Текстил и облекла: Леко по-тясна година

Печалбите страдат по-силно от спадналите приходи

Все още предприятия от сектора гледат към разширяване. Въпреки проблемното намиране на персонал.
Все още предприятия от сектора гледат към разширяване. Въпреки проблемното намиране на персонал.
Все още предприятия от сектора гледат към разширяване. Въпреки проблемното намиране на персонал.    ©  ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА
Все още предприятия от сектора гледат към разширяване. Въпреки проблемното намиране на персонал.    ©  ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Тази статия е част от секторните анализи, публикувани в класацията К100: Най-големите компании за 2015 година. Може да поръчате изданието на хартия или в електронен вариант тук

Почти незабележим спад на приходите от продажби през 2015 г. отчитат Топ 20 от дружествата в текстилния и шивашкия бранш. Приходите им надхвърлят 1.136 млрд. лв. за миналата година (срещу 1.143 млрд. лв. за 2014). В същото време 19 от компаниите в секторната класация на "Капитал" работят на печалба през 2015 г., като половината подобряват резултата си от предходната година, но въпреки това средният спад в сектора е 28%.

"При облеклата през 2015 г. средната експортна цена нараства със 7.1% до 27 евро/кг (ръст от над 50% спрямо 2007 г.). Подобно развитие е показателно за пренасочването на българските предприятия към производство на облекла с по-висока добавена стойност и степен на сложност", коментира Радина Банкова, председател на Българската асоциация на производителите на облекло и текстил (БАПИОТ). По думите й експортът на облекла от България достига рекордните 1.9 млрд. евро за 2015 г. (с малко над постигнатото година по-рано 1.86 млрд. евро). Това е резултат от все по-засиления интерес на световните марки към България и спирането на производството в Далечния изток. "Китай увеличава производството за вътрешния си пазар и не се интересува от малки поръчки", коментира Банкова. Асоциацията отчита ръст от 20% и на заплащането в сектора през последната година и половина.

Голямата тройка

Три фирми в Топ 20 за сектора са с приходи над 100 млн. лв. – "Е.Миролио", "Сафил" - клон "Булсафил", и "Калинел". Общо те държат 43% от оборота в класацията.

Отново на челна позиция в сектора е "Е. Миролио" – собственост на италианския инвеститор с български паспорт Едоардо Миролио. По правило компанията инвестира между 10 и 15 млн. лева всяка година в трите си текстилни фабрики в България - в Сливен, Ямбол и Свищов, където се произвеждат платове и влакна. Средствата обикновено са насочени за обновяване на оборудването, увеличаване на продуктовата гама, разширение, ново строителство.

"Продължавам работата си в България, но не предвиждам други големи инвестиции в страната. Реализирахме само част от плановете си, защото условията за инвестиции в България в момента не са добри", заяви през май Едоардо Миролио пред "Капитал Daily". По думите му е необходима "повече сигурност за инвеститорите в България, хората тук трябва да имат вяра в законодателството на страната".

Скептицизмът на италианския инвеститор се свързва със затварянето на Корпоративна търговска банка, в която Миролио остана с блокирани лични и фирмени депозити за около 90 млн. лв., и с несвойствените инвестиции, които направи – в "Техномаркет", в "Булгартабак", ключов кредитор на "Дунарит". Впоследствие той се освободи от дяловете си в тези компании и те станаха притежание на фирми, свързвани с Делян Пеевски.

Приходите на "Е. Миролио" за 2015 г. се свиват минимално и обяснението е в общия спад на световните пазари за текстилни продукти. Компанията изнася продукцията си за 64 страни. Според доклада за дейността в Търговския регистър през 2015 г. фирмата е вложила близо 2 млн. лв. за научноизследователска и развойна дейност и предвижда 1.8 млн. лв. за същата дейност през тази година. Очаква се съвсем скоро в текстилното предприятие в Сливен да заработят нови, модерно организирани складове, за чието изграждане са вложени 4.4 млн. лв.

Няма промяна и при второто място в класацията – "Сафил" - клон "Булсафил" – производител на камгарни (от дълговлакнеста вълна) прежди. Компанията обаче претърпя генерална промяна в собствеността, след като през октомври миналата година смени дружеството майка – Safil в Италия, което продаде бизнеса си на Südwolle – Германия.

Българската фирма, която е създадена през март 2000 г., се разполага на 42 хил. кв.м метра площ в индустриалната зона край Пловдив до село Скутаре и отчита леко увеличение на приходите през 2015 г. в сравнение с предходната година. "Очаквам положителните темпове да се запазят. Досега бяхме конкуренти с германската фирма, сега сме част от нея и това ще се отрази положително на финансовите ни резултати. Всичко става бавно и плавно, но резултатите ни вървят нагоре", коментира Георги Пеев, управител на компанията. По думите му българското дружество ще продължи да залага на традиции и гъвкавост, но проблемите с намирането на качествена работна ръка се задълбочават. "Заетите при нас вече надхвърлят 700. Инвестираме непрекъснато в обучение на кадри. Назначаваме много хора, но и много уволняваме, защото не стават", обобщи Пеев.

Трета в класацията е българската фирма "Калинел", която се изкачва с една позиция нагоре в сравнение с миналата година. Компанията е сред най-старите и големи местни доставчици на IKEA – произвежда възглавници и завивки и заедно с една естонска фирма е основен производител на текстил за дома за магазините на шведския концерн в цял свят. "Калинел" отбелязва лек спад на приходите през 2015 и според собственика Марин Радевски това е резултат от неекспедирането на стока в края на миналата година. "Затова пък за четирите месеца на тази година сме с 6 млн. лв. повече приходи в сравнение със същия период на 2015 г.", коментира Радевски. През миналата година компанията отвори два нови цеха в Троян за пълнене на възглавници. Инвестицията е за над 6 милиона лева. "Новото за 2016 е покупката на втора фабрика в Сърбия, в която се шият калъфки за възглавници. Тя е разположена в Босилеград, заетите в нея засега са 70, но до две години ще станат 200. Инвестицията е за 10 млн. лева", съобщи Марин Радевски.

Смесена година за чуждестранните инвеститори

Част от компаниите в Топ 20 са собственост на чуждестранни инвеститори. "Дзалли", в която съдружници са "Калцедония" със седалище в Малчезине (Верона) – Италия (99%), и "Калцедония финанциария" със седалище в Люксембург, отстъпва от трето на четвърто място в класацията за сектора за 2015. Дружеството произвежда дамско и мъжко бельо, тениски, блузи и клинове с търговската марка Intimissimi, Tezenis и Calzedonia. В България компанията работи от 2001 г. Обяснение за спада в приходите няма, тъй като компанията не комуникира с медии.

Италианска инвестиция е и "Синтерама България" - Нова Загора (9), част от групата Sinterama. Българското дружество произвежда текстилни влакна. Близо 99% от продукцията му са за експорт. През миналата година то отчита 30.2% ръст на приходите и лек ръст на печалбата. "През 2015 г. обемът на работата ни се увеличи. Въведохме в производство нови 21 машини. Открихме двойно повече нови работни места, като заетите в края на годината станаха 300. Всичко това е резултат от откритите нови пазари - вече произвеждаме прежда за автомобилната индустрия", коментира Игнацио Колу, изпълнителен директор на "Синтерама България". Плановете на компанията за 2016 г. включват откриване на около 50 нови работни места и въвеждане в експлоатация на нови машини, обобщи Игнацио Колу.

"Балконф" – Търговище (10), също е италианска инвестиция. През 1991 г. Антонио Раники основава фирма Дже Те Ка, която впоследствие е преименувана на "Балконф". Компанията притежава два производствени цеха - в Търговище (за мъжки ризи и дамски блузи) и в Балчик (за мъжки сака, костюми, панталони). Има 3 фирмени магазина – в градовете, където е производството, и в София. Дружеството отчита намаление на приходите с 11.9% през 2015 г. "Възникнаха организационни проблеми при договарянето на поръчките. Отпадна една от марките, за която работехме, а технологичният срок за пренастройване е два месеца", обясни Радка Георгиева, главен счетоводител. И уточни, че още през второто тримесечие на 2015 г. компанията е сключила предварителни договори за поръчки до края на 2016, което ще гарантира оборотите за тази година.

Италианската компания Duvetica Industrie присъства в страната чрез "Дуветика България" (12). Българското поделение започва работа през юни 2008 г. в Димитровград. То произвежда якета и облекла с пълнеж от гъши пух и отделно от това възлага поръчки на много подизпълнители. Дружеството отчита 25% спад на приходите през миналата година. "Това е резултат от свитото търсене на световните пазари. Ние произвеждаме за компанията майка, а тя продава в САЩ, Япония и ЕС", коментира Тодор Атанасов, мениджър логистика. И уточнява, че през миналата година фирмата е разширила складовата си база, защото в България е прехвърлена една крайна операция, извършвана дотогава в Италия. Това довело и до откриване на нови работни места.

Чуждестранен собственик - "Крос фешън", Швейцария, притежава капитала на "Балкантекс" - София (6). Дружеството работи с възложители на поръчки, на които осигурява дизайнерски екип, конструктори, изработка на кройки, както и мрежа от над 100 фабрики подизпълнители. Грижа на компанията са купуването на материалите, контролът на производството, логистиката на готовите изделия. През 2015 фирмата е увеличила приходите си, но отчита 631 хил. лв. загуба. "Това е резултат от фалита на германски клиент. Текат дела и се надяваме парите да ни бъдат възстановени, но това ще се случи по-късно във времето", коментира Делян Захариев, директор човешки ресурси. По думите му намирането на квалифицирани кадри е проблем не само за "Балкантекс" и не само за шивашкия бранш в страната. "Някои от нашите клиенти искат да инвестират в България, но липсата на подготвени и мотивирани хора ги спира", категоричен е Захариев.

Единственото предприятие за тъкани килими в България – "Рожее Ванден Берхе БГ" - Сливен (11), е белгийска собственост. През 2011 г. чуждестранната компания придоби българската "Декотекс". През миналата година фирмата отбелязва почти 25% ръст на приходите. Произведени в България килими се продават в Близкия изток, САЩ, Япония, Китай, Италия. Само 1.5% от продукцията отива за българския пазар. До края на 2016 г. компанията планира да инвестира 2 млн. евро за модернизиране на производството си. Плановете включват въвеждане на две нови тъкачни машини, които ще позволят на фирмата да поднови производството на вълнени килими по нова технология, както и изграждане на нова административна база.

"Алфа коттон" (14) – с. Марикостиново, Петрич, е гръцка инвестиция – собственост на Спиридон Хортис и Константинос Дземис. Компанията е създадена през 2013 г. и произвежда блузи, поли, панталони. През миналата година дружеството отчита най-висок ръст на приходите – 144.61%, в Топ 20 на фирмите в сектора. "Шием на ишлеме за големи марки, сред които е и Diesel например. Цялата ни продукция заминава за европейския пазар", уточни Биляна Сотирова, счетоводител в компанията. Тя обяснява нарасналите продажби с качеството на работата, бързината и спазването на сроковете за изпълнение на поръчките. "Всеки находчив бизнесмен може да успее въпреки кризата", смята Сотирова.

С български собственици

По-голямата част от фирмите в Топ 20 за 2015 г. са с български собственици. Бургаската "Куш мода" (5-о място), в която съдружници са Фатме Али Куш и Хасан Джан, има производствено предприятие в село Трънак, община Руен. Дружеството е регистрирано през 2000 г. и шие дрехи за Adidas, Noppies, Mexx и други световни марки. Основният й дългогодишен клиент обаче е H&M (над 90% от продукцията). "В класацията на доставчиците на H&M ние сме с "платинен" статут по оборот и качество", обясниха от компанията. През миналата година дружеството е инвестирало около 100 хил. лв. в подмяна на машини и съоръжения, а за тази година са планирани нови над 300 хил. лв.

"Яна" - Бургас (7), отчита лек спад на приходите от 5.29% през 2015 г. Компанията произвежда памучна и полиестерна прежда за нуждите на другите си две производствени звена – "Яна", Плевен (хавлиени изделия), и "Яна", Панагюрище (трикотаж), както и за вътрешния пазар. Според изпълнителния директор Стефан Севов спадът е резултат от свитите задгранични пазари. "Работим нормално, стараем се да бъдем изрядни и да поддържаме ниво, но проблемът с липсата на кадри се задълбочава и ще продължи да се задълбочава. Това е всеобщ проблем за държавата", коментира Севов.

С български собственици е и осмата в класация – фирма Джи Ем Ти, София. Тя изпълнява поръчки за изработка на дамска и мъжка конфекция на ишлеме, като използва и подизпълнители. Освен това внася машини за шивашката индустрия. "Увеличаваме дела на собствената продукция. Това означава, че дружеството организира закупуването на материалите, производството и продажбата на изделията на международния пазар", уточни Теодора Ценкова, съдружник във фирмата. Компанията притежава дялове в "Креациони Донна" – производител на дамска конфекция, "Андре Сато България" – производство и търговия с бельо, "Ай Ем Ес - Бг" – внос на текстил, изделия и машини, и "Поли транс" – транспорт. През 2015 отчита спад на приходите с 5.77%, което обяснява със спада на търсенето на международните пазари. "Но за първите пет месеца на тази година имаме с 20% повече поръчки в сравнение със същия период на 2015 г.", казва Теодора Ценкова и уточнява, че през 2015 компанията е инвестирала над 1 милион евро.

"Булгарконф" - Пловдив (13), отчита над 21% ръст на приходите през миналата година. Компанията произвежда горни облекла и притежава дялове в още няколко местни: "Палиети конфекциони", "Весела конфекциони", "Италиан тренд" и Ем Пи.

"Брилянт инвест" - Пловдив (15), отчита спад на продажбите през 2015 г. (с 22.5%). Фирмата произвежда дамски дрехи - палта, дъждобрани, якета, панталони, костюми, поли, блузи, рокли. Притежава дялово участие в дъщерните "Брилянт" - Пловдив, и "Брилянт - Търновград" - Велико Търново.

В края на миналата година плевенската фирма "Димитров" (16-о място) – собственост на Магдален Димитров, изгради нова производствена фабрика. Тя е разположена върху терен от 21 декара и е с обща застроена площ 11 000 кв.м. Инвестицията е за 25 млн. лева. Производствената сграда включва фабрика за обувки и фабрика за шиене на ризи, проектирана от специалисти на ErmenegildoZegna, която е копие на фабриката на Zegna в Швейцария, уточниха от българската фирма.

Дружеството е създадено през 1991 г. и първоначално е известно с името "Мони МСД". Произвежда мъжки костюми, сака, панталони и палта за ErmenegildoZegna, Boss, Armani и др. Продава и под собствената марка Desizo Monni. В трите производствени звена вече работят около 1500 души, но новата фабрика тепърва ще разгръща потенциала си, което означава откриване на още работни места, уточниха от "Димитров".

С 22.4% ръст на приходите за 2015 г. е "България - К", Казанлък (17) – производител на шевни конци, конци за ръчна и машинна бродерия, прежди за ръчно плетиво, хавлии. Компанията е създадена през 1931 г. от J&P COATS – Шотландия, и е приватизирана през 1997 г. Почти цялата продукция на дружеството се продава на външни пазари.

С най-висок марж на печалбата (10.62%) в Топ 20 за сектора е фирма "Аполон 95" - Горна Оряховица (18-о място). Едноличен собственик на капитала е Димитър Борисов Димитров. В края на 2014 г. компанията, която произвежда мъжки костюми за световни дизайнерски марки, откри нова фабрика с площ 11 672 кв.м. Дружеството произвежда и за вътрешния пазар със своята марка "Аполон".

По-високи приходи и печалба през 2015 отбелязва и публичното дружество "Мизия- 96" - Плевен (19), което произвежда мъжки облекла. Според финансовия отчет на компанията през миналата година тя е инвестирала над 320 хил. лв. за нови машини и съоръжения, обновяване на сграда и ремонт на производствена зала. Основните клиенти са от Холандия, Германия, Словакия, Гърция, Испания.

Хасковската фирма "Янев" (20) произвежда ежедневни облекла за мъже и жени. Дружеството отбелязва над 6% ръст и на приходите, и на печалбата. Според собственика Янко Янев това е резултат от въведените нови технологии, както и от креативността и гъвкавостта на компанията. "Очаквам спад от 3-4% в оборотите, което е в рамките на статистическата грешка, и ръст на печалбата през 2016 г.", коментира Янев.