Компании

Най-големите холдинги: Силни приходи, слаби печалби

Макар и бавно растежът продължава, но рентабилността остава ниска

Тодор Тодоров

Shutterstock © Shutterstock

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Статията е част от класацията "Капитал 100". Поръчайте списанието на хартия или в pdf формат сега на www.capital.bg/k100/buy/ или на 02/4615 271 и 02/4615 349. Цена 22 лв. с ДДС и доставка.

Най-големите български холдинги не се отклоняват от общия тренд при бизнеса - приходите при повечето от тях се повишават. При 13 от 20 групи оборотите растат. Средното увеличение е 8%, докато година по-рано то беше 4.6%. Ако не беше поевтиняването на горивата, дружествата с растеж можеше и да са още повече. Това обаче не е проблем, а плюс за компаниите от петролния и газов сектор - по-ниските цени свалиха разходите им, но увеличиха търсените количества, което в крайна сметка подобри финансовият им резултат. Трудно е обаче да се изведе обща тенденция при най-големите холдинги, тъй като или са специализирани в различни специфични сектори, или управляват пъстри портфейли от бизнеси - това е типично например за бившите приватизационни фондове, сега холдинги на борсата. Сложните и големи структури са причина те да имат и едни от най-ниските рентабилности, с малки изключения.

По-детайлен поглед показва, че приходите на холдингите се представят малко по-добре от растежа на печалбите. Точно десет от тях успяват да повишат печалбата си или да излязат от зоната на загубата. Само три холдинга пък са на загуба, като в два от случаите тя по-скоро се дължи на еднократни ефекти или на намеса на одиторите ("Еврохолд" и "Булгартабак"), а при "Синергон" отрицателният резултат силно се свива.

На върха е само държавата

Лидер по размер на постъпленията е БЕХ, който е собственик на най-големите държавни енергийни компании. Освен че успява да повиши продажбите, той излиза и на печалба. Причините за това са няколко - първата е, че със законодателни промени през миналата година се създаде фонд за енергийна сигурност, като част от средствата му отиват в НЕК, което помогна на обществения доставчик да свие значително загубата. Поевтиняването на газа пък увеличи потреблението на доста индустриални потребители и се отрази на крайния резултат на търговеца "Булгаргаз" и на "Булгартрансгаз".

По-добрата събираемост на дъщерните дружества също води до подобряване на дейността им и съответно на консолидирания отчет на майката БЕХ. Основният проблем в групата обаче остава високата задлъжнялост, като проблемите често се решават с поемането на нови заеми или превръщането на междуфирмен дълг в собственост, което е най-лесното решение. В началото на тази година БЕХ успя да изтегли мостов заем от 535 млн. евро, за да погаси дълговете на НЕК към частните американски централи, а след това превърна и близо 50 млн. лв. трудно дълг от "Мини Марица-изток 2" в капитал.

Сериозен ръст на приходите, но и на загубата отчита "Еврохолд България", който е на трета позиция по размер на постъпленията. Последното се дължи изцяло на застрахователния бизнес на групата и най-вече в Румъния. Проверката на качеството на активите в сектора там показа, че "Евроинс Румъния" трябва да повиши капиталовите си основи, което доведе до увеличаване на техническите резерви от 151 млн. лв. на 255 млн. лв. и допълнителните преоценки на вземанията. Затова и от ръководството определят загубата като еднократен ефект. Освен застраховане и финанси значителен дял в приходите има и търговията с автомобили.

Най-големите - на борсата

Дванадесет от най-големите холдинги са публични и техни акции се търгуват на борсата. От тях само няколко излязоха там по свое желание през годините на бума (2004 - 2008 г.) - "Химимпорт", "Трейс груп", "Агрия груп холдинг" и "БГ агро". Другите са по линия на масовата приватизация, като са наследници на приватизационни фондове - "Доверие обединен холдинг", "Синергон холдинг", "Стара планина холд" и "Индустриален капитал".

"Синергон" е и холдингът с най-голямо понижение на приходите - това се дължи почти изцяло на основнoто му дружество "Топливо", което отчете спад на продажбите заради по-малко продадени количества. Групата, която е под контролира на Бедо Доганян, управлява и активи в сферата на търговията, туризма, хранително-вкусовата промишленост, химията и строителството.

По-евтините горива очевидно се отразяват и на приходите на другия търговец на горива "Булмаркет ДМ", но пък той успява да излeзе на печалба. Компанията е единственият български участник в европейския проект LNG Masterplan Rhein-Main-Danube, имащ за цел изграждането на инфраструктура от Ротердам до Констанца за зареждане на корабите с втечен природен газ вместо с дизелово гориво. По-висока печалба при понижаване на приходите има и при "Приста ойл холдинг". Най-голямото дружество в структурата му е производителят на акумулатори "Монбат", който отчете много добра 2015 г. Другото направление в холдинга е производството и търговията с автомобилни масла.

Интересна публична компания е "Агрия груп холд", която отчита ръст на приходите с над 10%. Тя е специализирана в производството и търговията със зърнени култури и расте почти изцяло чрез придобивания - през последните години тя изкупи няколко по-малки собственика на земеделски земи, а в началото на тази година стана ясно, че ще придобие и производителя на олио "Кехлибар".

Основен акционер в "Агрия груп" с 46.5% е варненската "Емра", която е еднолична собственост на изпълнителния директор на холдинга Емил Райков. Близо 30% от капитала са собственост на "Комерс" - Търговище, на Иван Стефанов, а останалите са в по-малки акционери. В същия сектор работят и "Зърнени храни България", част от групата на "Химимпорт", "Билдком" и "БГ агро".

Последната вече изпита негативите на по-ниските цени на зърното на международните пазари, а по-малкото продадено количество допълнително удря резултатите на групата, показва отчетът. Другият голям търговец на зърно и собственик на завода за олио "Олива" АД - "Билдком", успява да повиши приходите, но маржът му се свива. Вече втора година компанията консолидира резултатите на производителя на олио, като те са и с най-голям дял в приходите му.

Анализ на организацията с нестопанска цел за агроанализи "Интелиагро" показа наскоро, че цените на зърнените и маслодайните култури вече са далеч под нивата им отпреди 2013 г. Глобалните запаси на пшеница и царевица са на най-високите си исторически нива, което по-скоро показва, че цените се връщат към нормалните си цени и не може да се очаква повишение. Това по-скоро би ударило компаниите, които повече произвеждат, отколкото търговците.

Една строителна компания намира място при най-големите холдинги в България. Публичното "Трейс груп холд" е дружество, което е доста зависимо от държавните поръчки, а през тази година не се очертава те да са много заради спиране на големи инфраструктурни проекти от правителството, както и заради забавянето по новите европрограми. Компанията обаче успява да повиши приходите си благодарение на диверсификацията на дейността си към проекти в сградното строителство и ремонт, както и в съседни държави.

Дружеството обаче работи на ръба на рентабилността, което показва колко е голяма и ценовата конкуренция в бранша в битката за поръчка. В подреждането би попаднала и още една строителна група - "Главболгарстрой", но до съставянето на подреждането компанията не беше представила консолидиран отчет.

Въпреки санкциите срещу Русия и политическите проблеми в Украйна, които са едни от най-големите пазари за "Софарма", фармацевтичната група успява да повиши продажбите си и печалбата.

От печалба на загуба

Сред малкото губещи е "Булгартабак холдинг". Първоначално в годишния отчет за 2015 г. цигареното дружество на Делян Пеевски (който продаде официалния си дял на близки офшорки и продължава да държи контрола) беше на печалба от над 56 млн. лв. Одитът обаче е извел дружеството на загуба от 21 млн. лв., като причина за това са начислени обезценки на активи и отрицателна репутация в одитирания отчет. Годината също така не започна добре за бившия държавен холдинг, а и не се очертава да продължи силно.

Първо - през март от ръководството съобщиха, че спират износа си за Близкия изток от 1 април. Той формира 80% от продажбите зад граница, което ще се отрази в отчетите от второто тримесечие. Този за първото вече показа спад на продажбите, а от ръководството посочиха като причина за това по-високите акцизи от началото на годината, което е било причина за лека загуба на пазарен дял. Мениджмънта твърди, че основната му цел ще е да тушира спада на продажбите на изток с повече позиции в страната и на Балканите.

Малък, но сигурен растеж

Сред най-големите холдинги има и няколко, които са специализирани в хранително-вкусовата промишленост, търговия и бързооборотни стоки. При тях растежът на приходите традиционно е с по-нисък темп, но пък на фона на всички останали те показват най-добра рентабилност, макар и да се понижава спрямо година по-рано. Единствено при "Бони холдинг" има спад на приходите (заради по-ниските цени на свинското), а "Кока-Кола" и "Фантастико" растат. Това са и компаниите, които работят в най-конкурентна среда, където и маржовете постоянно се свиват под ценовия натиск и все още слабата покупателна способност на домакинствата. Допълнително негативно влияние оказва големият дял на сивия сектор, както и спорната работа и двойният стандарт на регулаторите и институциите в сектора.