Транспорт: Иновативните се движат напред

Най-рентабилните компании в сектора са концесионерите на пристанище Бургас - "БМФ Порт Бургас", свързано с братята Кирил и Георги Домусчиев, и на морските летища, управлявани от "Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт", където освен германския оператор с миноритарно участие е "Еърпорт сървисиз България", собственост на "Химимпорт".

Държавните и общинските компании, с малки изключения, са все така на загуба и с падащи приходи. По-значителен спад на постъпленията има при "БДЖ - Товарни превози" и при общинските "Столичен електротранспорт" и "Столичен автотранспорт", които са и на голяма загуба за 2015 г.

Път с препятствия

По суша автомобилните компании трябваше да се съобразяват с ембаргото върху Русия и впоследствие с това, което беше наложено от самата Русия върху Турция. Тези ограничения върху двата пазара доведоха до пренасочване на флотилиите, първо, на компании, които работеха в бившите съветски републики към Европа и, второ, на турските флотилии, които работеха с руския пазар отново към европейския континент. Това изправи традиционно опериращите превозвачи в ЕС пред по-жестока конкуренция. Миграцията на хора усложни значително транспортните фирми, като те или се оказваха блокирани по различните граници, или спрямо тях се случваха набези от страна на мигранти, които завършват с глоби за бизнеса и със загубите на пазари. Проблемът с нелегалните мигранти, които се качват в камионите, се случва основно на пунктовете на ферибота от френското пристанище Кале за Великобритания. От Съюза на международните превозвачи коментираха, че за миналата година английските власти са наложили глоби на над 70 български фирми, като от началото на тази година глобените са десетки. Паричните санкции пък отказват все повече български компании да правят превози до Острова, което стеснява още повече периметъра на действие на транспортния бранш.

Друг проблем са протекционистичните мерки, които налагат част от държавите. Германия обяви, че въвежда минимално заплащане на час за шофьорите, които преминават през територията й, независимо къде е регистрирана фирмата работодател, като нейният пример може да бъде последван и от Франция. Проблемите с протекционизма от страна на Турция към местните й превозвачи остава класически, тази година отново беше белязана от блокади на гръцките фермери по границата и превозвачите понесоха сериозни загуби. А друг проблем, който се задълбочава, е недостигът на международни шофьори, което на свой ред ограничава местните фирми при опитите им за разширяване на бизнеса.

За пръв път лидер

Всичко това, изглежда, не е повлияло фатално на най-голямата компания в сектор транспорт. За първа година лидер в класацията на база приходи е пловдивският автомобилен превозвач ПИМК. През последните няколко години бизнесът на превозвача расте постоянно. Към момента има над 1200 влекача, които работят на европейския пазар, между Европа и Турция и вътре в страната. Известна е с това, че вози стоката на испанската Inditex, собственик на марките Zara, Stradivarius и т.н. За 2015 г. приходите на дружеството са 347.5 млн. лв. при 279 млн. лв. за 2014 г. Активите на дружеството също се увеличават и от 190.9 млн. лв. през 2014 г. през 2015 те са вече 242.6 млн. лв.

Ръстът на приходите идва от международния транспорт и частично от по-специализирани ниши, в които компанията е навлязла, като например транспортът на живи животни от Европа за Турция, като през последните години е имало голям дефицит на този вид транспорт, обясни Пенко Несторов, един от двамата съсобственици.

Дружеството е започнало и превозване на насипни товари, като е закупило над 220 самосвала, които са използвани за работата по строителството на инфраструктурни обекти в страната. Инвестициите за 2015 г. са над 20 млн. евро. Извън тях компанията инвестира и в жп транспорт, като създаде най-новата частна товарна железопътна компания на българския пазар - "ПИМК рейл". В жп дружеството си ПИМК инвестира 9 млн. евро - с пет от тях вече е закупен нов електрически локомотив Siemens и в момента се очаква да му бъде издаден и сертификат за безопасност, а с остатъка са поръчани 34 специални двойни джоб-вагони, с които ще могат да се превозват 68 ремаркета, а реалната дейност на компанията би трябвало да започне в началото на есента.

Идеята на компанията не е да сменя профила си и да вози навсякъде подобно на БДЖ, а да развива проекта си за блок-влак, т.е. влак, на който товарите ще пътуват в контейнери или ремаркета през основната част от трасето от България и Европа и ще се довозват от камиони до началната точка на влака и от последната гара до крайната им дестинация. Подобни проекти се толерират от ЕС, тъй като намаляват шосейния трафик, пестят емисии, намаляват разходите на автомобилните превозвачи и зависимостта им от шофьорите. ПИМК от години използва комбинирания модел - например с гръцките фериботи превозва стока до Италия и оттам пак с фериботи до Испания. От 2015 г. пък има съвместен проект с DB Schenker, при който ремаркета се товарят на специални жп вагони в Русе и пътуват към Централна Европа. С помощта на собствената си нова жп компания ПИМК би могла да тегли този или нов влак на територията на страната, като идеята на компанията е влакът да стига до Турция. ПИМК има интерес и към концесията на новия интермодален терминал край Пловдив, чието строителство трябва да приключи юли-август тази година.

"Шенкер" е другата силно растяща компания на пазара с ръст на приходите от 28%, а близо 13% расте другият спедитор - "Гопет транс". Компанията на Петър Петров, създадена през 1995 г., надминава с един процентен пункт заложения си таргет за 2015 г. Дружеството с логистична база в Казичене расте постоянно през последните години, като има стотици курсове на ден. За превозите си основно наема превозни средства, като работи главно с български, румънски, полски и други превозвачи от Източна Европа и Балканите. Основни пазари, на които работи, са Скандинавието (където оперира от самото си създаване), Полша, Бенелюкс, Италия, Балканите. При разработването на дадени пазари се намира местен партньор, който приема пратките в своите складове, когато бизнесът някъде се развие достатъчно, се прави собствена база. Такава "Гопет транс" има в Гърция, а през изминалата година купува и в Румъния, като инвестицията е близо 2 млн. евро. От 2013 г. залага по-активно на превозите между България и Турция и Румъния и Турция. Поставената цел е да стане средна европейска компания, като плановете включват предлагане на добър групажен сервиз поне в балканския регион и активно развитие на мрежата, свързваща Атина, София и Букурещ.

Подобно на ПИМК от юли 2014 г. "Гопет транс" се занимава и с интермодални превози за Белгия и Великобритания, като през май 2015 г. съобщи, че планира да инвестира още 2 млн. лева в развитие на този тип транспорт.

В дълбоки води

С 11.5% по-ниски приходи за 2015 г. спрямо предходната година е Параходство "Български морски флот". Седемдесет процента от него бяха приватизирани през 2008 г. от германско-българския консорциум "Кей Джи маритайм шипинг", като представител на обединението от българска страна е Кирил Домусчиев. Приходите на компанията за изминалата година от близо 275 млн. лв. са почти аналогични на тези от 2013 г. Загубата обаче е близо 40 млн. лв. Върху навлото, а оттам и върху финансовите резултати на морските превозвачи влияят две основни неща - световният икономически растеж и наличният флот. Според консолидирания отчет на компанията през последните две години нарастването на наличния световен флот е почти аналогично на увеличението в обема на товарите, превозвани по море.

"Тази тенденция е недостатъчна да ликвидира образувалата се диспропорция между наличния брой кораби и обема на товари. За да се ликвидира тази диспропорция, е нужно излизането от пазара на около 15% от наличния в момента дедуейт (товароподемност на плавателен съд - бел. ред.)." Компанията е специализирана в превозите с кораби тип Handysize, които са до 50 тона. От дружеството коментират, че годината е била слаба заради спад при насипните товари. Намаляла е търговията със земеделски продукти, захар, торове, цимент, дървесина, стомана, а очакванията от началото на 2015 г. за по-висок темп на ръст с метали и минерали не са се сбъднали. Едновременно с това поради ниските цени има поръчки на нови кораби, като в края на 2015 г. корабите Handysize са 3020, като има поръчки за още 170, а 155 са продадени за скрап.

Параходството също следва тенденцията да се купува на ниска цена, като през пролетта на тази година дружеството съобщи, че е поръчало 6 кораба, като ще инвестира в тях 150 млн. долара. Те се изграждат в китайска корабостроителница и отново са за насипни товари (42 300-тонни бълкери). С това ще увеличи общата бройка на плавателните съдове на 39. Според съобщението на компанията първите три кораба трябва да станат готови през тази година, а останалите три - през 2017 г. Сега БМФ разполагало с 27 кораба за сухи насипни товари, плаващи под малтийски флаг, два ферибота и 4 влекача. Корабите за насипни товари плават или на тайм чартър (отдават се под наем за определен период от време), или на рейсов чартър (договор за превоз на товари по определена дестинация), като приходите от тези кораби са 97% в полза на рейсовия чартър и 3% - от тайм чартър. Фериботните превози до Украйна и Грузия формират 6% от приходите от оперативна дейност.

Другата свързана с братя Домусчиеви компания в класацията на най-големите в транспорта е "БМФ Порт Бургас" - концесионер на основните терминали на пристанище Бургас. Тя е и най-рентабилното дружество с 29.29%, като влиза в топ 5 в ранглистата на най-печелившите. Дружеството е собственост на "Адванс пропъртис", която обединява почти всички предприятия на братята Кирил и Георги Домусчиеви. Те взеха с две сделки през 2012 и през 2013 г. основните части от пристанището за срок от 35 години. При първата бяха получени терминалите за насипни товари "Бургас-изток 2", като ангажимент на концесионера е да изплаща 80% от главницата по заем с Японската банка за международно сътрудничество от 2008 г., има гратисен период за плащането на концесионни такси, а инвестициите трябва да са малко над 100 млн. евро. При втората процедура беше концесиониран и терминалът "Бургас-запад", където трябва да бъдат инвестирани 35 млн. лв. От компанията съобщават, че през 2012 г., 2013 г. и 2014 г. са извършили инвестиции на стойност над 31 млн. евро. От финансовите резултати на "БМФ Порт Бургас" се вижда, че ако те бъдат запазени в този им вид (при груба сметка), инвестициите може да бъдат избити за 8 години.

На крилете на авиацията

Втората по рентабилност компания е концесионерът на летищата във Варна и Бургас "Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт", където мажоритарен акционер е наземният оператор на летището във Франкфурт Fraport, а с миноритарно участие е "Еърпорт сървисиз България", собственост на "Химимпорт". Компанията логично има спад на приходите заради лошия летен сезон през изминалата година и големия отлив на руски туристи. Въпреки това от дружеството смятат, че годината е била по-добра от предварителните очаквания. От компанията обясняват и че са успели да коригират разходите си, което в проценти се доближава до размера на загубите на приходи. Малко над 65 млн. лв. от приходите идват от летище Бургас и 40 млн. лв. - от летището във Варна. През тях за 2015 г. са преминали 3.8 млн. пътници, като има спад от 4%, което от компанията смятат за добро развитие на фона на още по-лошите прогнози, карго трафикът расте с 95%, а направените инвестициите са 10 млн. лв., става ясно от отчета на компанията. Финансовите резултати на концесионерите на морските летища и пристанище Бургас показват един печеливш бизнес.

Не толкова успешна изглежда годината обаче за националния авиопревозвач "България ер", който в миналогодишното издание беше под номер едно. За пръв път от години компанията е на загуба и тя е 8.6 млн. лв. Досега дружеството винаги е било малко над нулата, подпомагано от сделки със свързани лица като авиокомпания "Хемус ер", чиято основна дейност беше да взима самолети и други активи на лизинг и да предоставя авиотехнически услуги на други авиокомпании - основно "България ер", трупайки огромни загуби. Ако това посредническо звено липсваше, загубите щяха да са директно в баланса на националния превозвач - нещо, което не стои добре най-малкото репутационно. За 2014 г. загубата на "Хемус ер" е 36.8 млн. лв., а натрупаните загуби - 155 млн. лв., което от години я е извело на отрицателен капитал. На 7 януари 2015 г. обаче е взето решение "Хемус ер" да продаде на "България ер" цялото си търговско предприятие за 1 лев при амортизационна стойност на активите му от 13 млн. лв. Така вече без този буфер за пръв път се виждат негативните резултати за "България ер", която има просрочени десетки милиони задължения към "Летище София" за летищни такси.

От класацията се вижда, че другата авиокомпания, която обаче е увеличила приходите си, но е също с негативен финансов резултат, е "Би Ейч ер", за която периодично се съобщава, че планира полети от София до Ню Йорк и Чикаго, но за момента по този проект няма развитие. Компанията е свързана с ПИБ, като до 30 декември 2015 г. дял в нея има кипърската "Вилкания лимитид", представлявано от Георгиус Георгиу. Името му нашумя като мажоритарен собственик на фирмата - концесионер на ски зоната над Банско "Юлен". Управител на друг акционер в компанията пък е съпругата на Цеко Минев, един от двамата мажоритарни собственици на ПИБ.

С най-силно спадащи приходи спрямо 2014 г. е "Ер Виа", собственост на Денис Бареков. Почти без промяна остава оборотът на "Българиан еър чартър", която обаче вдига нормата си на печалба до 14%. Мажоритарен акционер е Евгений Исаевич Музика, който от пролетта на миналата година вече държи 97% от дяловете на дружеството, след като изкупува участието на предишния й управител Филип Мустаков - бивш изпълнителен директор на някогашната държавна авиокомпания "Балкан".