Първи пакет, втори пакет, криза

В същото време очакванията са за изостряне на кризата (икономическа и здравна) през есента и по-осезаем спад на приходите в държавния бюджет. Адекватни икономически мерки за посрещане на тези предизвикателства обаче не бяха съобщени, няма и по-дългосрочен план как да се настроят механизмите на икономиката за бързо излизане от кризата.

Това е втори пакет от антикризисни мерки на правителството, като този от март беше уж за 4.5 млрд. лв. Повечето от тях обаче тръгнаха с голямо закъснение, а изпълнението на други се бави и към момента реално до бизнеса са достигнали около 300 млн. лв. Накратко - първоначалният шок беше преодолян благодарение на запасите, които компаниите бяха насъбрали през предходните няколко години на икономически подем. Те обаче вече са на привършване и втора криза едва ли ще остави много бизнеси (а с тях и работни места) на повърхността. Лекотата, с която правителството започна да харчи безидейно, скоро ще стопи и натрупаните от държавата мазнинки (по Борисов).

Повече социални, по-малко икономически

Първоначално обявеният от Борисов пакет от социално-икономически мерки беше за 1.9 млрд. лв. Впоследствие от прессъобщението на Министерския съвет се разбра, че става въпрос за 1.16 млрд. лв. от централния, като не беше пояснено за сметка на кои други разходи ще бъдат направени новите. Останалите малко под 800 млн. лв. от първоначално обявения пакет вероятно са микс от евросредства плюс вече отпуснати пари на държавната банка за развитие, които сега ще се пренасочат за нова грантова схема за малки бизнеси.

Преглед на оригинала

Повече яснота има за социалните мерки, които реално са директно раздаване на средства: по 50 лв. на калпак за пенсионер през следващите три месеца, по-високи заплати на работещите на първа линия с COVID-19 и на заетите в здравния сектор, по-високо минимално обезщетение за безработица, плащания за личните асистенти (виж таблицата). Общата сметка до края на годината е за почти 800 млн. лв. Като 300 млн. от тях са за доплащанията за пенсионерите. Липсват мотиви защо парите им се дават сега, а не през есенно-зимния сезон, в който всяко семейство има и разходи за отопление. Както и защо парите за личните асистенти се представят като антикризисна мярка, при все че така или иначе трябва да се дадат.

По-големият проблем е, че увеличението на заплати в публичния сектор (с всички уговорки, че подобен ход за медиците е нужен), както и някои други разходи се прави, без да се представи разчет за сметка на кои други пера ще са те, нито какво ще е отражението им върху баланса на държавните финанси през следващата година.

Сметката колко пари се дават за т.нар. икономически мерки е още по-трудна. Като начало - повечето от тях не са нови, други бяха обсъждани още преди месеци. По-голямата част от парите (355 млн. лв.) ще отидат за разплащания със строителните фирми, които работят по проекти като магистралите "Струма", "Европа" и "Хемус", както и по пътя Ботевград - Мездра. По принцип за тези проекти има заделени бюджети, но неясно защо сега средствата се включват в цялостния пакет от мерки.

Нов момент е, че около 200 млн. лв. от средствата, които правителството предостави по-рано на Българската банка за развитие (ББР) за гаранции и подкрепа на бизнеса в кризата, ще бъдат прехвърлени към нова схема за грантове на засегнатите предприятия. Тя обаче ще се мисли тепърва. От икономическото министерство се надяват през есента да бъдат отпуснати и допълнителни 400 млн. лв. по програмата React EU на Европейския съюз.

Като изключим субсидиите за туристически чартъри и поредните отстъпки по ДДС за няколко сектора, всички останали мерки са всъщност старите, но с обещание да започнат да работят по-добре. Например грантовите схеми за малките и средните фирми по програма "Конкурентоспособност" се бавят драматично и по тази причина Борисов обяви, че ще бъдат назначени допълнителни служители, които да обработват документите. От кандидатствали над 27 хил. малки фирми за безвъзмездна помощ досега са одобрени едва около 3000. Заявленията на средните компании пък въобще не са разглеждани, тъй като срокът за подаването им изтича на 24 август.

Мерки без посока

Логично първите реакции на икономисти и анализатори бяха, че мерките на властта по-скоро обслужват предстоящите избори и адресират протестите, но имат малко общо с кризата, която се задава. Според Любомир Дацов, бивш зам.-министър на финансите, в момента има нужда от краткосрочни мерки и такива, които са измислени добре, но са с по-дълъг хоризонт и са съобразени с нуждата от структурна промяна в икономиката, така че тя да стане по-конкурентна. Това сега е на дневен ред в целия ЕС. "В момента икономиката се държи неопределено, сигналите са разнопосочни и мисля, че кризата няма да ни се размине. Така че има нужда от мерки, които да са в посока запазване на работни места, подобряване на качеството на работната сила", казва Дацов. Според него бюджетът все още се държи проциклично и позволява да се ускорят разходите от гледна точка на инвестиции, с които да бъдат обхванати повече фирми и хора. Така ще се премахне и сегашният модел, при който публичният ресурс се концентрира в десетина компании с всички неблагоприятни последици от това.

"Една от най-смислените мерки е 60/40, но има нужда да се анализира как да се пренастрои така, че повече компании да се възползват от нея. В почти целия ЕС средният обхват на тези мерки е около 15% от работната сила, тук е два-три пъти по-нисък", твърди Дацов.

Липсата на визия, особено за икономическите мерки, прави впечатление и на други анализатори. "Мерките на правителството трябва да имат хоризонт на действие и да гледат напред. Това, което се предлага, запазва сега съществуващите бизнес модели. И това е добре, ако става въпрос за хоризонт от няколко месеца, в които да се даде възможност тези компании да изплуват на повърхността, каквато беше ситуацията през март-април. Но в по-дългосрочен план въпросът е дали запазваш стари модели и бизнеси, или инвестираш в тези, които ще са конкурентни след кризата", е мнението и на Калоян Стайков от Института за пазарна икономика. Според него подходът сега трябва да е различен от този през март, когато беше обявено извънредното положение и много бизнеси бяха буквално затворени със заповед на правителството. "Тогава трябваха бързи мерки. Сега икономиката отвори и има достатъчно време да се помисли стратегически какво може да се случи след 6 месеца, след 3 години. Това липсва. Всички мерки са насочени или към решаването на стари проблеми - пътища, болници, ниски пенсии, или частично имат връзка с настоящата ситуация, но само в частта за допълнителни възнаграждения. Това също е важно, но не е достатъчно", допълва Стайков.

Има ли риск за бюджета

"Виждаме комбинация от социални и популистки мерки, които няма да доведат до добри икономически резултати, но може да се стигне до ликвидни проблеми", казва пред "Свободна Европа" и икономистът Мартин Димитров, който е член на "Демократична България". Той посочва спада на приходите от свиването на икономическите дейности през второто тримесечие и намаляването на бюджетните буфери, което според него "започва да става опасно".

При представянето на мерките Борисов обяви още, че засега няма да се тегли нов дълг, а ще се разчита на "мазнинките във фискалния резерв". Към 24 юли там има около 9 млрд. лв., ако се съди по данните от седмичния баланс на управление "Емисионно" на БНБ. Част от тези средства обаче са целеви (около 4 млрд. лв.) и не могат да се харчат.

Сега обявените мерки ще се финансират от бюджета, като не стана ясно дали ще се наложи неговата поредна актуализация. През април заради пандемията правителството вече ревизира бюджет 2020, като заложи 3.5 млрд. лв. дефицит и увеличи лимита за теглене на нов дълг. Към средата на годината обаче държавните финанси продължават да са на плюс, макар и двойно по-малък от миналогодишния. Това се дължи на забавени разходи, докато приходите спадат - към края на май (все още няма подробна разбивка за юни) данъчните постъпления са с около милиард по-малко спрямо същия период на 2019 г. Изпълнението спрямо годишния план също изостава леко спрямо миналата година, показват разчетите на финансовото министерство.

Т.е. текущо все още има мазнинки и в бюджета на държавата, и във фискалния резерв. Но ситуацията много бързо може да се промени при евентуално задълбочаване на кризата през есента. Ключово е и дали държавните финанси ще се планират с дефицит и през 2021 г. Тогава вероятно ще се наложи страната да излезе на международните дългови пазари, но и цената на финансиране тогава може да се повиши спрямо сегашните условия. Другият вариант е да се увеличават данъци, което ще счупи и без това крехкия бизнес климат в страната.