Климат

Глобалното затопляне вече нарушава качеството на съня на хората

Дори малко по-високите от обикновено нощни температури объркват съня, носят рискове за здравето и водят до увеличени разходи, сочи проучване

Капитал

Shutterstock © Shutterstock

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Всеки познава неприятното чувството, когато в гореща, задушна нощ сънят става неспокоен, а на следващата сутрин си сякаш сянка на себе си. Това усещане не е просто неприятно - по-продължително недоспиване може да увеличи риска от сърдечни заболявания, да засили поведенчески разстройства, да забави способността на човек да учи и да се концентрира, но също и да доведе до значителни лични, обществени и икономически разходи.

Ново проучване на Университета в Копенхаген сега свързва загубата на сън и проблемите, които идват с нея, с изменението на климата. Изследването, публикувано наскоро в списание One Earth, показва, че повишаващите се нощни температури избутват времето за лягане по-късно и времето за събуждане по-рано, което ни струва ценна нощна почивка. Участниците в проучването са имали проблеми с адаптирането на съня си, дори когато температурите са били само малко по-високи от обичайното за тях.

Проблемът ще се задълбочава в следващите години, което потенциално ще коства на всеки до края на века допълнителни 13 до 15 дни лош сън годишно. Това е много ясен пример как изменението на климата се отразява в ежедневния живот на хората, казват експертите. Не са само огромните разходи заради екстремни събития като суши и наводнения, но промените водят и до други, по-малки разходи, които обаче се трупат. Загубата на сън заради глобалното затопляне "вече се случва- не в бъдещето, а днес", казва водещия автор на изследването Келтън Майнор.

Как е преминало изследването

Екипът е изследвал доброволно предоставени данни от близо 50 000 души (анонимни, но с известни локации), събрани между 2015 и 2017 г. от смарт устройства за китка, които регистрират и активността на съня - кога заспиват, кога се будят, колко качествено спят носещите ги. Дългият период на наблюдение позволява на изследователите да съотнесат данните за съня към местните външни температури - например могат анализират съня на участник в проучването в хладна юнска нощ в София и в последващата гореща седмица след това или пък как някой в Лисабон реагира на необичайно топла февруарска нощ. Данните са събирани без човешка намеса, което означава, че не са изкривени от човешка грешка, а друго, с което изследването е ценно, са разнообразните участници с локации в цял свят.

Резултатите

Според резултатите хората спят най-добре и дълго, когато външните температури са под 10°C. Над този праг шансовете им да спят по-малко от седем часа се увеличават. Над 25°C загубата на сън става осезаема, а когато външните нощни температури достигат 30°C, участниците в изследването губят поне по 15 минути сън на нощ. Това може да не звучи много, но всъщност е, смятат изследователите. Първо, допълнителни анализи показват, че тези 15 минути се губят от изключително ценния етап на сън на "бавните вълни", който трае средно само около час. Отнемането дори на 5 минути от него намалява голяма част от времето за възстановяване, а 15 минути на този фон е много.

Освен това горещината влияе на някои групи по-лошо от други. Въздействието нараства с възрастта: хората над 70 години са два пъти по-чувствителни и губят около 30 минути вместо 15 при топлинен натиск. Жените също са засегнати повече - те губят около 25% повече сън от средното при по-високи температури. Тук от екипа правят уточнението, че данните идват предимно от групи със средни към по-високи доходи, защото този тип потребители обикновено носят и смарт гривните и часовниците, с които са събирани данните. Докато жителите на страни с по-ниски доходи според изследователите страдат от три пъти повече нарушено време за сън от тези от страни с високи доходи - заради ограниченото разпространение на климатици.

Неприятните последици

"Данните показват как изменението на климата ни засяга всеки ден", казва Джейми Мълинс, икономист по околна среда от Масачузетския университет, цитиран от National Geographic. "Това ще ни струва по-малки, но постоянно натрупващи се разходи в следващите десетилетия", добавя той.

По-тревожна обаче е друга констатация: хората, изглежда, не успяват да приспособят съня си към по-високи температури. Дори ако са изложени на повишени температури през цялата година или дори след като са преживели цяло лято с горещи нощи, сънят им не се адаптира. "Не откриваме доказателства, че хората се адаптират, поне на физиологично ниво", казва Майнор.

Това по думите му е така, защото телата ни регулират много строго вътрешната си температура, за да предпазят органите, които могат да спрат да работят само при няколко градуса разлика (например, когато човек вдигне 40 градуса - едва 3-4 градуса над нормалната телесна температура, това застрашава живота му). Телесната температура е и един от основните контролни механизми на съня: преди заспиване кръвта се насочва към крайниците, а охлаждането на торса и органите е съвсем леко. Без тази промяна сънят трудно може да се случи.

Точно тази нужда от строг контрол върху телесната ни температура обаче ни прави уязвими при по-гореща външна среда.

За съжаление данните за климата и температурите сочат, че глобалното затопляне се отразява почти двойно повече на нощните, отколкото на дневните температури. Това води до хроничен стрес, тялото не може да се охлади и да се възстанови добре, което крие здравословни рискове, както и поведенчески проблеми като раздразнителност, рязка променя в настроенията, също и влошеното представяне на недоспалите на работа, при учене и т.н.

Изследователите от Копенхаген са изчислили, че по-топлите нощи водят до загуба на средни около 44 часа годишно и още 11 нощи със съкратен сън - по-малко от седем часа. А до края на века загубите на сън ще нараснат още.

Възможно решение, разбира се, са климатиците в домакинствата по целия свят. Но това е огромно икономическо и екологично предизвикателство, тъй като в глобален мащаб голяма част от електричеството идва от изгаряне на изкопаеми горива, което пък ускорява глобалното затопляне.