Стара Загора трябва да се отвори за света
Регионът е интересен пример за свиваща се индустрия, при това във всички сектори
Георги Стоев, Весислав Илиев, Trakia Tech
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Може да се регистрирате за присъствие или гледане онлайн на сайта на конференцията, където може да откриете цялата програма, теми и участници.
Въпреки исторически силната индустрия в региона Стара Загора не успява да разгърне потенциала си. Глобалната експозиция на региона - като инвестиции и износ - остава сред най-ниските в групата на големите индустриални региони.
Стара Загора е интересен регионален пример за свиваща се индустрия в област на юг от Стара планина и на вероятно най-предпочитания от производствените инвеститори транспортен коридор - магистрала "Тракия". Разбира се, нормално и очаквано е свиването в някои сектори, но свиването във всички е нехарактерно за тези части на България. Трябва да уточним, че това са изчисления за последните пет години, за които разполагаме с данни, последната от която е 2021 г. Каквото и да се е случило през 2022 г., дългият негативен тренд трябва да събуди местните лидери за нови идеи и действия, с които да направят региона по-приветлив за международни инвестиции.
Индустрията на областта е отговорна за около 31 хиляди работни места, които се свиват с около 3700 бройки за период от пет години. Процесните производства се свиват с около 1700 работни места, облека и текстил с около 1800, но най-интересно е свиването на мехатроника и аутомотив сектора с около 1200 бройки. Производството на храни и напитки остава стабилно, но също твърде обемно като дял от индустрията - около 14% - което в дълъг план предполага съкращения.
По показателя "принос на местната индустрия към общо създадената от промишлените предприятия в страната добавена стойност" Стара Загора попада в групата на седемте големи индустриални региона в страната в индекса "Индустриално развитие". Но в тази елитна група областта е на последно място, което размени с Бургас при последните изчисления на индекса. Въпреки големия дял на индустриална заетост - областта е в топ 4 по този показател - и относително голямото присъствие на динамичния сектор мехатроника и аутомотив (около 30%) областта губи позиции заради ниска производителност и слабо участие в международните вериги на добавената стойност.
Номиналната производителност (добавена стойност средно на едно работно място) в преработващата промишленост в региона е най-ниската сред седемте големи индустриални региона. Там тя е по-ниска от всички дестинации, които в Стара Загора бихме считали за "конкуренти за инвеститори", като например Бургас и Пловдив, но по-напред са също Русе, Варна и София.
Стара Загора е близко до индустриалните зони на Пловдив и мобилният труд вдига заплатите с около 8% средногодишно. Но работодателите не успяват да създават достатъчно бързо нови работни места с по-висока производителност. Част от причината е твърде малкото количество нови инвеститори, особено международни. Едва 16% от работните места в промишлеността са създадени от чуждестранни компании. Сред големите региони по-малък е този дял единствено във Варна (10.6%). В Пловдив и Бургас този дял е съответно 28% и 36%.
Регионът има нужда от повече инвестиции, повече добавена стойност на едно работно място, повече износ в продажбите. По последния показател областта също изостава, макар и не толкова колкото в инвестициите, но дистанцията от лидера София-област е значителна. Стара Загора тепърва ще трябва да се отваря за света. Градът и регионът, както се вижда от изоставането им спрямо другите големи региони, няма да могат да разчитат само на старите си производства.
Индекс "Индустриално развитие"
Регионалните икономически различия могат да бъдат обяснени с различни модели, но един фактор би присъствал във всяко обяснение. Това е притокът на инвестиции в начинания, които създават нови по-производителни работни позиции. До каква степен един регион има потенциал за това (а и се възползва от него) е обект на този сравнителен анализ между областите. Класацията на областите според индекса е достъпна тук.Индексът е изчислен чрез комбинирането на осем индикатора (чрез тяхното нормализиране и непретеглено усредняване), включително: производителност (добавена стойност на едно работно място), дял на индустрията в местната икономика (според брой работни места), дял на износ в приходите на производствените предприятия, дял на чуждите инвеститори в работните места в индустрията и др. Последните данни са налични за 2021 г., а промяната на индекса е изчислена спрямо 2020 г.
Географското делене е на областно ниво, като това има определени компромиси, но за нуждите на местната икономическа политика вероятно дава най-ясни послания. За нуждите на анализа индексът е изчислен общо за 28 области, но представянето на резултатите е в две групи: големите седем индустриални области, които концентрират 60% от добавената стойност в индустрията в България, и всички останали 21 области. Големите седем са - София (две области - град и област), Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора. Националният принос на една област е използван единствено за представянето на резултатите в две групи, но не оказва влияние на класацията. Ето затова по-малки и хомогенни области могат попаднат на по-предни позиции спрямо други, големи индустриални центрове.
2 коментара
Как се отваря град от селски тип пълен с овчо население?От една година не могат да асвалтират разкопаните улици,парите са изчеснали.
Кмета,шушумига,крие се.Улиците пълни с джигити
Макар че това е родният ми град, това е ужасен град за живеене - пълен с нагли, ограничени хора. За няколко години се изхарчиха милиони - кръгови, гари, летни театри, смяна на тръби и разкопаване, велоалеи. Единственият смисъл от всичко това беше част от парите да потънат някъде. Градът е строителна площадка от години, но реалното качество на живота става все по-ниско.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.