Новият шум покрай АЕЦ "Белене"

На практика никога досега не е била отричана нуждата от нова нотификация пред Брюксел на проекта за АЕЦ "Белене". По-скоро властите използваха даденото през 2007 г. разрешение като алиби за размразяването на проекта и организирането на т.нар. конкурс (който обаче няма конкретни правила и не е обявен по Закона за обществените поръчки). Това със сигурност спечели някакви точки на премиера Бойко Борисов в Москва, но в никакъв случай не значи, че централа ще се строи.

Още през ноември 2018 г. тогавашният еврокомисар по климата и енергетиката Ариас Канете обяви, че възобновяването на проекта АЕЦ "Белене" представлява нов проект по смисъла на член 41 от Договора за Евратом.

Сега в отговора на и.д зам. генералния директор на дирекция "Енергетика" в ЕК Масимо Гариба до адвокат Белянова се повтаря същото. А говорителят на ЕК Тим Макфий каза пред БНР, че ако България реши да поднови проекта "Белене", тя трябва да гарантира, че той отговаря на договора за "Евратом" и на съответното вторично законодателство.

Кой ще я поиска?

Инвеститорът

Енергийният министър Теменужка Петкова твърди, че възобновеният ядрен проект за "Белене" не попада в хипотезите на Договора за Евратом, според които всяка държава член трябва да уведоми ЕК за започване или промяна на даден ядрен проект не по-късно от 3 месеца преди да започнат доставките, или 3 месеца преди същинската работа ако се инвестира собствен ресурс.

"Не сме длъжни да уведомяваме ЕК. Имаме само процедура, която е само едно намерение - може да приключи успешно, може и да е неуспешно. Първо трябва да се види как ще приключи тя. И тогава нотификацията трябва да се направи от инвеститора. Така както през февруари 2007 г. е направила НЕК и през декември 2007 г. ЕК се е произнесла, че проектът отговаря на всички изисквания за безопасност", каза Петкова пред бТВ.

С други думи, ако бъде избран инвеститор, най-вероятно обединението на "Росатом" с General electric и Framatom, той ще трябва да подготви проектната документация и да я изпрати към ЕК за одобрение. Кога и как ще стане това във времето засега не може да се каже. Това е и причината българската Агенция за ядрено регулиране все още да не е издала лиценз за проекта, а такъв има само за площадката на централата.

Може АЕЦ "Белене" да получи зелена светлина?

Да, но е малко вероятно

Макар да се твърди, че възстановеният проект е същият, който държавата спря през 2012 г, това не е така. Най-малкото голяма част от оборудването няма да е като първоначално предвиденото. Всъщност към момента няма яснота как точно ще изглежда централата, тъй като това ще бъде определено от бъдещия инвеститор. Най-вероятно турбините ще са американски, електрониката френска, парите руски, а рискът - изцяло за България.

Това обаче не е пречка за положителната оценка на Брюксел. Същинския проблем е т.нар. стрес-тест, който би следвало да се направи на новия проект и за разлика от предишния ще бъде доста по-труден за преминаване. Това е така, защото след аварията във Фукушима критериите на Евратом са много по-завишени и мнението на редица експерти е, че площадката на "Белене" няма да бъде одобрена заради високата сеизмична опасност.

Енергийният министър Теменужка Петкова засега е на мнение, че нов стрес-тест няма да се прави и предишният от 2011 г. е достатъчен, но това ще стане категорично ясно при процедурата по нотификация.

Ще има ли държавни гаранции?

Засега не, но след време е възможно

Към момента няма промяна в поставените от българското правителство условия АЕЦ "Белене" да се строи изцяло на пазарен принцип, без държавни гаранции и задължително изкупуване на енергията. На по-късен етап обаче това може да се промени с решение на Народното събрание, за което през последните две години са намеквали както депутати, така и министър Петкова.

Важното в случая е, че от "Росатом" неведнъж обявиха, че няма как да се строи ядрена централа без подкрепа от държавата. Просто инвестицията, която в случая се оценява на около 10 млрд. евро, няма как да бъде възстановена в обозрими срокове изцяло от пазара. И ако това е фаворитът за инвеститор, както призна преди месец премиера Бойко Борисов, то най-вероятно ще има и преразгледжане на условията от страна на държавата.

И все пак има ли смисъл?

От днешна гледна точка инвестицията остава скъпа и ненужна

Правителството на Бойко Борисов твърди, че без АЕЦ "Белене" страната няма да може да покрива енергийните си нужди. Това обаче е откровенно невярно.

На първо място, ядрената централа няма как да заработи преди 2030 г. и дотогава енергийният микс на страната може коренно да е променен в контекста на Зелената сделка на ЕС. А дори и това да не се случи стои въпросът как България ще балансира енергийната система, след като АЕЦ "Козлодуй" ще работи със сигурност поне до 2050 г., и на практика в продължение на две десетилетия ще има четири работещи 1000-мегавотови блока. И без предвидените мерки за енергийна ефективност, тези блокове сега надхвърлят потреблението в страната през голяма част от годината, без да се броят другите мощности като ВЕЦ, ВЕИ и ТЕЦ на природен газ, каквито със сигурност ще има.

В началото на тази година, преди въвеждането на извънредно положение, българският бизнес започна да внася електроенергия от съседите, но не защото имаше недостиг на мощности, а тъй като "Марица Изток 2" произвежда изключително скъпо. На практика държавната централа работи с 25% от капацитета си, основно за регулирания пазар (бита) и вносът на ток се оказа по-евтин. Без съмнение това ще се случва по-често през следващите години поради постояно растящите цени на СО2 и поради все по-добрите възможности в система като ЕС.

Износът пък въобще не е гарантиран, тъй като всички съседни страни развиват свои мощности, повечето от тях ВЕИ и на природен газ.

Това се подхранва от опасенията, че цената на произвежданата от "Белене" електроенергия ще бъде около 150 лв./мВтч, или три пъти над сегашните пазарни нива.