Как бурята около "Зелена карта" утихна

Засега България избегна опасността да бъде поставена под мониторинг, което щеше да оскъпи всички полици

Гергана Михайлова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Почти година след като ескалира проблемът с натрупани неплатени щети по линия на международната система "Зелена карта" с два български застрахователя - "Лев инс" и ДаллБогг: Живот и здраве", заплахата за поставяне на страната под мониторингова процедура изглежда преодоляна. Все още обаче в индустрията има тлеещи въгленчета от конфликта, които могат да разпалят пожара отново.

За да въведе дисциплина в редиците и да увери чуждестранните партньори, че държи нещата под контрол, през декември "Националното бюро на българските автомобилни застрахователи" въведе драконовски финансови изисквания за дружествата, които биват уличавани, че не плащат по щети в чужбина. Това явно оказа ефект, но тъй като бръкна надълбоко в джобовете на акционерите на засегнатите компании и повлия негативно на бизнеса им, е ясно, че мярката ще бъде атакувана по всички възможни инстанции и начини.

Първият опит през Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) не мина. Но нейното решение даде видимост към някои претенции, които може да бъдат уважени при следващата битка - в съда. В същото време финансовият регулатор в лицето на Комисията за финансов надзор (КФН) продължава да не взима страна и дори и да е предприела някакви действия, не ги е огласила. А това оставя впечатлението, че е оставила гилдията сама да се справя с проблема, от който накрая може да пострадат потребителите.

Зародишът на конфликта

Принципът на работа на "Зелена карта" е прост - чрез нея един автомобил със сключена застраховка "Гражданска отговорност" в една страна може да се движи свободно из всички останали, като ако предизвика някаква щета полицата я покрива. За целта гаранцията идва не само от застрахователя, но и от местното бюро на системата, което плаща по предявени искове при отказ или невъзможност на някой от членовете си.

Двете компании, уличени, че не плащат по щети на застраховани от тях автомобили в чужбина, заедно държат една трета от пазара на "Гражданска отговорност". Заради множеството случаи на отказани плащания по щети, кореспондентите им в чужбина бяха завели претенции пред местното гаранционно бюро. То ги постави под мониторингова процедура и започна да усвоява от средства от депозита, който всеки застраховател предоставя, при включването му в системата "Зелена карта". КФН също се задейства с мотив, че двата застрахователя са прекратили отношения с кореспонденти зад граница и в много държави бяха останали без представители, каквито са задължени да имат. Даде им срок, който те успяха да спазят.

На втори план течеше дипломатическа престрелка между "Съвета на брата Зелена карта" в Брюксел и централите на двата застрахователя в София. Накратко, упреците към България бяха, че се допуска застраховане на автомобили с фалшив или стар талон, след което полиците се анулират, а при инцидент разходът се покрива не от застрахователя, а от солидарните гаранционни фондове, което на практика ги източва. Тези полици сред българските застрахователи жаргонно се наричат румънки, но има данни, че схемата се прилага и с автомобили от Италия и Гърция. Конкретно за "ДаллБогг" бе посочено, че е обявил за невалидни близо 800 такива полици, с което е отхвърлил отговорност за заведените по тях щети.

В своя защита двата застрахователя заявиха, че неплащането е начин , самите те се борят с измами, има проблем с чуждестранните кореспонденти, които надписват значително разходите по щети зад граница и обвиниха браншовия орган в лицето на българското бюро "Зелена карта" в корпоративен заговор.

Мярката и съпротивата срещу нея

Крайният резултат от водената по такъв начин "война" можеше да доведе до налагане на мониторингова процедура на българския застрахователен пазар, което би означавало общ депозит за многомилионна сума в евро, от който да се плащат бъдещите претенции по катастрофи в чужбина. В опит да пресече тази опасност, която щеше да доведе до чувствително поскъпване на застраховките "Гражданска отговорност", местното бюро свика общо събрание, на което измени устава си и в него записа сериозно вдигане на финансовите изисквания пред застрахователите, поставени в мониторинг. За дружества с пазарен дял до 5% сумата на банковата гаранция се вдигна от стандартната за всички компании 600 хил. евро на 1.2 млн. евро; за тези до 8% пазарен дял, гаранцията под мониторинг набъбна на 3 млн. евро, а за тези над 8.01% - гаранцията скочи на 5 млн. евро.

Според "ДаллБогг" това действие на националното бюро е насочено експлицитно към компанията, поставя застрахователите пред неравноправни условия, а освен това и е изискването е въведено ретроактивно.

В искането си до антимонополния орган от компанията искат въведената мярка със завишените гаранции, отчитащи пазарния дял на поставения под мониторинг, ще бъде призната за нарушаваща конкуренцията на пазара. "ДаллБогг" се оплаква още и от краткия срок от 14 дни за внасянето на допълнителната гаранция, който според дружеството подставя компаниите в риск от изпадане от пазара на "Гражданска отговорност" и дори в неплатежоспособност. "Не съществува институция в страната, която в рамките на такъв кратък срок може да разгледа искане за откриване на гаранция с некешово или 100% неликвидно обезпечение или да отпусне кредит". Не на последно място от дружеството смятат, че новите правила в устава следва да се отнасят за бъдещите случаи на поставяни под мониторинг, а заварената ситуация следва да се третира по стария ред. Отговорът на комисията не разглежда упреците по същество, а производството е прекратено с мотив, че органът не е компетентен да се произнесе по проблема.

На въпрос дали ще обжалват решението, от дружеството заявиха, че не са били уведомени от КЗК за приключване на производството, и добавят, че въпросното решение, въведено с изменение на устава на националното бюро на застрахователите, се обжалва и в съда.

Платено, но не и решено

"Финансовите показатели на "ДаллБогг" не са повлияни по никакъв начин", посочват от компанията и добавят, че в годишния одитиран финансов отчет за 2017 г. "ДаллБогг" приключи с отлични финансови показатели миналата година и се потвърди рекордната за българския пазар капиталова адекватност от 131.03%".

Въпреки че очевидно казусът се е отразил върху бизнеса на дружеството и в края на 2017-а то отчита свиване на пазарния си дял в автомобилните застраховки (виж таблицата), компанията не е изгубила амбиции да се развива в този сегмент. "ДаллБогг" се стреми да развива както автомобилния, така и останалия портфейл от застраховки чрез предлагане на високо качество и специални услуги в координация с европейските си партньори и напреднала грижа за всеки клиент.

По информация на "Капитал" още към есента на миналата година дружеството се е задействало в изчистване на проблема, като е покрило всички гаранционни претенции и към момента няма нито една. Това е довело до отпадането на мониторинговата процедура за него през февруари и така размерът на банковия депозит, който дължи за системата "Зелена карта", е останал в границата на стандартните 600 хил. евро. Под мониторинг обаче остава "Лев инс", която е и най-голямата на пазара.

И макар с това международните страсти по проблема да изглеждат утихнали, няма гаранция, че успокоението не е само временно. А затова ключово ще е не само българското бюро да успее да защити решението си пред съда, но и номерът с "румънките" да бъде изцяло изкоренен.