Фармация: По-малки капки здраве

Тенденцията се чете и в данните за най-големите компании. В топ 15 има забавяне - ръстът сега е 5.7%, докато преди година е бил 7.5%. Разликата е, че данните в "Капитал 100" отчитат и износа на производители - като "Балканфарма Дупница", "Биовет", "Софарма" и "Ромфарма", а IMS Health следи само вътрешната търговия. В експорта от 1-2 години някои дружества имат спадове, основно заради руския и украинския пазар.

Новост е и че печалбите и съответно рентабилността намаляват. От години в подреждането на големите не са виждани минуси. А през 2015 г. две компании отчитат загуба.

Факторът "Каса"

Анализаторите очакват още по-сериозно забавяне на растежа през тази година. На практика то започва през последното тримесечие на 2015 г. – времето, когато фармацевтичните компании трябваше да преотстъпят част от оборотите си на здравната каса. Става въпрос за общо 45 млн. лв., които производителите на лекарства без аналог трябваше да платят на институцията, за да може медикаментите им да продължат да се покриват от НЗОК. В същото време касата работеше с лимити с болниците, на които плати средно 30% по-малко в сравнение с 2014 г. Това за първи път забави плащанията към доставчици не само от традиционно нередовните държавни клиники, но и от частните болници. Задлъжнялостта само на държавните и общинските лечебни заведения към техните партньори достигна половин милиард лева, като основните дистрибутори на клиниките са търговците с лекарства и медицински изделия и консумативи.

Търговските компании на международните фармацевтични концерни също не реализираха значим ръст, въпреки че броят на болните продължи да расте. Здравното министерство предлагаше и провеждаше различен тип рестрикции по отношение на фармацевтичните компании. Някои от тях, като въвеждането на ценови коридор от 60% над цената на най-евтиното лекарство, над който пациентите да не доплащат, не влязоха в сила, но пък предизвикаха подготовка в сектора – част от по-скъпите терапии бяха изтеглени. Заради несигурността по отношение на цените и малките обороти от пазара продължиха да отпадат редица медикаменти, част от тях без аналог. Стагнацията в известна степен засегна и пазара на хранителни добавки в аптеките. Всичко това определено се отразява върху позитивните прогнози за забележим ръст.

Обороти над 600 млн. лв.

През последните две години най-големите като обороти в сектора – търговците на едро с лекарства, преминаха границата от продажби над половин милиард лева. Миналата година е време на нов рекорд – традиционният първи по приходи от дейността – националният дистрибутор "Софарма трейдинг", е преминал границата от 600 млн. лв. с 13 млн. лв. и е постигнал продажби с повече от 100 млн. лв. повече от втория – "Фьоникс фарма", като дистанцията между лидерите се свива.

"През последните 10 години следваме стратегия за диверсификация на пазарните ни позиции, така че да не сме зависими от пазарен сегмент или продуктова група, като успяваме да бележим стабилен ръст в почти всички направления на нашата дейност", коментира резултатите Димитър Димитров, изпълнителен директор на компанията. Той допълва, че през 2015 г. компанията е започнала три стратегически проекта, които да осигурят хоризонт за бъдещ растеж и развитие.

"Първият е свързан с развитието на собствена концепция аптеки с марката SOpharmacy, чрез който навлязохме и на ритейл пазара. С втория стартирахме регионалната си експанзия на един от най-перспективните пазари в Централна и Източна Европа - сръбският. Третият ни проект е с фокус върху инвеститорите в здравния сектор и обзавеждането до ключ на лечебни заведения", казва Димитров.

Вторият в класацията през миналата година е постигнал забележителен ръст по продажби на лекарства, като е увеличил приходите с 90 млн. лв. в сравнение с 2014 г. "Стартирахме като дистрибутор номер 4, завършихме годината като номер 1 по данните на IMS Health, като постигнахме двуцифрен ръст на продажбите над 20% и в двата сегмента – аптечен и болничен бизнес. В основата му е силният фокус върху нашите клиенти и партньори, повишаването на качеството на услугите ни и атрактивността на нашите цени", коментира Веселин Кунев, управител и директор "Продажби" на "Фьоникс фарма България". Той отбелязва, че отчетената през миналата година загуба има еднократен ефект и се дължи да обезценка на активи.

За сметка на това компанията е амбицирана да разширява бизнеса си. "Продължихме да развиваме нашия основен бизнес в аптечния сегмент, като през миналата година разширихме екипа, който работи на болничния сегмент, и ще продължаваме да бъдем активни и в този сектор. Смятаме, че той е перспективен за нас въпреки забавените плащания и натрупаните дългове", казва Кунев.

Основният проект на "Фьоникс" за аптечния пазар е проектът аптеки Betty, който започва в края на 2014 г. В него в момента са включени над 260 малки и средни аптеки, които работят под търговската марка. "Аптеките Betty са стратегически проект, който да направи тези аптеки разпознаваеми и предпочитани от клиентите и успешен канал за продажби за производителите. Работим като партньори с аптеките и обединяваме нашите знания, ноу-хау, ресурси в областта на маркетинга, IT системите и финансите с аптеките", казва Кунев.

Третото място, както и през миналата година заема дистрибуторът "Фармнет" на варненския бизнесмен Веселин Марешки. Имаше много слухове, че той ще се съсредоточи в бизнеса с бензиностанции и планира да се раздели с фирмата си за търговия на едро, включително и с веригата си аптеки "Марешки", която е най-голямата в страната с близо 400 обекта. Това обаче така и не се случи, поне през 2015 г.

Изненадващо на четвърто място е миналогодишният втори "Стинг", който също отчита малък ръст на приходите и е само с 3 млн. лв. под третия в подреждането. Третият и четвъртият по обороти търговци на едро с лекарства обаче все още не са достигнали приходи от половин милиард и през миналата година лидерите са се откъснали чувствително пред тях.

Годината при всички случаи е била тежка за дистрибуторите, които по правило са компаниите с най-малък марж на пазара. Те по традиция продължават да обслужват по няколко пъти на ден аптеките, а болниците бавят плащанията им с периоди над година, въпреки че по закон би трябвало да платят доставките за 60 дни. Затова всички те диверсифицират услугите си и растат в доставките на медицинска апаратура, медицински изделия, консумативи, хранителни добавки, козметика и различни услуги към клиентите си, като например маркетинг, преддистрибуция и други. Маржът на дистрибуторите средно е максимум 3% в лекарствената сфера и той се стопява от разходите за обслужване и дългото чакане най-големите единични поръчки – тези от клиниките, да бъдат платени.

Една от новите идеи на здравния министър в сектора е клиниките да пазаруват през единен орган, управляван от ведомството му. Смисълът е да се оформи една по-голяма поръчка, която да мотивира повече доставчици да участват и да свалят цените, тъй като доставят за по-голям брой болници. Вероятно системата ще заработи в средата на годината, но все още не е ясно дали ще доведе до падане на цените, при положение че са наясно с редовността на плащанията на клиниките.

"Като цяло идеите за реформи в здравеопазването са верни, но невинаги успяват да се реализират по най-успешния начин. Ефектът им през миналата година е, че внесоха несигурност и спадът на пазара е отчасти поради всички тези започнати реформи", коментира Кунев. Той допълва, че спадът на пазара, започнал през последните две тримесечия на 2015 г., се задълбочава и е започнало охлаждане, което продължава и през тази година.

"За пръв път от 10 години се случва да няма ръст на пазара през първото тримесечие. Това е ново предизвикателство и пред нас. Свикнали сме да работим в условия на намаляващ марж – от 10 години маржовете падат, но намаляването на пазара определено е изненада, към която трябваше да адаптираме стратегията си", казва Веселин Кунев. Според неговата прогноза дори и да има ръст на пазара през 2016 г., той ще бъде по-нисък от този през последните години и ще се формира от скъпоструващите лекарства, от чиято продажба аптеките получават два лева на опаковка, а дистрибуторите – максимум 10 лева за цялата покупка, съхранение и доставка.

7.5% е нараснал пазара на лекарства, хранителни добавки и медицински изделия през миналата година по данни на анализаторска компания IMS Health. Година по-рано увеличението е било 8.5%. Фотограф : АНЕЛИЯ НИКОЛОВА

Шарено при производителите

На пето място по приходи, както и през миналата година, продължава да бъде "Хювефарма", компанията на братята Кирил и Георги Домусчиеви, която се занимава с производство на ветеринарни продукти. Тя е собственик и на завода "Биовет", който през миналата година разшири производството си в Разград. Самата "Хювефарма" пък придоби няколко свои чужди конкуренти през миналата година. Компанията, която освен това е и дистрибутор на ветеринарните си продукти, купи френски ветеринарен завод в Италия, а в края на годината сключи договор за придобиване на три завода в САЩ на конкурента си във ветеринарното производство Zoetis. Синдикат от 12 банки отпусна кредит на стойност 146 млн. евро за сделката.

Най-забележимият ръст в продажбите има заводът на "Актавис" в Дупница, който е увеличил близо с една четвърт приходите си. Мощностите са хъб за Европа за производство на таблетки и капсули и въпреки турбуленциите, при които само за една година компанията смени собственика си два пъти, производството й в България продължава да се увеличава.

През миналата година "Софарма" запазва мястото си в класацията, но има спад в приходите от продажби, като в множество публични изявления компанията обяснява това с проблемите на източните пазари и по-специално Украйна. За сметка на това за поредна година тя продължава да заема шесто място по продажби в топ 10 на фармацевтичните компании с най-големи продажби на българския пазар.

През 2015 г. "Ромфарм" има значим спад на продажбите си. Компанията не продава в България, но я използва като логистична база на произведените в Румъния лекарства, които изнася за чужди пазари.

Съсобственикът на "Ромфарм" Венелин Георгиев коментира пред "Капитал", че през миналата година са имали спад на продажбите от около 30 млн. лв. в Русия и страните от ОНД. Той допълни, че вече не работят с Беларус през тази компания заради особеностите в счетоводството в страната и това обяснява остатъка от спада.

Без промяна във втория ешелон

От 10-о до 15-о място подреждането остава непроменено. Световният концерн GlaxoSmithKline не бележи видим спад в приходите от българските си операции, въпреки че по линия на сделката с Novatis трябваше да прехвърли значимо портфолио с онкологични продукти. Компанията продължава да бъде лидер в лечението на астма, редки заболявания, алергии, СПИН, както и в производството на ваксини.

По подобен начин швейцарският концерн Roche продължава да е сред лидерите по доставките на лекарства в България, като по продажби през миналата година по данни на IMS е втори по пазарен дял. Компанията е фокусирана върху медикаменти за лечение на онкологични заболявания.

Мястото си в топ 15 запазват и две компании за дистрибуция на лекарства и медицински изделия - "Алта фармасютикълс", която е съсредоточена в доставките на медикаменти за аптеки, както и "Търговска лига - Национален аптечен център", която е основен дистрибутор на производителя от фармацевтичната група "Чайкафарма" и освен това търгува с продуктите на чуждестранни производители. В групата са българското търговско дружество на "Актавис", което разпространява на местния пазар продукти на международната компания, включително и произведените в българските заводи в Дупница и Троян. Според класацията на IMS Acatavis са трети по пазарен дял в стойност през миналата година.

Един от големите германски производители, "Бьорингер Ингелхайм", който също е част от класацията, продължава да има ръст в продажбите със своето разнообразно портфолио, което включва и продукти без рецепта. В класацията не участват търговските представителства на големите фармацевтични компании, които не отчитат продажбите си в България, като по тази причина пазарният лидер по продажби в България - швейцарският концерн Novartis и генеричното му подразделение Sandoz, не попадат в подреждането.

Прогнозите на анализаторите са, че през тази година ръст на фармацевтичния пазар ще има. Опитите на държавата да пести средства от лекарства обаче ще продължат и няма да го насърчават. Пациентите купуват или доплащат лекарства на стойност около 1.6 млрд. лв. годишно, сума, с 60% по-висока от тази, която отделя здравната каса, и достатъчно висока, за да няма голяма перспектива за растеж по линия на частните плащания. Така участниците на пазара предполагат, че ръстът няма да бъде значим.