Бързи, евтини, прозрачни, или какво е бъдещето на разплащанията в България

Финансовият сектор прави успешна дигитална трансформация на фона на кризата, породена от COVID-19

Тодор Тодоров

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Финансовият сектор се справи успешно с дигиталния отговор на корона кризата през последните месеци. Дори начинът, по който това се случи в България спрямо някои европейски държави и банки, е похвален. COVID-19 се оказа и основният катализатор при дигитализацията на сектора или поне ускори използването на вече внедрени технологични решения. Ситуацията обаче не е крайно оптимистична - неизвестните и неопределеността остават, но сега всички са много повече подготвени. В същото време обаче малко от бизнеса се е възползвал от така нареченото отворено банкиране (open banking), възможността на трети страни да си осигурят достъп до банкови данни и сметки за развитие. Нещо, което позволява директивата PSD2 и е в полза на финтех компаниите и развитие на техните иновативни услуги. Това стана ясно по време на конференцията Digital Finance Forum, организирана от "Капитал", IDG и CIO. (Вижте видеото)

"IT се справи успешно във финансовия сектор и кризата от COVID-19 почти не се усети в оперативната работа. И дори ако се сравняваме с други банки в региона, смятам, че нещата в България се случиха доста добре", коментира по време на първия дискусионен панел Юрий Генов, изпълнителен директор и ръководител на направление "IT и операции" на Банка ДСК. Той даде за пример и сливането с Експресбанк, което съвпадна с тази сложна обстановка. "То протече достатъчно добре и стабилно, което показва доброто европейско ниво, на което се намират IT услугите в България. "Видяхме, че технологиите издържаха първата вълна, но отношението клиент банка трябва да извърви доста път в тези дигитални канали", каза Генов.

Владимир Махнев, началник на отдел "Дигитална трансформация и иновации", Райфайзенбанк (България), също смята, че корона кризата е подействала като катализатор за дигиталната трансформация. "Банката много бързо се организира да работи по дигитален начин. Знам за големи банки в Западнa Европа, които тотално колабираха, тъй като не успяха да се организират да работят от вкъщи. Самият вирус ускори дигитализацията вътре, клиентите също станаха много по-дигитални - много от тях започнаха да комуникират в дигитални канали. Това е положителният ефект на кризата върху дигитализацията", каза Махнев.

Или както обобщи този въпрос Горан Ангелов, основател и управител на IBS България: "Инвестициите, които се направиха за години, днес ни се изплатиха."

Падение и възход на плащанията

Един от дигиталните канали, по които става връзката между клиентите и бизнес чрез банките, са електронните разплащания.

"Потребителското поведение определено се промени след 13 март. Забеляза се драстичен спад на транзакциите с 13-14% спрямо миналата година. А в първата седмица след разхлабване на мерките веднага се вдигнаха на нивата от миналата година", каза Стоилка Арсова, директор на дирекция "Национална картова и платежна схема" в БОРИКА. Според нея положителното при използването на безналичните плащания е вдигане на лимита от 50 на 100 лв. при плащане на ПОС терминал, без да се изисква ПИН. "Транзакциите постепенно се връщат на нивата от миналата година, като все още има много малък ръст - при ПОС транзакциите, а при банкоматите са назад", каза още тя.

За дейта центровете, които съхраняват и управляват много от базите на финансовите компании, ситуацията не е била толкова добре, но най-вече за самите им служители. "Разделихме се 50/50 на служители, които да си седят вкъщи и на такива, които да ходят все едно нищо не се случва. Като стопани на целия финансов свят това беше време, в което стана ясно, че нашите клиенти са виртуализирали своите изчислителни ресурси до голяма степен. Това се случи, без да се разчува, всички планове и всички сметки за виртуален достъп до работата им бяха налице", коментира и Здравко Николов, който е изпълнителен директор на Equinix (България)

Новата вълна от финансови решения

Преориентирането на потребителите към дигиталните финансови канали обаче не е довело до активизиране на нови финтех решения. Това може да се направи като извод на база интереса на трети страни към данните и сметките на клиентите в банките.

"Все още няма толкова голям интерес към open banking. В Райфайзенбанк (България) той не се приема като заплаха, разглеждаме как да го приложим на практика. Но порталът е отворен към всички играчи", коментира Владимир Махнев от банката.

Фокусът все пак вече е към светкавичните разплащания от клиенти към бизнеса, като вече се работи по инфраструктурата за това. БОРИКА разработва и напредва по своята инфраструктура. "Решението е на банките дали ще се включат - ние предлагаме правния и техническия стандарт до процедурата по сертификация и всичко това се взима като решение от всички", каза Стоилка Арсова от БОРИКА.

При всички положения бъдещето на разплащанията ще е в посока бързина, прозрачност, поевтиняване. Така търговецът ще може да получи парите си за секунди, вместо да чака няколко дни.