Мориц Зайлер: Германия категорично не се връща към въглищата
В очите на хората, спирането на въглищните мини е като втори преход от социализъм към пазарна икономика, казва началникът на икономическия отдел на германското посолство в София
Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица
България произведе с 40% по-малко електроенергия от въглища през тази зима, но политиците все още, изглежда, се страхуват да кажат истината на енергийните работници и дават фалшиви обещания за бъдещето. Как Германия се справи с тези проблеми при спирането на въглищните мощности?
Тази промяна върви в Германия от десетилетия и също беше свързана с масови съкращения и безработица за хората във въглищния сектор. Важното е грешките, които допуснахме, да не бъдат повтаряни. Например сега има достатъчно европейското финансиране за тази цел, което не беше налично през 90-те, когато Германия затвори голяма част от мините си.
Сега ситуацията е много различна, тъй като говорим за внушителни заместващи инвестиции във въглищните региони като гигафабриката на "Тесла", производители на чипове и полупроводници или дори на ремонт на скоростни влакове.
Държавата обаче все пак е била там и по някакъв начин е показала на инвеститорите, че има готови работници, налична инфраструктура и може би определени субсидии.
До голяма степен това се случва благодарение на съвместните усилия на държавни, регионални и местни власти заедно с бизнеса, академичните среди и гражданското общество, които поставят основата за едни такива инвестиции.
Но тук, в България, миньорите и енергетиците протестираха срещу Териториалните планове за справедлив преход. Как бихме могли да им обясним, че всъщност те са техният шанс за нови работни места?
Това е най-трудната задача. В продължение на десетилетия въглищните мини са били тези, които са добавяли стойност и са осигурявали богатство за хората. Много е трудно това схващане да се промени и да се тръгне в друга посока. Но истината е, че има много нови възможности, които биха били по-добри за хората.
Мога обаче да направя сравнение между България и Източна Германия, тъй като и двете преминаха през много трансформации през последните години, включително тази от социализъм към пазарна икономика и демокрация. Това доведе до големи сътресения, масова безработица и много страхове. Затова предполагам, че в очите на тези хора сега правителствата им казват, че трябва да минат отново през същото. Точно затова трябва да се говори с тези хора, да им се обяснява, че промените не само могат да запазят работните им места, но и да направят региона им по-хубав, по-привлекателен и като цяло по-добро място за живеене.
Има примери как стари лигнитни мини са превърнати в езера с паркове около тях, което създава добра среда за хората, привлича туристи и т.н. Microsoft вече обяви, че ще отвори два гигантски центъра за данни до мина за лигнитни въглища.
Структурните промени в различни индустрии се случват постоянно и е важно хората да участват в това. България разполага с 1.2 млрд. евро за справедливия преход на въглищните региони и това е огромна сума, която наистина може да подобри живота на хората.
За съжаление България вече загуби 100 млн. евро от тази сума, тъй като се забави с прилагането на плановете.
Виждам, че има план и никой не иска да бутне хората в пропастта. Вярвам, че се водят преговори с ЕК и се работи усилено по различни сценарии.
На този фон преди няколко месеца в социалните мрежи се появиха новини за германската енергийна политика и как там се разрушават вятърни паркове, за да се отвори място за добив на въглища. В други постове се показваше възстановяване на работа на ТЕЦ-ове. Каква е истината за това?
Знаете, че Германия беше зависима от руския газ, което вече се признава като грешка. Но след руската агресия в Украйна до началото на тази година Германия успя да сведе до нула не само доставките на руски газ, но също и на руски петрол и въглища.
До нула? Наистина ли? Защото има доста съмнения, че руски изкопаеми горива все пак стигат до Европа по заобиколни пътища.
Трудно е да се проследи конкретният произход на дадена партида петрол или газ, когато става дума за глобален пазар и доставки от всички краища на света. Но германското правителство се опитва да затвори всички такива възможности и най-вече да не купува нищо директно от Русия.
На този фон ние имахме план да прекратим добива на въглища и производството на енергия от тях. Но след кризисната ситуация през 2022 г., за да си гарантираме сигурността на енергийната система, Германия позволи на тези мощности да работят в ограничен режим и за ограничено време с фиксирана крайна дата на опериране. Това е един вид резерв. Тук не става въпрос за нови мини или ТЕЦ-ове, а за временно пускане на старите такива. Германия определено не се връща към въглищата.
Колкото до разрушаването на старите вятърни паркове, това всъщност е нещо добро, защото става дума за 20-годишни турбини, които са морално и технически остарели. На тяхно място се поставят нови, модерни турбини, с много по-голяма мощност, ниски нива на шум и висока ефективност.
Споменахте природния газ. Интересно е каква ще бъде новата роля на газа след кризата от 2022 г.? Много бизнеси се страхуват да го използва поради волатилността на цените и несигурността на доставките. Говори се за електрификация на процесите и населението. В същото време точно сега виждаме едно нарастващо производство на енергия от газови централи заради ниската пазарна цена на природния газ.
Мисля, че точно последното, което казвате, е сигнал и за бъдещето. Природният газ има временно място в енергийния микс, включително за производството на ток. Конкретно Германия планира да изгради четири 2.5-гигаватови централи на газ, които да могат да преминат на водород към 2032 г. Целта е да имаме базова мощност, която може бързо да се включва в моментите, когато соларите и вятърните турбини не работят.
Смятате ли, че е добре водородът да се гори в подобни централи, а не да се използва само в индустрията?
Ако говорим за чисто производство на електроенергия - не. Но ако става дума за съхранена във водород енергия от ВЕИ, която да се превръща в електричество по време на пиковите часове - да. Германия вече работи в тази посока, планират се заводи за зелена стомана, които използват водород, и т.н.
България даде ясна заявка, че ще изгражда нова ядрена мощност с американски технологии и планът е тя да е готова в средата на следващото десетилетие. Германия обаче се отказа от ядрената енергетика, което се определя като грешка от много хора. Каква е оценката към момента?
В Германия имаше масови протести срещу ядрената енергетика и мога да кажа, че отказът от нея беше заради настояването на обществото. Показателно е, че това не стана под натиска на зелените, а на обществото като цяло. Но това не значи, че Германия и в момента няма фантастична ядрена индустрия, университети и т.н.
Доколкото знам, в Германия се планират фабрики за производството на ядрено гориво.
Да, точно така. Някои от водещите компании в сектора имат дейност там. Но според мен е важно да разберем, когато говорим за климатична неутралност, че ядрените централи не могат да ни помогнат днес. Те се нуждаят от много години, за да бъдат построени. Нуждаят се от огромни инвестиции, които трябва да дойдат отнякъде. Също така трябва да си отговорим на въпроса какво правим с отработеното ядрено гориво.
Какво ще кажете за устройството на пазара на електроенергия? След като ЕС разруши свободния пазар през 2022 г. с ценови ограничения, допълнителни данъци и т.н., това почти спря новите инвестиции във възобновяеми енергийни източници и даде лош сигнал на инвеститорите. Вместо да ускори зеления преход, ЕС начело с Германия започна да забавя процеса. Дали сега сме на правилния път?
Смятам, че по време на кризисния период субсидиите и таванът на цените бяха полезни и изпълниха своята цел. Трябваше да подпомогнем бизнесите и частните потребителите в онзи период. Да, сега цените на тока на борсите отново се върнаха в предкризисните нива, но трябва да се има предвид, че много компании имат сключени дългосрочни договори за снабдяване по времето на високите цени и в момента биха страдали, ако нямаше мерки за подкрепа.
С навлизането на все повече ВЕИ, които имат сравнително по-ниски пределни разходи, и правилното им интегриране в мрежата обаче е възможно да постигнем по-добри цени на тока. Това важи в много по-голяма степен за България, където соларният потенциал е много по-голям.
Като говорим за германската индустрия, преди време се появи информация, че една от най-големите фабрики за фотоволтаични панели там ще затвори. Защо се стига до тази ситуация?
Мисля, че все още не е взето финалното решение по този казус. Но трябва да сме наясно, че субсидиите правят средата много предизвикателна, например в САЩ и Китай в тази област. Сега ЕС се опитва да балансира нещата и се водят преговори, обсъждат и се и се въвеждат нови регулации.
Затова ли Германия реши да субсидира със 700 млн. евро компанията Northvolt, която разработва батерии за съхранение на енергия - за да може да е конкурента на глобалния базар?
Плановете при Northvolt са за разкриването на 3000 работни места, с още свързани дейности в региона, което има ефект за икономиката като цяло. Но да, тук става дума за висококачествени батерии, които ще се използват във висококачествени превозни средства.
А как си представяте енергийния сектор на Европа след 15 или 20 години?
На първо място - много по-интегриран. На второ - много по-независим. Това ще позволи на цялата система да е много по-балансирана и стабилна, а доставките на енергия - по-сигурни. Не бива да гледаме кой откъде внася или накъде изнася енергия, а трябва да възприемаме пазара в Европа като едно цяло - на юг има повече соларно производство, на север - повече вятър, в планинските държави работят ВЕЦ-ове, другаде имат системи за съхранение. Именно комбинацията от всичко това дава сигурност.
2 коментара
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.