Най-големите компании в металургията: Здрави, но сред глобални пирони

Стоманен блясък

С рекорден за сектора ръст от близо 30% "Стомана индъстри" изпреварва пловдивския КЦМ и заема третата позиция. Печалбата също леко нараства, с което компанията отбелязва втората си година на плюс след серия от загуби. Другият производител на стомана в страната – бургаският "Промет стийл", запазва петото си място, но отчита втория по големина скок на приходите сред най-големите металургични компании (над 23%).

Факторите за ръста в стоманодобива са комплексни. "От една страна, има повишено търсене в световен мащаб, въпреки че то е по-малко – от порядъка на 2% за миналата година. Другият фактор е глътката въздух, която се даде на европейския пазар с налагането на квотния принцип, който частично ограничи вноса от трети страни, главно Турция, Русия и Украйна", коментира Антон Петров, председател на Българската асоциация на металургичната индустрия и представител на гръцката компания Viohalco, която е собственик на "Стомана индъстри". "Същевременно и потреблението в страната се увеличава предвид ръста в строителството, а това е изключително важно, защото един от продуктите, който и двете компании произвеждат, е бетонно желязо", добави той.

Макар че за стоманопроизводителите основните пазари са Балканският регион и Европа, те вече имат присъствие и в доста по-далечни дестинации като САЩ и Канада. "Щатите са моментен пазар, който зависи от съотношението евро/долар, а в конкретния случай причината беше временно наложеното от Тръмп по-високо мито на стоманата от Турция, което доведе до възможност някои от загубените от Турция американски пазари да се поемат от българските производители, основно от "Промет стийл", уточни Петров.

След като през 2017 г. бургаският производител, който е собственост на украинската група "Метинвест" на милиардера Ринат Ахметов, известно време имаше проблеми с доставката на заготовки от Украйна, през миналата година е успял да увеличи производството до 458 хил. тона, с което почти е повторил рекорда си отпреди кризата през 2008 г. Компанията продава продукцията си основно в Румъния и България, като делът й на местния пазар миналата година е достигнал 35-40%. Голяма част от производството на "Промет стийл" е бетонно желязо, което е регионален продукт. "Стомана индъстри", от друга страна, има широка гама, като освен дълги продукти произвежда също кръгове и дебели листа, които се използват в машиностроенето и са предназначени основно за експорт.

Тревожни сигнали

Перспективите в стоманодобива тази година обаче не са толкова добри, колкото миналата. "От една страна, има забавяне в ръста в някои страни и дори нулев ръст на потреблението на стомана в световен мащаб", коментира Петров. "От друга, резките промени, които прави американската администрация – и по отношение на митата за Турция, и по отношение на Северноамериканско споразумение за свободна търговия (НАФТА), допълнително създават несигурност на пазара", добави той. В същото време в момента се обмисля допълнително увеличение на квотата за внос от трети страни, което при прогнозиран ръст близо до нулата на потреблението на стомана в Европейския съюз по думите на Петров ще бъде пагубно за сектора. "Европейските производители на стомана са единствените, които имат спад в производството заради конкуренцията от трети страни. А тази конкуренция се дължи на пренасочване на потоци заради американските мита и високите разходи, които европейските производители имат за въглероден диоксид – както преки, така и косвени през цената на електроенергията, което се отразява много сериозно на стойността на продукцията им", каза Петров. Според него, ако този проблем не се реши, скоро ще има още по-сериозни последици. "Първите сигнали вече са налице, защото тази година производството в ЕС пада, падат маржовете, British Steel обяви фалит, а най-големият световен производител на стомана – ArcelorMittal, ограничи производството в европейските си заводи с 10 до 15%. Това са много тревожни тенденции", каза Петров. По думите му добрите резултати, които секторът отчита за миналата година, няма да са валидни за тази.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Разнопосочно при медта

Безспорният лидер в класацията – медодобивният завод "Аурубис България", който е част от германската група Aurubis, понижава леко приходите си през миналата година след рекордната 2017-а, а печалбата му пада почти наполовина. След високите цени в началото на годината през последното тримесечие медта поевтиня и макар че приходите на завода в Пирдоп зависят главно от т.нар. такса за преработка на концентратите, ценовите нива също оказват влияние. В края на годината временно беше спряна и работата за непланов ремонт, което се отрази на производствените обеми. "По-слабият нетен резултат се дължи основно на условията на пазара за входни суровини - медни концентрати и скрап. Приходите ни бяха повлияни от лекия спад в производствените обеми в сравнение с предходната година, което се отрази върху продажбата на основните ни продукти - катодна и анодна мед. По-неблагоприятните условия на пазара на сярна киселина също дадоха отражение", обясни изпълнителният директор на компанията Тим Курт.

През май и юни тази година също имаше 22-дневно спиране на работата, но за планов ремонт на две от основните звена - металургия и производство на сярна киселина. Затова за 2019 г. компанията също залага по-малки обеми. "Това ще има съответния еднократен ефект върху приходите и печалбата за годината. Цените на металите и общата пазарна конюнктура също се очаква да повлияят върху крайния резултат. Не на последно място, цените на електроенергията ще засегнат разходната част и това е тема, върху която индустрията и институциите трябва да работят заедно", посочи Курт.

В същото време "София мед", който като "Стомана индъстри" е част от групата Viohalco и произвежда изделия от мед, през миналата година отчита най-силния ръст извън стоманодобива сред водещите десет предприятията в металургичния сектор и за пръв път прескача бариерата от 1 млрд. лв. приходи. Нещо повече - увеличението от над една пета идва след друга силна година, когато предприятието отбеляза близо 50% ръст. А добрите резултати за 2018 г. показват, че положителната промяна е тенденция. Тя стана възможна, след като преди няколко години компанията пренасочи фокуса си от продукти за строителството към такива за индустрията, включително за автомобилостроенето, за което вече има и необходимия сертификат.

Нетната печалба на компанията леко намалява заради по-ниската цена на медта, но коригираната печалба преди лихви, данъци и обезценки, където този ефект е елиминиран, е с 10 млн. лв. по-висока от 2017 г. "Въпреки сложната икономическа обстановка в Европа и на други пазари, през 2019 г. очакваме продажбите ни да нараснат с около 5%", казаха от компанията.

Валутни ефекти

Освен силното представяне на "Стомана индъстри" причина за това КЦМ да отстъпи една позиция в класирането е и понижението със 7% на приходите на пловдивския оловно-цинков завод. Компанията е и единствената в топ 10, която отчита нетна загуба за миналата година. Основната причина за това обаче са курсовите разлики, докато оперативният резултат е по-добър от 2017 г.

"Цените на нашите метали паднаха значително през миналата година, което доведе до по-ниски приходи, като продажбите ни намаляха с около 24 млн. лв. Имаме обаче и спад в разходите за суровини, така че резултатът ни от оперативна дейност е по-добър", каза изпълнителният директор на групата "КЦМ 2000" Румен Цонев. През миналата година са произведени около 1000 тона повече цинк и с около 600 тона повече олово.

Значително са се увеличили нетните финансови разходи на компанията, което е резултат от промяната на валутните курсове и преоценката на валутните задължения. "Всички наши заеми са доларови, а в края на годината американската валута поскъпна", уточни Цонев. Като цяло от компанията отчитат годината като добра. "Имаме много добър резултат по отношение на ефективност на производството. Делът на вторичните суровини, които рециклираме, вече е над 20% от общите суровини, което е изключително добро постижение", добави той. След мащабната модернизация, която компанията направи преди няколко години, в цинковия завод вече могат да се преработват много по-големи количества отпадни цинксъдържащи прахове от стоманодобива, които са по-евтини от концентратите и намаляват разходите за суровини.

През 2018 г. приключи друг голям тригодишен проект в цинковото производството – за пречистване на разтворите от микропримеси, който е на стойност 25 млн. лв. "Изпълнението му ни дава възможност в един момент "да отворим ножицата" по отношение на доставката на суровини и да поемем концентрати с повече примеси", обясни Цонев. За тази година компанията планира 23 млн. лв. инвестиционни разходи. Те ще бъдат насочени към няколко по-малки проекта, които ще се финансират със собствени средства.

Пазарът тази година продължава да следва тренда на ниските цени. "Все още обаче е едва средата на годината и сме много внимателни в прогнозите си, тъй като миналата година също започна добре, но второто полугодие тенденцията се обърна към спад на цените на металите и влошаване на условията на търговия", каза Цонев. "По принцип на пазара влияят всички глобални проблеми, свързани с търговските и митническите войни. Търсене като цяло има и се увеличава", добави той.

Двуцифрена рентабилност

В металургичната класация тази година влизат две рудодобивни дружества – златодобивното "Дънди прешъс металс Челопеч" и медодобивното "Асарел – Медет", като и на двете приходите леко се покачват спрямо предходната година, а постигната двуцифрена рентабилност е най-високата в топ 10.

Мината в Челопеч, която е собственост на канадската Dundee Precious Metals, е произвела повече злато и мед под формата на концентрат при практически непроменени обеми на преработената руда, която обаче е била с по-високо съдържание на метали. Печалбата скача значително – със 77% до над 150 млн. лв., което се дължи на по-високите цени на металите, както и на по-ниските такси за преработка според отчета на собственика. Вторият проект на канадската компания в България - златният рудник в Крумовград, също вече работи от тази година. Инвестицията в него е около 165 млн. долара.

При "Асарел – Медет" печалбата леко се понижава, което се дължи основно на ефект от хеджирането на валута, както и от оценки на справедливата стойност във връзка с въвеждането на нови международни счетоводни стандарти. През тази година компанията очаква приблизително същите финансови резултати като миналата. "Пазарната ситуация при медта през 2019 г. ще бъде динамична и ще се влияе основно от развитието на търговската война САЩ – Китай, размера на икономически растеж в Китай и темпа на развитието на електромобилостроенето", коментираха от компанията. Инвестициите през 2019 г. ще бъдат свързани с проекти по стартиралата миналата година програма за реконструкция и модернизация на рудника и фабриката край Панагюрище за пълноценно изземване на запасите от находище "Асарел".

Алуминиеви инвестиции

Производителят на алуминиеви изделия "Алкомет" запазва сравнително стабилни резултати през миналата година. Приходите леко нарастват, което по думите на директора за връзки с инвеститорите Петър Станчев е резултат от по-високата стойност на основната суровина – алуминия, а спадът на печалбата с около 2 млн. лв. е следствие на пазарен натиск.

През тази година ще приключи започналата през 2016 г. инвестиционна програма на стойност 40 млн. евро, която е най-голямата от приватизацията на предприятието досега. Модернизацията обхваща и трите цеха на завода – леярски, валцов и пресов, а резултатът ще бъде по-голям капацитет и възможност за производство на нови продукти, включително за автомобилната индустрия, за което компанията в момента е в процес на сертификация. Навлизането в този сектор ще стане възможно именно благодарение на новата 2500-тонна преса, която вече работи. От компанията уточниха, че новите мощности във валцовото производство ще бъдат въведени в експлоатация към края на годината и няма да окажат сериозно въздействие върху показателите за 2019 г. "През тази година очакваме да постигнем сериозен ръст от минимум 25% при пресовото производство благодарение на новата преса, но пълното въздействие на инвестицията ще се почувства едва през 2020 г. Поставили сме си за цел да постигнем оборот в размер на 550 млн. евро през 2023 г. и очакваме стабилен ръст през всяка година до постигане на тази цел", коментираха от "Алкомет".

Пазарни изненади

По думите на изпълнителния директор на "Алкомет" Хюсеин Йорюджю обаче световната търговия преминава през крайно динамичен период, който всеки месец поднася нови "изненади". "Американско-китайската търговска война достига неподозирани мащаби. Китайските производители, лишени от своите традиционни пазари в САЩ, заплашват други пазари, като Европа е един от най-уязвимите. Особеностите на Европейския съюз значително удължават и утежняват процеса на вземане на решение за защита срещу подобна агресивна и често нелоялна конкуренция. Напълно е възможно да се стигне до сериозен срив в някои отрасли, преди Европейската комисия да предприеме мерки за предпазване на местните производители от дъмпинговия китайски внос", коментира той. Като компания, работеща на територията на ЕС, "Алкомет" също неминуемо е изложена на риск от нелоялна конкуренция от китайски производители. "Именно за да минимализираме този риск, залагаме на високотехнологични продукти, разнообразен продуктов микс и дългосрочни отношения с клиентите, които ни гарантират устойчивост на пазарното търсене и при по-нестабилен пазар", добави Йорюджю.