Слаб апетит за заеми

Същевременно обаче - дали поради психологията на кризата или поради местни фактори, това не се случва особено видимо. Дори на пръв поглед данните сочат обратното - за 300-те най-големи компании в страната, за които "Капитал" събира информация в хода на правенето на "Капитал 100", задълженията сумарно спадат с около 1.3 млрд. лв., или 2.85%, до 43.5 млрд. лв. Това обаче си има обяснение с еднократен ефект, който изкривява статистиката - през 2015 г. групата "Лукойл" преоформи вътрешнофирмените заеми, с които беше финансирана модернизацията на рафинерията в Бургас, от дълг в капитал. Така всъщност 1.65 млрд. лв. понижение идват от "Лукойл Нефтохим Бургас", а още 270 млн. лв. - от "Лукойл България".

Ако тези операции се игнорират, има минимален ръст, което, разбира се, може да се тълкува двояко - от една страна, носи успокоение, че не се предприемат необмислени авантюри, но, от друга, може да означава пропуснати възможности за инвестиции в повече или по-ефективни производства.

Измамно задлъжняване

За 50-те най-слабо задлъжнели дружества, представени в таблицата, ръстът е по-силен от този в топ 300 - 3.7%, но е по-нисък от този при 50-те най-задлъжнели. Това може да се обясни именно с ниската стартова позиция, която при малките разходи за лихви дава възможност да се диверсифицират източниците на финансиране.

Дори и в групата на 50-те най-ниско задлъжнели малко над половината всъщност намаляват дълговете си. Ако се погледне по-широко сред тристате лидера по приходи в България, съотношението изплащащи към трупащи дългове е 140/160. Това обаче също е леко илюзорно задлъжняване, защото всъщност много от компаниите наред с поети заеми трупат и капитал - дали генериран от печалби или от вноски на акционерите си. Така всъщност съотношението дълг/активи се понижава от 0.53 до 0.49 общо за топ 300 и дори и без ефекта "Лукойл" има леко понижение. А броят на компаниите, които понижават този си коефициент или го запазват без промяна, е близо ⅔ от всички.

Така данните за големия бизнес в страната косвено потвърждават банковите статистики за замръзнало кредитиране, въпреки че в задълженията им влизат много други пера.

Шампионите на дълга

Класирането на компании от различни сектори по ползване на ливъридж е най-малкото условно - докато има бизнеси, където са нужни повече оборотни средства и блокирането на скъп капитал е доста по-неизгодно, има и такива, където влагането на привлечен ресурс е въпрос на стратегия и структуриране.

Прави обаче впечатление, че и таблицата на най-ниско задлъжнелите е доста пъстра откъм бизнеси и трудно може да се извлече зависимост. Традиционно в тази група попадат много местни производствени дружества на чужди компании, които са изградили заводите си с капитал от централата. Вътре са и изкуствено създадени държавни гиганти като Електроенергийния системен оператор и "Булгартрансгаз", които държат скъпа инфрастуктура и така имат огромни активи, докато същинската дейност е в други компании.

Всъщност държавните компании са и шампионите на другия спектър, като те заемат 8 от топ 15 по най-голям дълг. Въпреки че в топ 300 попадат малко над 20 дружества с предимно държавна или общинска собственост, те са отговорни за около 1/3 от задълженията - 14 млрд. лв. от 43.5 млрд. лв. сумарно за всички, като съотношението се влошава.

Разбира се, за някои от тях си има ясно обяснение - те реализират големи проекти с европейско финансиране (например "Метрополитен" и НКЖИ). За други обаче задлъжняването е резултат от хронично трупани проблеми, политическа намеса и лошо управление (НЕК и БДЖ).

Кой изплаща и кой трупа

Извън групата "Лукойл" най-голям спад на дълговете има при "Тракия глас България" на турската Sisecam, но и тук той се дължи на реорганизация, в която част от бизнеса е изведен в други дружества, като явно при това те са поели и част от пасивите. На върха попада и "Петрол", в което също текат мащабни трансформации.

Затова и по-голямата част от огромните погасявания са всъщност по-скоро подобни счетоводни операции. Не може да се игнорира обаче и органичното покриване на задължения. Данните на класацията показват, че резултатите се подобряват и ако в топ 100 на компаниите преди година се чете загуба (макар и теглена от административно определяни цени в енергетиката), сега печалбата е над 2 млрд. лв. Тези средства в немалка част или отиват директно за погасяване на задължения, или генерират капитал, който подобрява дълговите коефициенти.

Сред задлъжняващите отново най-силна е държавната група, като челните места са за държавните НКЖИ и "Мини Марица-изток". Не липсват обаче и агресивни навлизащи на пазара играчи като свързания с Делян Пеевски дистрибутор на цигари "Експрес логистика и дистрибуция" и свързания с Васил Божков хазартен оператор "Ню геймс".

Сектор, в който се наблюдава ръст на дълговете, е строителството, което се обяснява и със силната 2015 г. Когато в края на програмния период държавните поръчки за строителство скочиха чувствително, а с това и нуждата компаниите да обезпечат финансово реализирането на проектите си.

Ако има негативна тенденция в данните, тя е, че броят на компаниите с отрицателен капитал в топ 300 се увеличава от 4 на 10. Поне за част от тях обаче това не би трябвало да буди притеснение, доколкото са нови играчи във фаза на експанзия, за които капиталовата дупка се дължи на инвестиции. Това важи за "НИС Петрол" - операторът на бензиностанциите на "Газпром", както и за "Експрес логистика и дистрибуция". Друго дружество, озовало се в тази група, е "Пени маркет България", което обаче се дължи на излизането на веригата Penny на германската REWE от страната.