🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Доставки, неподвластни на трусове

Пазарът на куриерски услуги расте с 15.5% през 2021 г. и продължава възходящото си движение и през 2022 г.

На българския пазар освен традиционните куриерски компании започнаха да се появяват и т.нар. интегратори на куриерски услуги
На българския пазар освен традиционните куриерски компании започнаха да се появяват и т.нар. интегратори на куриерски услуги
На българския пазар освен традиционните куриерски компании започнаха да се появяват и т.нар. интегратори на куриерски услуги
На българския пазар освен традиционните куриерски компании започнаха да се появяват и т.нар. интегратори на куриерски услуги
Бюлетин: Ритейл Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Темата накратко
  • Пазарът на куриерски услуги расте с 15.5% през 2021 г. и продължава възходящото си движение и през 2022.
  • Очакванията за 2023 г. са по-консервативни заради рецесията в Западна Европа, която може да доведе до леко свиване на електронната търговия.
  • Клиентите ще търсят все по-гъвкави решения за доставки и методи на плащане.

Приходите на най-големите 20 куриерски компании надминаха 1 млрд. лв. през 2021 г. и достигат 1.070 млрд. лв. Това е с 15.5% повече при 925 млн. през пандемичната 2020 г., когато прибирането по къщите на потребителите и страхът от вируса дадоха силен тласък на бизнеса с доставките до офиси или до входовете на апартаментите.

Очакванията на участници на пазара за 2023 г. са електронната търговия да остане основен генератор на този бизнес. Основните неизвестни обаче идват по линия на рецесията, високите цени и увеличаващите се оперативни разходи и свиването на разполагаемия доход на домакинствата, като засега България остава по-малко засегната от свиване на икономиката в сравнение с големите европейски пазари. Очакванията са, че тези фактори ще забавят развитието на електронната търговия в сравнение с темповете от предходните години, но секторът все пак ще остане един от по-бързо развиващите се в сравнение с други.

Бизнесът ще продължава да се развива иновативно, като клиентите ще търсят все по-гъвкави решения за своите пратки, които да се управляват все повече в движение и с всевъзможни опции за получаване и плащане, като смяна на получателя, получаване на пратка без среща с куриера, плащане от разстояние и т.н. В страната навлизат и доставките до автоматизирани локър мрежи като услугата easybox, които отдавна са се наложили в Западна Европа и е въпрос на време да се види какъв ще е успехът им и на българския пазар.

Числата на пазара

Според последния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за пазара на пощенски услуги в страната за 2021 г. той достига 683 млн. лв., като това е ръст с 13.5% на база предходната 2020 г.

В тази сума влиза и универсалната пощенска услуга (пощенски пратки), която обаче отчита сериозен спад и е едва 36.1 млн. лв., като през 2019 г. е била 87.2 млн. лв. Или пощенският пазар все повече се обособява като пазар на неуниверсалните услуги (куриерски пратки, хибридна поща, парични преводи, пощенска реклама) - 95%.

От него най-сериозен е делът на куриерските такива - 89.6%, като те растат с 16.6%. В абсолютна стойност пазарът на куриерски услуги достига 611.7 млн. лв. при 524.6 млн. лв. година по-рано. От тях 453.7 млн. лв. са реализирани на вътрешния пазар, а 158 млн. лв. са от пратки в чужбина.

На крилете на онлайна

Основен двигател на куриерския пазар остава онлайн пазаруването, като по данни на участниците на пазара броят на пратките за 2021 г. е нараснал с 22% спрямо ковид годината 2020. По данни от European Ecommerce Report 2021 делът на електронната търговия от БВП на страната е 2.5%, а през 2022 г. българският онлайн пазар расте с 30% и достига 1.64 млрд. евро. Въпреки връщането към нормално съществуване след пандемията трендът на нарастване на електронното пазаруване се запазва възходящ. По данни на НСИ до него прибягват 33% от потребителите, като от тях 96.1% са пазарували от български онлайн търговци.

Изминалата инфлационна година, динамичните цени на горивата и новите тол такси в страната не минаха без промени на ценовите условия и на куриерския пазар. От "Еконт експрес" коментират, че през 2022 г. цената на основната куриерска услуга е запазена без промяна, но имаше корекции в таксата "Пътни условия", зависеща от горивата, пътните такси и състоянието на пътната мрежа. Динамична такса "гориво" и "тол такси" има и основния конкурент "Спиди", като те се обявяват на месечна база.

Обичайните първи

Без изненада и тази година първите позиции са на "Еконт експрес", "Български пощи" и "Спиди". По данните на КРС за 2021 г. за пощенския пазар на база приходи "Еконт експрес" е с 37.1% пазарен дял, следвана от "Спиди" с 30.8%. "Ди Ейч Ел" има 7.4%, а "Български пощи" - 6.2%, като тенденцията за намаляване на дела на държавната компания продължава. Всички останали играчи имат общо 18.4%. На база данните от 2020 г. това показва лек спад на дела на "Еконт експрес" (39.7%) и ръст на "Спиди", който тогава е бил 27%.

И тази година лидер на база приходи е "Еконт". Русенската компания, създадена от бившия министър на транспорта Николай Събев, расте през 2021 г. с близо 16%, какъвто е и средният ръст на пазара, като от компанията коментират, че за 2021 г. ръстът им на пратките е над средния.

"Виждаме, че тази тенденция продължава да е положителна. 2022 г. бележи ръст спрямо 2021. Основен двигател за това са онлайн покупките - 22% е повишението на броя пратки за 2021 г.", коментират още от компанията.

От "Еконт експрес" очакват ръстът в електронната търговия да се запази през 2023 г., като прогнозите са, че този ръст ще бъде най-висок за България спрямо съседните страни.

"Все по-активно навлизат нови платежни методи, които дават повече свобода на българите в това да управляват сигурно и лесно финансите си", добавят оттам. За партньорите си компанията предлага нови платежни методи, като например услугата онлайн продажби без касов апарат, с която издават касов бон за продажбите вместо търговците. За получателите, търсещи по-гъвкави и иновативни решения, компанията създава нови услуги, позволяващи по-свободното управление на доставката - например някой друг да получи пратка вместо теб, да платиш от разстояние или да смениш деня за доставка с един клик. През тази година ще бъдат пуснати и първите прототипи на нови точки на доставка - за да получаваш пратката си в движение или без да се срещаш с куриера.

Междувременно всички офиси на компанията в страната удължиха съботното си работно време, а 25 работят и в неделя. Расте и броят на офисите, които удължават работното си време в делничните дни. Успоредно с това "Еконт експрес" развива и дигиталния си портфейл ecoints за улесняване на плащанията, като от миналата година компанията има и чатбот - Ена.

Другият голям

Основният конкурент на местния пазар - "Спиди", завършва 2021 г. с 226 млн. лв. приходи. През 2021 мажоритарен дял в "Спиди" придоби френската Geopost, която влезе като акционер с 24.8% дял през 2014 г. с опция да изкупи още 45%. През март 2021 г. тази опция беше упражнена, като Geopost плати 142 млн. лв. за пакета акции.

За 2022 г. Данаил Данаилов, изпълнителен директор на "Геопост България", коментира, че компанията е успяла да се справи сравнително добре и да постигне 21% ръст на общите приходи - 261 млн. лв., като близо 10% е ръстът в броя на пратките, а останалите 11% идват от корекциите на цените през годината.

Той смята, че основните проблеми през 2023 ще са подобни на тези от изминалата 2022 г. - недостигът на работна ръка и натискът за увеличение на заплатите, високите цени на горивата, рискът от свиване на бизнеса заради обща рецесия в Европа, политическата нестабилност в страната, която очевидно ще продължи през цялата 2023 г. "В тази връзка "Спиди" има по-скоро консервативни очаквания за развитие на бизнеса през 2023 г. - скромен едноцифрен ръст и продължаване на нашата стратегия да сме близо до клиентите с добре балансирано портфолио от услуги за вътрешния, регионалния и европейския пазар на куриерски услуги", казва изпълнителният директор на "Геопост България".

Самата "Геопост България" с едноличен собственик на капитала "Спиди" попада под шеста позиция с приходи 22 млн. лв. и ръст 48%, а дъщерната й "Геопост транс" расте с 1184% и близо 11 млн. лв. приход. В групата е и "Рапидо експрес енд лоджистикс", която през 2021 г. се намира под номер 13 в класацията. Тя беше придобита през 2018 г. от "Спиди", като това помогна на компанията да разшири базата си от клиенти в онлайн търговията и да засили позициите си в международните доставки - първоначално към Румъния и Гърция, а през последните две години и в страните от Централна и Източна Европа.

И навън

Следващите две места са на дружествата с основно международна насоченост на пратките - местните поделения на гигантите DHL и TNT. "Ди Ейч Ел експрес България" растат с 23%, като от отчета за дейността на компанията става ясно, че ръстът се дължи на увеличаване на броя на активните клиенти, както и на проникването в нови пазарни сегменти.

Приходите на глобалната група се увеличиха до 24 млрд. евро през третото тримесечие на 2022 г. А изпълнителният директор Франк Апел излезе с коментар, че първите три тримесечия на 2022 г. са били най-успешните в историята на компанията благодарение на международния бизнес на DHL.

"ТНТ България" отбелязва ръст 3.6% и приходи 48.5 млн. лв. През 2016 г. беше финализирана сделката по придобиването на TNT Express от американския гигант FedEx и от април 2022 г. собственик на българското дружество е нидерландското FedEx Express. От доклада става ясно, че в началото на 2021 г. FedEx е оповестила плана си за предстоящи съкращения в Европа поради наближаване на етапа на интегриране на мрежите на TNT Express, като процесът ще продължи 18 месеца.

Класацията продължава с оторизирания представител на UPS "Ин Тайм", създадена през далечната 1990 г., като компанията отбелязва ръст 12%, и с "МиБМ експрес", където мажоритарен собственик станаха австрийските Osterreichische Post и увеличиха дела си в българската компания. "МиБМ експрес" е лидер при хибридната поща, т.е. в отпечатването и разнасянето на сметките за комунални услуги, и за 2021 г. има спад на приходите с 15% и реализира загуба. Компанията пише в отчета си, че ще продължи усилията си в посока развитие на куриерската дейност.

Новите интегратори

На българския пазар освен традиционните куриерски компании започнаха да се появяват и т.нар. интегратори на куриерски услуги. Такава е "Инаут трейд", юридическото лице, което стои зад бранда euShipments. Русенската компания е под номер 16 и има 8.5 млн. лв. приходи за 2021 г.

"Ние не сме куриерска компания, а интегратор на куриерски услуги - в нашата мрежа за международни доставки си партнираме с над 40 от най-големите и стабилни куриерски компании в Европа. Управляваме 3 собствени фулфилмънт склада и множество партньорски такива. Чрез така оформената логистична мрежа нашето основно предимство е, че осигуряваме гъвкавост и независимост на доставките, произтичащи от над 600 метода на доставка, с които разполагат нашите клиенти", коментира съоснователят и изпълнителен директор Светлозар Димитров.

Преди години компанията стартира със склад 240 кв.м, докато в момента извършва дейност на 3000 кв.м складова площ заедно с над 300 кв.м административни офиси. В складовите части осъществяват фулфилмънт и обработка на международни обеми от пратки, като оттам казват, че са заскладили стоките на над 100 онлайн търговци. "Те са ни предоставили за обработка около 30 хил. уникални продукта, като за тези ни фулфилмънт клиенти през 2022 г. обработихме и експедирахме над 300 хил. международни пратки. Общият брой на всички доставени от мрежата ни пратки достигна 1.8 млн.", изчислява Димитров.

Ключови пазари за компанията са България, Гърция, Румъния, Унгария, като поради новопридобита компания в Загреб темповете на растеж се увеличават значително и в Хърватия, Словения и Италия. През изминалата година екипът се е увеличил с 21 души, като вече има и търговски представителства в няколко нови държави. Важен проект, по който се работи в момента, е именно интегрирането на новопридобитата хърватска логистична компания, като от дружеството споделят, че работят и по още три придобивания на компании в различни държави от ЕС до края на 2023.

"Скоро стартираме и собствени операции на територията на Румъния с цел обработка и експресна доставка на пратки за Централна Европа. Подготвяме се и за влизане в експлоатация на нова складова база в Русе - с 6500 кв.м оперативна площ и 800 кв.м офиси, която ще стартира също до края на 2023 г.", казва още Димитров.

За изминалата 2022 г. приходите вече са около 14 млн. лв. По думите на Димитров тези ръстове не се дължат на по-високи цени, а на увеличаване на новите дестинации, цялостния логистичен обхват, опциите за доставка и привличането на много нови клиенти от Централна и Западна Европа, както и от други континенти. От компанията обаче отчитат, че събитията през 2022 г. са намалили конкурентоспособността на определени техни международни клиенти, като се наблюдава спад в обемите им на продажби и поръчки.

България извън всичко

Един от казусите, които среща euShipments в България, обаче идва не по линия на бизнеса, а на Шенген и еврозоната. "Благодарение на новопридобитата ни компания с локация Загреб имаме детайлен поглед върху случващото се в Хърватия след началото на членството й в Еврозоната. Приемането на еврото като национална валута привлече вниманието на много онлайн търговци към хърватския пазар. В момента наблюдаваме засилен интерес към фулфилмънт услуги и получаваме множество запитвания от онлайн магазини от Западна Европа", казва Димитров.

"Приемането на България в шенгенското пространство би довело до много по-улеснен международен транзит и оттам - много по-голяма конкурентоспособност на български логистични компании", продължава той.

"Текущо, за да гарантираме максимално кратки транзитни времена, ни се налага да използваме транспортни средства с товароносимост до 3.5 тона, което обаче не ни позволява да оперираме с най-добрите възможни цени за килограм или единица пратка. Предвид огромните опашки на границите, които се оформят от тежкотоварните, само по този начин можем да подсигурим търсените от нашите клиенти транзитни времена. Чрез използване на по-големи транспортни средства, без това да влияе на скоростта на преминаване на държавни граници, ще можем да намалим цени за доставка и съответно да увеличим конкурентоспособността на нашите клиенти. Това би било възможно само ако България стане част от еврозоната."