Богатството на бизнеса расте

По-добри числа

В края на 2015 г. богатството на 50-те най-големи по активи дружества в българската икономика (излъчени сред 300 с най-големи приходи) е пораснало с 2.1 млрд. лв., или 3.61%, до 61.9 млрд. лв. За сравнение, през предходната година подобрението бе с 1.5 млрд. лв., или с 2.6%. Тогава то идваше главно от преоценката на активи, притежавани от Електроенергийния системен оператор (ЕСО), докато динамиките при останалите предприятия бяха по-изгладени.

Прави впечатление, че ръстът на активите е подобен на темпа, с който нарастваше брутният вътрешен продукт (БВП) през миналата година - 3% в края на четвъртото тримесечие. Това подкрепя първоначалното впечатление, че подобрението е реално и съответства на случващото се в икономиката. Друго доказателство за това е, че повечето от предприятията в топ 50 завършиха 2014 г. на печалба и имаха възможност да я реинвестират. Това е така, защото монолитна група сред тях са държавни дружества, а политиката на правителството в енергетиката беше оздравителна през последната година.

Ако през 2014 г. предприятията на печалба в класацията бяха 33 на брой, в края на миналата година те са 38, което е повод за още по-високи очаквания от най-едрите предприятия през настоящата година.

Кой расте най-много

Десет компании постигат растеж на активите с повече от 10% за една година и половината от тях са държавни. Първенец е АЕЦ "Козлодуй", която отчита близо 44% повече активи, или с 1 млрд. лв. повече, спрямо 2014 г. до 3.4 млрд. лв. Обяснението е в изпълнението на стратегическата програма за удължаване срока на експлоатация на двата ядрени блока V и VI. С приключването на етапи от планираните подобрения по оборудването счетоводителите е трябвало да направят преоценка на активите. Така статията с дълготрайните материални активи е набъбнала с 980 млн. лв. В ядрената централа са правени и други инвестиции - за 42 млн. лв. към деветмесечието, като стойността на въведените в експлоатация дълготрайни активи е 18 млн. лв. Увеличение има и на текущите активи с 12%, за което спомага намалението на вземанията от свързани лица (изцяло са погасени вземанията на НЕК за купената от АЕЦ енергия по свободни цени). Ядрената централа е използвала част от неразпределената печалба за 2014 г. в размер 30.8 млн. лв. за вдигане на капитала, се вижда в отчета й. Този за миналата година показва скок на печалбата с 6% до 82.4 млн. лв., въпреки че номинално счетоводното увеличение на активите води до по-ниска рентабилност - от 3.2%, и съотношението активи към печалба пада до 2.4%.

Голямо нарастване на активите през миналата година регистрира и оръжейният завод "Арсенал". Данните показват 22.5% ръст до 455 млн. лв., което са 83.7 млн. лв. повече активи. Обяснението за този тренд е в покачването на оборотите на работа в казанлъшкото предприятие. Това много ясно се вижда от данните за новонаетите работници - ако през януари социално осигурени в "Арсенал" са били 5948 души, към януари 2016 г. числото е 7727. Обикновено разрастването на щата върви паралелно с пускането на нови машини и съоръжения, а "Арсенал" разполага със средства за това - традиционно печалбата се оставя в предприятието и не се разпределя като дивидент. От 24.6 млн. лв. за 2014 г. резултатът от дейността расте до 30 млн. лв. през миналата. И това е очаквано покрай сключените преди две години нови дългосрочни договори и възстановяването на позиции, сред които пазарът в САЩ. Освен че има увеличение в обема работа, за което си има и геополитически причини, предприятието разполага с възможност да поема повече поръчки - след фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ), която бе главният финансов гръб на оръжейните производители в страната, някои от тях изпаднаха в трудна ситуация, тъй като за търговските банки този сегмент е табу. А амбициите на дружеството да расте не са нови и прозираха още в опита му да приватизира завода НИТИ, като държавата се отказа от сделката.

Сред компаниите с по-изразително покачване на активите има и такива, при които това идва от нематериални придобивки. Случаят с "Мини Марица-изток 2" е точно такъв. За миналата година държавната въгледобивна компания отчита 19.2% растеж на активите до 1.4 млрд. лв. Подобрението е с 235 млн. лв. и се дължи на повечето търговски и други вземания, вписани в лявата страна на баланса. "Това изменение на краткотрайните/текущи активи се дължи основно на отчетеното към 30 септември 2015 г. значително увеличение на вземанията от клиенти с 251 млн. лв. спрямо предходния период", пише в обяснителните бележки към счетоводния отчет на компанията. С най-голям дял са увеличени вземанията от продажба на въглища - основно "КонтурГлобал Марица-изток 3" (от 83.4 млн. лв. вземания към септември 2014 г. на 219 млн. лв. към същия период на 2015 г.) и "AES Марица-изток 1", при която вземането расте от 20.9 млн. лв. на 110 млн. лв. Причината за повечето покупки е, че двете централи са били по-натоварени през миналата година, а заради неплащането на тока им от НЕК растяха задълженията към мината. Тези дългове по веригата бяха решени със заем на БЕХ тази пролет.

Със знак минус

Няма поводи за безпокойство и при компаниите, които през миналата година отчитат по-сериозно свиване на активите. При 50-те най-големи с близо 46% намаление излиза производителят на изделия от стъкло "Тракия глас България". От 706 млн. лв. активите му се стопяват на 381 млн. лв. Това обаче е резултат на преструктуриране на бизнеса в групата. То бе задвижено през миналата година с идеята да доведе до по-голяма ефективност в управлението на активите. Така например предприятието за домакинско стъкло се обособява от това за автомобилни стъкла. При разделянето се прехвърлят и активи - производството на домакинско стъкло се поема от "Пашабахче България", която е с капитал от 45 млн. лв., автомобилните стъкла минават към "Шишеджам аутомотив България", което е с 30 млн. лв. капитал, а имуществото на завода за плоско стъкло остава в "Тракия глас България". Трансформацията ще се отразява върху баланса и за тази година.

Друго дружество с двуцифрен процент намаление на актива е "Булгаргаз". Свиването е с 20.4% до 456 млн. лв., или със 117 млн. лв. То идва по линия на текущите активи и по-конкретно при търговските и други вземания. От компанията обясняват това с "повишена събираемост на вземанията и по-ниската пазарна стойност на материалните запаси на дружеството вследствие на намалените доставни и продажни цени на природния газ". Последното важи в най-голяма степен за съхраняваното гориво в хранилището "Чирен", което е било преоценено с 25%, става ясно от отчета. Заедно с изтъкнатата "повишена събираемост" обаче за намалението на вземанията спомага и допълнителното споразумение към договор за цесия между Българския енергиен холдинг (БЕХ) за продажба на вземанията на "Топлофикация София" в размер 81.1 млн. лв. През август миналата година бе сключен договор за цесия между "Булгаргаз" и Националната електрическа компания (НЕК), с който възмездно бяха прехвърлени вземания на "Топлофикация София" в размер 42.6 млн. лв. Най-вероятно "Булгаргаз" продължава да отразява в актива си и 17.4 млн. лв. блокирани парични средства в КТБ.

Сред компаниите, чиито активи са станали по-малко, е и телекомуникационната "Теленор". Отчетът показва свиване с 12.6% до 734 млн. лв., което е със 106 млн. лв. по-малко активи, отколкото в края на 2014 г. Обяснението за това е, че след като купи компанията от предишния й гръцки собственик и инвестира в модернизации на оборудването, норвежката група реши да извлече кешова полза от придобивката си. През миналата година бе извършено намаление на капитала чрез намаление на номиналната стойност на акциите. Така от 490.6 млн. лв. той стана 98.1 млн. лв., а номиналната цена на акциите от 10 лв. вече е 2 лв. за лот. По този начин бяха освободени 392.5 млн. лв., от които 192.5 млн. лв. се отнесоха към фонд "Резервен" за текущите проекти на "Теленор", а 200 млн. лв. се освободиха под формата на парични средства. Тъй като дружеството няма необходимост от тях, решението бе те да се разпределят на едноличния собственик на капитала.

В златната среда

Като се изключат по-резките отклонения нагоре - надолу, анализът на динамиката при активите показва, че в основните сектори, в които работят най-големите предприятия, растежът е между 2 и 5%. При дружествата, които развиват търговия на дребно, като например "Джъмбо" и "Кауфланд", той е около по-високата граница, докато при компаниите, предлагащи ютилити и транспортни услуги, например "Софийска вода" и "Метрополитен", нарастването е по-скромно. При добивните и производствените предприятия няма единен тренд, като общото е, че няма нищо притеснително.

Отсега могат да се очертаят перспективите пред някои. При "Благоевград - БТ", което за миналата година отчете силен ръст на активите от над 13% до 441 мн. лв., причината за ръста може да се търси в придобитите миноритарни дялове във веригата "Лафка" ("Табак маркет"), дистрибутора на цигари и вестници ЕЛД, сградата на полиграфическия комбинат в София. През тази година са възможни по-слаби резултати заради проблемите на ниво "Булгартабак холдинг" и загубата на външни пазари.

Производителят на продукти за ветеринарна медицина "Хювефарма" пък най-вероятно ще продължи да расте. След като през миналата година приключи с придобиването на турската ANC Animal Nutrition Center, в началото на 2016 г. бе завършена и сделката със Zoetis. Освен трите производствени мощности на конкурента в САЩ, "Хювефарма" придобива серия препарати и хранителни добавки, използвани при отглеждането на животни. Сред тях са ваксини за бройлери, водоразтворими добавки, с които се подсилва портфолиото от продукти, предлагани на световните пазари.