Квартална електроцентрала

Макар че все повече хора искат да бъдат енергийно независими, България остава далеч от подобни инициативи не само заради инвестициите, но и заради липсата на политическа воля. "От известно време се наблюдава огромен интерес към инсталациите за собствено ползване, но все още не се мисли толкова мащабно", казва Балин Балинов, координатор "Енергийни решения" в "Грийнпийс" - България. По думите му за създаването на един такъв кооператив е много важно доверието между отделните му членове, както и желанието им да си сътрудничат.

Визионерство vs. консерватизъм

Тъй като не всеки разполага с покрив за монтирането на слънчеви панели, нито с финансите за такава голяма инвестиция, белгийският кооператив дава възможност на хората да станат съсобственици в общността, като си купят акции. Така те придобиват и правото на дял от печалбата освен възможността за чиста енергия. Участието в кооператив дава и друго предимство - хората сами решават в какво и къде да инвестира кооперацията, а това е особено полезно за развитието на самите градове и села, защото изключва необходимостта от убеждаване на местните власти за финансирането на някои проекти.

"Ползата е ясна - това е много добра инвестиция, защото хората стават енергийно независими. Подобен ход е много полезен и за домакинствата, които са изолирали домовете си, защото е стъпка към енергийната ефективност", коментира Балинов. По думите му може да се започне с изграждането на малка инсталация, която да се развива и надгражда. "Кооперативите са сериозен инструмент за справяне с енергийната бедност. Само през сезон 2019-2020 г. в България са били изплатени около 117 млн. лв. за енергийни помощи. Не казвам, че те трябва да се спрат, но това не е най-добрият модел за подпомагане", каза Балин Балинов.

Тези пари могат да се използват за изграждането на малки ВЕИ паркове, които всяка година да се развиват и да бъдат в подкрепа на най-бедните. "Така моделът ще бъде устойчив, а енергията ще бъде чиста, без риск от замърсяване на въздуха", коментира той. Сега енергийните помощи се дават основно за дърва и въглища, което е сериозен проблем за качеството на въздуха, който влиза в конфликт с другите държавни планове за неутрално въглеродна икономика.

Къде сме ние

"Знам за сгради, които имат подобни инсталации, и това е стъпка напред, но все още няма действащи кооперативи. Повечето от хората в столицата живеят в блокове и за да се насърчат подобни инсталации, трябва да се помисли за облекчения за етажната собственост при вземането на такива решения", смята общинският съветник от "Демократична България" в София и съпредседател на "Зелено движение" Владислав Панев. Действително засега единственият голям "енергиен" проект на София е подмяната на старите печки с нови отоплителни уреди, които не замърсяват толкова, но това е все още далеч от концепцията за ВЕИ общности за собствени нужди.

В България все още няма нито един енергиен кооператив. На снимката - министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Фотограф : Юлия Лазарова

Община Бургас обаче участва в няколко международни проекта, в които партньорите от Западна Европа споделят своя опит в създаването и развитието на енергийни общности. Вече са приети два стратегически документа - дългосрочната програма за насърчаване използването на енергия от ВЕИ и биогорива 2021 - 2030 г. и дългосрочната програма за енергийна ефективност на община Бургас 2021 - 2030, а в процес на разработване са още няколко. Във всички тези стратегии производството на зелена електроенергия е основен приоритет, като заложените цели са увеличаване на дела й на територията на община Бургас до 32% през 2030 г., изтъкват от общината.

"Вярваме, че създаването на енергийна кооперативи на територията на община Бургас значително ще допринесе за постигането на заложените от нас цели и сме отворени за диалог и обсъждане на конкретни мерки как в града да бъде създаден първият енергиен кооператив в България", пишат още от местната власт.

"Логично сега е най-подходящият момент да надградим нашите общи усилия с изграждането на фотоволтаични инсталации за покриване на част от енергийното потребление на институциите и домакинствата. Покривните пространства на жилищните сгради са идентифицирани като много подходящи за това предвид сравнително голямата площ и факта, че към момента стоят неизползвани", казват още от общината до "Капитал", като посочват и това, че са на първо място по брой одобрени за саниране блокове в Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.

И къде са другите

В Европа има над 3500 енергийни общности, като в топ 3 влизат Германия, Дания и Нидерландия - държави с традиционно добре развит ВЕИ потенциал, които не се страхуват от енергийната независимост на гражданите си. Значително по-малки градове от Бургас от години работят в съдружие - като кооператива в германския град Зербек с население от около 7000 жители.

Той действа от 2008 г., когато местните хора успяват да убедят властите в ползата от слънчевите панели и енергийната независимост. Общината не се колебае дълго и си поставя за цел до 2030 г. целият град - домакинствата, фирмите и дори уличното осветление, да се захранва с чиста енергия.

В Оденвалд (Германия) пък местната кооперация използва част от печалбата, за да финансира изграждането на нова детска градина и местна енергийна станция. А други насочват средства към изграждането на концертни зали.

Има ли проблем?

Пречка подобни неща да се случат в България са не само слабият интерес към такива проекти, но и пропуските в законодателството. Страната (умишлено или не) бави приемането на редица промени, които биха могли да доведат до облекчено сдружаване или най-малкото до лесно и бързо инсталиране на покривни панели за собствени нужди. Наскоро стана ясно, че изграждането на малки покривни соларни панели с мощност до 10.8 кВт ще става по опростени правила. Но това не е в резултат на държавна политика, а защото България трябва да хармонизира законодателството си с европейското.

Пак в тази връзка би трябвало да се търсят възможности за еврофинансиране на проектите, които са изцяло за собствени нужди. Но от ресорното министерство заявиха, че повече подробности по това какво точно ще се промени ще има едва през май, което още веднъж показва тромавата система. Абсурдът е именно в това, че с подобно оптимизиране на разходите може да се постигнат ниски разходи.

Принципно в България могат да се инсталират панели, които при свръхпроизводство да продават тока на разпределителното дружество. Сроковете за това, изискването домакинството да е регистрирано като фирма, таксите за балансиране и допълнителните разходи обаче създават немалко прегради и правят процедурата повече от сложна и неясна.

Свободата, Санчо

"България все още не е транспонирала европейското законодателство и липсва юридическа дефиниция на това що е енергийна общност и как тя може да осигури участие на гражданите в системата", каза Марияна Янева, директор "Политики и комуникации" в Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електричество. Това личи и от правния анализ на възможностите за развитие на енергийните общности в България, изготвен от Рая Манева, адвокат по енергийно право.

Фотограф : Надежда Чипева

В него се разглеждат серия от закони, директиви, наредби и др., от които става ясно, че България все още е далеч от кооперативите. Въпреки това обаче в анализа се припомня, че има европейски схеми, които насърчават изграждането на ВЕИ за собствени нужди - например мерките за енергийна ефективност по програма "Иновации и конкурентоспособност".

"Що се отнася до еврофондовете, в светлината на очакваните промени при приемането на многогодишната финансова рамка за периода 2021 - 2027 г. и най-вече на развитието на "Зеления пакт" България трябва да направи внимателно програмиране за следващия период", пише Манева. Според нея е задължително да бъдат включени схеми както за подпомагане на енергийни общности, така и за възобновяеми енергийни източници като цяло. "Това включва различни мерки, свързани с прякото подпомагане, подкрепа за обучения и преквалификация на граждани (през програмата за човешки ресурси) и дори по-голяма подкрепа за образователна и научноизследователска дейност през съответните програми за образование и за наука", коментира адвокатът.

"В повечето случаи говорим за много бюрокрация и неясноти", съгласен е и Николай Сиджимов, председател на Асоциацията на еколозите от общините в България. По думите му интерес от страна на общините има, но някой трябва да направи първата стъпка.

"Досега работихме на местно ниво основно по темите, свързани с боклука, но сега въздухът става дори още по-голям проблем. Общностите са шанс да променим това, вместо да се дават пари за отопление на въглища", коментира той. И даде пример - на една от срещите, организирани от асоциацията, интерес са проявили около 50 представители на местните власти.

Кога обаче и тук ще може да произвеждаме ток от покривите, който да продаваме на съседите или заедно да снабдяваме квартала, от което дори да печелим, зависи най-вече от волята на управляващите. А те обичат всичко да е централизирано, особено енергетиката.