"Лукойл" става едър собственик на вятърни паркове в България

Българският парк "Храброво" работи от март миналата година, представлява седем турбини с общ капацитет от 14 MW и средно годишно производство 34 GWh. Неговата оценка е 17.6 млн. евро.

Участници на пазара коментираха, че цената е малко под пазарната. Проектът индивидуално би струвал 18.5-19 млн. евро, но понеже се предлага в пакет с румънския, купувачът е успял да договори дискаунт, допълват те.

Вятърният парк всъщност е собственост на четири дружества на Vestas. Датската компания няма други собствени проекти в страната, а само е продавала оборудване за паркове.

Очаква се сделката да бъде окончателно приключена през третото тримесечие след одобрение от европейските антимонополни органи и българската Комисия за защита на конкуренцията.

Новият гигант

Дружеството LukErg Renew е джойнт венчър между "Лукойл - екоенерго" и италианската компания ERG Renew, създадено през май 2011 г. с цел инвестиции във ВЕИ. Миналата година дружеството купи три вятърни парка край Каварна - "Уинд парк Каварна ийст", "Уинд парк Каварна уест" и "Кей Енд Ес енерджи", от "Райфайзен енерджи енд инвайъръмънт". След това те бяха обединени в един, който стана един от най-големите в България с мощност 42.5 MW.

Стойността на тази сделка така и не беше официално обявена. Според представители на ВЕИ сектора по време на сделката мегават инсталирана мощност за вятърна енергия се е продавал за 1.5 млн. евро, което значи общо над 60 млн. евро за трите парка.

По-рано тази година LukЕrg Renew обяви, че ще изгражда ветропарк с капацитет 84 MW в Тулча, Североизточна Румъния. Очаква се паркът да бъде завършен през първата половина на следващата година. До редакционното приключване на броя от Lukerg Renew не успяха да отговорят дали смятат да купят нови ВЕИ мощности в България, като обясниха, че ще изпратят становището си по въпросите до няколко дни.

Макар нефтената компания да има огромно влияние върху пазара на горива чрез рафинерията си край Бургас, миналата година КЗК не видя никаква пречка нейното смесено дружество да придобие и големи ВЕИ мощности. Ако и сделката с Vestas бъде разрешена, това ще направи "Лукойл" още по-голям играч в българската енергетика — общата мощност на парковете му ще достигне 56.5 MW.

Класация на "Капитал" от октомври миналата година показа, че най-големият вятърен парк в България е "Св. Никола" на "AES гео енерджи" с мощност 156 MW. След него се нареждат "Ветроком" (72.5 MW) на швейцарската ALPIQ Holding, и "Суворово" (60 MW) на "Еолика България". Така излиза, че "Лукойл" ще е поне в топ 5 на производителите на енергия от вятъра.

Несигурни повеи

Сделките с ВЕИ проекти рязко изчезнаха, след като в средата на миналата година бяха орязани цените за новоизградени централи и държавата спря да разрешава ново присъединяване. През есента пък беше въведена такса достъп, която изземваше до 40% от приходите на производителите на чиста енергия. Преди дни тя бе окончателно отменена, но още няма ясен ред за връщане на взетите суми. Затова юристи, работещи по ВЕИ сделки, обясниха, че в договорите сега се слага клауза под условие. Така цената може да се увеличи, ако сумите бъдат възстановени.

С новите промени в Закона за енергетиката, приети на първо четене от парламента в петък, има и друга промяна, засягаща ВЕИ мощностите - приходите от продажби на квоти за емисии парникови газове ще се използват за разходи по задължителното изкупуване на зелена енергия, което се прави на преференциални цени. Не е ясно обаче за каква сума става въпрос.

Тази несигурна среда води до липса на нови сделки със съществуващи паркове. Нови пък няма заради вече ниските изкупни цени. Ако обобщим: вятърът не носи нови инвестиции.