Енергетика

Ще има ли кой да застрахова въглищата?

Застраховането на мините и тецовете в бъдеще е под въпрос, а това може да се окаже сериозен проблем за сектора

Веселин Нанов

ТЕЦ Бобов дол © Юлия Лазарова

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица

Темата накратко

Застраховките на свързани с въглища дейности стават по-рискови.
Застрахователите постепенно се отдръпват от сектора и го оставят в патов ситуация.
Ефектът за българския пазар все още е неясен, но сигналите са негативни.

Освен отровни газове и микрочастици във въздуха около въглищните тецове и мините витаят още куп екзистенциални заплахи. Наред с климатичната политика на ЕС секторът е изправен пред на пръв поглед невидим проблем - застрахователите. Те търпят все по-сериозни загуби в резултат на промените в климата и по различни начини биват принуждавани да избягват причинителите им - мините и централите. А без да могат да се застраховат, последните реално ще са принудени да затворят.

Коалицията Insure Our Future (Застраховайте бъдещето ни) се възползва от тази зависимост и се стреми да изкара на светло приноса, който застрахователите имат за климатичната криза. А след това да мобилизира и натиск за прекъсване на порочния кръг (виж графиката), в който секторът е замесен.

Засега този натиск няма отчетливо влияние над българския пазар, но трусовете нагоре по застрахователната верига несъмнено ще стигнат и до нас.

Слонът в стаята

Заплахата, която климатичните промени създават за европейските застрахователи, настойчиво припомни за себе си това лято чрез безпрецедентните наводнения в Германия. Застрахователният брокер Aon прогнозира, че щетите, нанесени от наводненията, "ще костват милиарди" на сектора.

На този фон 8 водещи европейски застрахователи и презастрахователи, които директно или чрез презастрахователните си програми присъстват и в България, Световната банка и ООН стартираха инициатива за "беземисионно застраховане" до 2050 г.

"Изправени сме пред климатична авария. Затова казвам, че да се обединим около идеята за нулеви емисии до 2050 е важно, но ситуацията изисква още по-бърза реакция", казва в интервю за Financial Times Ехосуй Юен, главен секретар на Insurance Development Forum, организация в рамките на ООН, която следи казуса от 2013.

Засега секторът се е съсредоточил върху това да преустанови инвестициите си в замърсяващи компании. Но политиците, инвеститорите и активистите прилагат все повече натиск за ограничаване на застрахованите емисии. На прицел са най-вече имуществените застраховки на тецовете и мините.

Няма застраховка, няма въглища

"Причината застрахователите да "чистят" от емисии инвестиционното си портфолио е, че инвестициите могат да се проследят. Следователно ако продължат да наливат пари в замърсители, рискът от това позициите им по климатичния въпрос да бъдат разобличени като кух ПР става много висок", каза за "Капитал" Куба Гоголевски, старши финансов координатор кампании в полската фондация RTON, която е част от Insure Our Future.

Според Гоголевски подобни притеснения биха "окуражили" застрахователите да ограничат и дейността си по застраховане на въгледобивни и въглепреработвателни дружества. Проблемът е, че информацията за такъв тип транзакции не е публична. Полският финансист обаче открива начин частично да заобиколи този проблем.

"Голяма част от тецовете са държавни и обявяват публични поръчки за застраховане. Информация за поръчките, включително имената на застрахователите, които се явяват на конкурси за тях, е налична в обществен централизиран регистър на ЕС", казва Гоголевски.

Данните, които събират от регистъра, както и останалата налична информация експерти на Insure Our Future систематизират в климатична класация на застрахователите, обновявана на годишна основа. Класацията е публикувана за първи път през 2017, когато е сформирана и самата коалиция. Оттогава поне 23 застрахователни компании са ограничили или прекратили покритието, което предлагат на въглищната индустрия. Това представлява 12.9% от първичния, както и 48.3% от презастрахователния пазар.

Каква е ситуацията у нас

Част от застрахователите на българския пазар са представители на международни компании, които вече са предприели климатични мерки. Пример за това са ОББ, които са част от белгийската група KBC. От 1 юли 2020 KBC не приема нови клиенти от въгледобивния и въглепреработвателния сектор. Условието за настоящи клиенти е да сведат енергийната си зависимост от въглища до 25% и да предоставят план за пълното преустановяване на каквито и да е въглищни дейности до 2030 г. "Алианц", "Уника" и Vienna Insurance Group (респективно "Булстрад") също са поели ангажименти в тази насока.

Застрахователите, които все още нямат публично обявена климатична политика, са "Бул инс", "Евро инс", "Лев инс", "Армеец" и ОЗК. "Капитал" изпрати запитвания за нагласите на тези дружества спрямо въглищния сектор. До редакционно завършване на този текст отговори получихме само от "Лев инс" и ОЗК. От "Лев инс" казват, че нямат "действащи полици, сключени във въгледобивната и въглепреработвателната дейност", и не планират сключването на бъдещи договори с представители на този сектор.

Сам да застраховаш въглищата си

На въпрос дали планират да ограничат дейността си за дружества във въгледобивния и въглепреработвателния сектор от ОЗК отговарят, че "не смятат за етично да отказват застраховане на законен бизнес, спазващ нормативните изисквания и регулациите". Зад това стоят и отчетливи икономически интереси.

ОЗК е собственост на бизнесмена Христо Ковачки, който пък е свързан с редица мини, тецовете "Бобов дол", "Брикел" и "Марица 3", както и 8 топлофикационни дружества. Според Гоголевски ОЗК е пример за "самозастраховащи се въглища". Финансовият експерт отбелязва, че това е само временно решение.

"Рискът, свързан с въгледобивната и въглепреработвателната дейност, е прекалено голям и местните застрахователи са принудени да прехвърлят част от него на международни презастрахователни дружества, мнозинството, от които приемат все по-стриктни климатични политики", казва Гоголевски. Според него ОЗК добре разбират този проблем, за което съди от проактивното им поведение на ежегодните конференции за презастрахователи в Баден-Баден.

Изпълнителният директор на ОЗК Александър Личев казва, че към момента дружеството "няма отказ за презастраховане на въгледобивна и въглепреработвателна дейност".

"Имаме основание да считаме, че поне до 2035 г. тази дейност ще бъде приемана от презастрахователите, с които работим", казва още Личев.

Бъдещето е спорно

Източник от сектора потвърди за "Капитал", че към момента в България не се усеща натиск за отказ от застраховане на въглищните дружества. Същият определя климатичните политики на застрахователите, особено що се отнася до бъдещи ангажименти, по-скоро като ПР. Казва още, че изходът на застрахователите от въгледобивния и въглепреработвателния сектор вероятно ще последва регулаторни решения, а не самоинициатива.

Според Гоголевски това не е точно така. "В скорошна среща представители на "Уника" казаха, че на българския и полския пазар капацитетът за застраховане на въглища вече не достига. Според тях се очаква някои дружества да останат без застраховки. В такъв случай не е изключена намеса от страна на държавата за спасяването на тези дружества."

Освен експертните оценки като показател за нагласите в застраховането на въглища може да се гледа и на скорошните обществени поръчки в сектора. От тях личи, че желаещите да застраховат държавните дружества не са много. През февруари тази година е обявена обществена поръчка за имуществена застраховка на "Мини Марица-изток". Явяват се само два кандидата - ОЗК и "Бул инс". През август е сключен договор с ОЗК. През юли е обявена и обществена поръчка за застраховка "Пожар и природни бедствия" на "ТЕЦ Марица-изток 2". През август срокът за подаване на кандидатури е удължен заради липса на кандидати.

Стабилността на застрахователите не е застрашена

Анализ на Европейския орган по застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) за финансовата стабилност, публикуван в края на 2020 г., сочи, че общият климатичен ефект върху баланса на застрахователите е ограничен от инвестициите им във възобновяема енергия, както и поради относително малкия дял на експозициите им във високовъглеводородни индустрии. Делът на експозициите на застрахователите със седалище в България към дружества в категорията "изкопаеми горива", където попадат въгледобивните и/или въглепреработвателни дружества, е под 2% от общата сума на активите им, обясниха от Комисията за финансов надзор за "Капитал". Надзорният орган разработва показатели за оценка и мониторинг на рисковете във връзка с климатичните промени, включително по линия на въгледобивните и/или въглепреработвателни дружества.