Фабриката за музика: Китарите и цигулките на "Кремона" се продават на четири континента

Собственик от Америка

Агенцията за приватизация продава "Кремона" през 1999 г. Купувач е местното предприятие "Суперабразив" от Крън в конкуренция с РМД на служителите и с германския партньор на фирмата. Фабриката тогава е в много тежко състояние и новият собственик се заема да я изправя на крака. Освен това и по договора за приватизация има задължения за инвестиции. Пет години по-късно, през 2004 г., "Суперабразив" продава "Кремона" на Валентин Димчев - българин, който от години живее в САЩ. Той е от София и не е музикант, а инженер по образование. В годините има различни бизнеси, а в момента продължава да се занимава с електроника и софтуер в САЩ. Купува фабриката за инвестиция с идеята, че един ще се върне в България и тя ще е пенсионният му проект, както обяснява дъщеря му Теодора.

Самата тя се завръща в България след 20 години в САЩ. Там учи икономика. Осем години е в армията. Паралелно завършва психология и бизнес администрация. После работи маркетинг и статистика в рекламната индустрия на луксозни стоки. След всичко това иска да забави темпото и да се върне в Европа, за да има повече време за себе си и семейството си. Взема си година почивка. Докато обикаля континента, баща й я моли да остане за седмица в "Кремона" и да разгледа. Това, което вижда, я заинтригува. Дава си сметка, че с този бизнес биха могли да са си взаимно полезни, и остава. От 2019 е управител на "Кремона" заедно с баща си. Сега администрацията на предприятието, в което работят 106 души, е от петима. Тя и Елена развиват контактите с клиентите от чужбина, има хора за вътрешния пазар и логистиката.

Когато през 1999 г. "Кремона" е приватизирана, архивът е загубен и липсва писмена информация за технологията, по която се произвеждат китари и цигулки. Налага се стъпка по стъпка те да бъдат възстановени.

Почти от нулата

Колапсът на "Кремона" в края на миналия век се дължи най-вече на загубата на пазари покрай промените след 1989 г. Макар при социализма да е продавала и за Федерална Германия, и в България, основни за нея са Русия и държавите от източния блок. Там обаче дейността замира, а няма и държавната подкрепа.

Когато Елена Гамова започва работа в "Кремона" през 2000 г., фабриката е спряла. Повечето машини са в недобро състояние. Архивът е загубен и липсва писмена информация за технологията, по която се произвеждат китари и цигулки. Фирмата трябва да се подреди от нулата. "Беше направо сюрреалистично", казва тя.

Захващат се да сформират екип, да търсят клиенти и доставчици, да ровят из каталози и да посещават изложби. Всяка пролет са на изложението за музикални инструменти във Франкфурт, където създават контакти и си сверяват часовника с качеството и визията на чуждите музикални инструменти.

Още първата година няколко немски фирми ги съжалили, както казва Гамова, и им пратили мостри от испански ученически китари - нисък клас. В "Кремона" ги разрязали, взели размерите и започнали да напасват технологията. Така полека-лека нещата влезли в ритъм. А с трите немски фирми работят и до днес.

В началото не било лесно и китарите не били на нужното ниво. След пет-шест години вече произвеждали инструменти от по-висок клас. А последните пет-шест, след повече инвестиции в машини и технологии, инструментите им спокойно конкурират големите испански и американски имена при китарите.

"Най-трудно беше и отне години да научим хората да имат очи, за да преценят качеството на даден инструмент - кое е приемливо и кое не толкова. Сега обаче и работниците, и инспекторите по качеството могат да гарантират, че инструментът, който прибират в кашона, е на световно ниво и отговаря на изискванията за качество и в САЩ, и в Западна Европа", казва Елена Гамова. Ако има дори петънце върху лака и дори това да не влияе върху звука, той не стига до кашона.

Цените на щрайховите инструменти (цигулки, виоли, чела) се движат между 800 и 2700 евро, а китарите са между 350 и 2000 евро.

Борба за пазари

Успоредно развиват и дистрибуцията. Продължават да участват в изложенията - в Германия, в Анахайм, САЩ, в Шанхай с щандове и да представят на тях продукцията си. В началото брандът "Кремона" бил неизвестен, но с много усилия успели да изградят име и вече са разпознаваеми и търсени. При пандемията изложенията започнали да изглеждат като отживелица. Обърнали се към социалните мрежи - Facebook и Instagram. Сега обаче изложбите се възраждат и отново са работещ вариант - за срещи с музикалния свят, за намиране на клиенти и дистрибутори.

Освен че продава в чужбина, "Кремона" внася и голяма част от материалите си отвън. Купуват екзотична дървесина от Африка, Латинска Америка, Индия, Канада, САЩ или от Испания - меката на класическата китара. Българска ползват само за елементи в корпуса на инструмента или за грифа (дръжката - бел. авт.). Но е сложно, защото търсят малко количество и искат високо качество, като се конкурират с производителите на мебели, които купуват големи обеми. За аксесоарите - струни, ключове, прагчета, също държат на реномирани производители и това налага внос от най-различни страни. Всичко това прави логистиката доста сложна. Отделно се иска и умение доставките да се координират във времето с поръчките от клиентите. За всичко това във фабриката отговаря Елена Гамова.

Сега 80% от бизнеса на компанията е под марката "Кремона", а останалото - под собствена марка на различни дистрибутори, като на етикета все пак изписват "Произведено в "Кремона България". И ако преди Германия била най-големият им пазар, картината вече е доста по-пъстра.

"Като цяло бизнесът се разраства изключително трудно и изисква много усилия и активност от наша страна", обяснява Теодора Димчева. Маржовете им не позволяват големи инвестиции в реклама и затова използват по-нестандартни похвати. Например предоставят свои инструменти на музиканти, които свирят на тях и де факто им стават рекламни лица. Добър ход на дългогодишния им дистрибутор в САЩ бил да окомплектова китара, предлагана в Amazon, с устройство, усилващо звука - за онези клиенти, които напишат ревю за китарата. Така натрупали множество ревюта, 99% положителни. А в САЩ много повече, отколкото в Европа, хората четат ревюта за брандове, които не познават, казва Теодора.

Облаци на хоризонта

Последните години "Кремона" излиза на печалба отчасти заради пазарната конюнктура по време на пандемията и ковид помощите за бизнеса. В края на 2019 г. се усещат симптоми на криза, след март 2020 г. ги разтърсват няколко несигурни месеца, но от юни има бум на поръчките. Затворени в домовете си, хората намират повече време за музикални инструменти. Пазарът е много активен до началото на 2022 г., когато - невиждано, поемат поръчки и за 2023 г.

После с войната в Украйна нещата се влошават. Шоково губят руския пазар, на който са напът да достигнат 3000 инструмента годишно. Дървесината, а и много други неща поскъпват с пъти. Скокът на горивата и електроенергията, а и неизвестността правят купувачите по-сдържани в пазаруването. Скупчват се и други затруднения - например "Арсенал" като фактор на пазара на труда. В допълнение и кедърът - основна дървесина за капаци на китари, става скъп и дефицитен. В Канада индианските племена получават право на собственост върху горите, в които расте, и отказват сеч и достъп до тях. "В момента работим в една от най-трудните икономически и социални ситуации за последните 20 години", казва Елена Гамова.

"Сега може да гарантираме, че всеки инструментът, който прибираме в кашона, е на световно ниво и отговаря на изискванията за качество и в САЩ, и в Западна Европа", казва дългогодишният изпълнителен директор на фабриката Елена Гамова.

А сега накъде

В "Кремона" са оптимисти, защото делът на инструментите им от по-скъпия клас прогресивно расте. Отдават го на многото работа през годините, на подобрението на качеството, на това, че са станали разпознаваеми като фирма. Смятат, че вече имат знанията и технологията, за да ги произвеждат. Това ще е посоката за развитието им и в бъдеще. Иначе при ученическите китари и изобщо при най-евтиния клас инструменти фактор е Китай и не могат да се конкурират с него. Обмисляли те самите да произвеждат по-евтините модели в Китай, но в крайна сметка предпочели да останат и да работят в България.

Сега търсят различни варианти за развитие. Разработват регионалните пазари - като начало румънския. Опитват се да продават освен през дистрибутори и директно - на магазини, на учители по китара. Освен това открили и т.нар. custom shop - приемат индивидуални поръчки за инструменти по изисквания на клиенти, например със специфична форма или дървесина, с някаква електроника, за лява ръка. Специален човек във фабриката - сръчен лютиер, пряко отговаря за този тип поръчки и следи производството им от начало до край. Така се получава почти лютиерска продукция. През май например правеха три подобни инструмента.

"Не търсим по-големи обеми, а искаме да се съсредоточим повече върху качеството, звука и изработката. Да сме компактни, гъвкави и малки и да предоставим добро място за хората, които искат да работят за нас", казва Теодора Димчева. Тъй като се препозиционират в по-висок клас, ръчният елемент в производството става особено важен.

Пламен Милчев ръководи изработването на цигулките в "Кремона". Той е завършил реномираното лютиерско училище в град Кремона, Италия, и има няколко спечелени международни конкурса за изработка на цигулки и чела.

Ръчният труд и работниците

Единичните лютиери правят всичко ръчно. Във фабриките в САЩ и клоновете им в Китай и Мексико огромна част от процеса е роботизирана и механизирана, обяснява Теодора. В "Кремона" хем искат да подобряват технологията, която дава повече точност, хем да запазят човешката ръчна работа, защото тя прави всяка китара индивидуална. Сега въпреки многото машини ръчният труд във фабриката е около 85%. Това прави процеса на производство по-бавен и една китара отнема месец и половина - два.

Освен това прави 106-имата работници в "Кремона" най-ценния й капитал. "Хем за работата не е нужно високо образование, хем е изключително квалифицирана и за да се върши качествено, трябват умения, знания и опит. От човека се искат сръчност, чувство за естетика и симетрия. Ако е музикален и свири на инструмент - това е бонус", обяснява Теодора Димчева.

Опитът в работата с дърво и дървесина е плюс, но не е достатъчен. Той обикновено е трупан в мебелната индустрия, а да се направи китара е много по-различно, отколкото масичка. Завършекът на дървото и лаковото покритие се много по-прецизни, защото се търсят акустика и правилно звучене на инструмента.

С други думи, трудно намират хора и отнема месеци един човек да бъде обучен. В Художествената гимназия в Казанлък има лютиерска паралелка и учениците стажуват в "Кремона", но малцина решават да продължат с този занаят и отиват да работят при тях. Освен това, ако в България намирането на кадри е проблем, в Казанлък и района той е още по-голям. Последните месеци "Арсенал" дава заплати, каквито другите не могат да си позволят, и привлича добрите работници и от тяхната и други фирми. Иначе текучеството в "Кремона" обикновено не е голямо. Има хора, които работят там, откакто са завършили училище, и се пенсионират там. Има цели семейства, млади хора, няколко майки, работници от различни малцинства. Работните заплати са най-същественият разход за фабриката.

Ръчният труд в производството все още е незаменим от технологиите.