия от средното за ЕС. 40% от консумираната в ЕС енергия е от сгради. А според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие енергийният разход на съществуващите сгради може да бъде намален с до 50%. Имайки предвид големия дял на стари панелни блокове в България, в които живеят 2,7 милиона българи, потенциалът за пестене на енергия е още по-голям. Използването на европейски фондове за широкомащабни програми за модернизиране на сгради би имало тройна полза – за собствениците на жилища, чиито битови сметки ще намалеят, за бизнеса, защото създава работни  места, и за околната среда, защото ще намали енергийната интензивност на България.

Като страна с много земеделска земи, плодородни почви и разнообразен агроклимат България има изключителен селскостопански потенциал, но днес земеделието е най-непродуктивният сектор на българската икономика. Методичното инвестиране в земеделие, съобразено с климатичните особености, което гарантира сигурността на храната, но и подпомага адаптацията и смекчаването на климатичните промени, ще позволи на България да използва най-добре земеделския си потенциал. Биоземеделието е една такава форма на селско стопанство, съобразена с климатичните особености. То е и бързо растящ глобален пазар, включително и в няколко европейски страни с добри възможности за износ за България.

С решителни действия България може да се позиционира като европейска дестинация за инвестиции в биопроизводство. След като е близо до лидерите в зеления растеж в Западна Европа, България може да търси по-добро включване, като окуражава зелени чужди директни инвестиции и търговия с биостоки и компоненти.

Не е лесно да се отговори на въпроса как ще изглежда България след 20 години. Ако се върнем 20 години назад, кой би могъл да предположи, че България ще стане член на ЕС? Като виждам този огромен прогрес през последните 20 години, съм убеден, че днешните визии и мечти ще станат реалност – остарявайки умно и зелено.