Пет тренда за икономиките на общините в Стара Загора

Мъглиж (22%) и Гурково (17%). В областния център практически няма промяна в размера на местната икономика, а спадът е с 0.7%.

В относително изражение областта съдържа едни от най-икономически силните общини в страната, като Раднево (81 хил. лв. добавена стойност/човек от населението) е традиционно в топ 5 в страната, а много добре се представят и Гълъбово (55 хил. лв./човек) и Казанлък (11 хил. лв./човек). Малко зад тях остават и областният център (8.3 хил. лв./човек) и Павел Баня (6.6 хил. лв./човек), а единствената община с много ниска степен на относително стопанско развитие е Николаево, с едва 785 лв./човек добавена стойност през 2021 г. Като цяло обаче нивото на развитие на останалите местни общини е високо. Причината за това е

най-вече равномерното разпределение на силни предприятия от различни отрасли - от преработващата промишленост, през добив до енергетика - по почти цялата територия на областта. Очевидната слабост в средносрочен план обаче е голямата зависимост на местните икономики от въглищния енергиен комплекс в Гълъбово и Раднево, който е застрашен от климатичните цели на ЕС и рано или късно ще престане да функционира в днешния си вид. По тази причина тук от особено значение са плановете за икономическа трансформация на региона, които да не позволят срив в производството и бърз ръст на безработицата след

затварянето на въглищните централи.

Високите инвестиции

И при чуждестранните инвестиции областният център Стара Загора остава зад една от по- малките общини - Гълъбово, която съсредоточава 717 млн. евро чужди капитали към края на 2021 г., или 66 хил. евро на човек, общината с втората най-големите концентрация на преки чуждестранни инвестиции в страната след Девня. В останалите общини външните инвестиции не са толкова високи - 122 млн. евро в Стара Загора, 86 млн. евро в Казанлък, 15 млн. евро в Опан, а в много от най-малките такива като цяло отсъстват.

През 2021 г. в повечето общини в региона отбелязват значителен ръст на инвестиционната дейност, измерена през разходите на нефинансовия сектор за машини, земя и сгради. Най-видимият ръст в разходите за тези дълготрайни активи е регистриран в областния център Стара Загора - 52% спрямо предишната година, до 386 млн. лв. Сходен ръст има и в Опан, но от много ниска база. Повечето инвестиционни разходи през годината извън областния център са били съсредоточени в Казанлък (172 млн. лв.) и Раднево (140 млн. лв.). В някои от по-малките общини обаче - Чирпан, Раднево и Гълъбово, Гурково - през 2021 г. има спад на инвестиционните разходи спрямо пандемичната година.

Няколко общини в състава на Старозагорска област се представят относително добре в усвояването на средства от европейските фондове, като Гурково приближава 4 хил. лв. на човек от населението от началото на европейските инвестиции в страната до средата на 2022 г., а Казанлък и областният център надхвърлят 2 хил. лв. Това най-вероятно е свързано и с развитието на местната инфраструктура.

Възстановяването на пазара на труда

На фона на бурния ръст след пандемията в много други части на страната пазарът на труда на общините в Стара Загора отбелязва по-умерена положителна динамика. В почти всички общини се наблюдава лек ръст - с под 1 пр.п. в почти всички, и дори леки спадове в Гълъбово и Казанлък - в дела на наетите по трудово и служебно правоотношение сред населението на 15 и повече години. И по този показател областният център застава зад по-малките икономически ядра, като в Раднево делът на наетите е 71%, в Гълъбово - 67%, в Казанлък - 41%, а община Стара Загора е чак на четвърто място с 38%. След водещите четири общини

обаче има бърз спад в дяловете на наетите, а най-слабо развит е местният пазар на труда на община Николаево, с едва 12% наети сред населението на 15 години и повече. Това разпределение обаче до голяма степен отразява силно застъпената трудова миграция в рамките на областта и привлекателността на работата в най-развитите ѝ общини. По-слабата динамика пък отразява и по-малкия удар, който местните пазари на труда понесоха в резултат на ковид-19 в сравнение с други части на страната.

Смесени сигнали дават и данните за безработицата, публикувани от Агенция по заетостта. Въпреки че през 2022 г. има спад в дела на регистрираните в бюрата по труда сред населението в трудоспособна възраст в почти всички общини в областта, леко повишение се наблюдава във водещите икономики на Стара Загора и Гълъбово. Има значителни разлики - докато в Павел баня коефициентът на безработица е едва 2.8%, в областния център - 3%, в Казанлък - 3.2%, в Николаево тя достига 25%, в Братя Даскалови - 22%. И този показател говори за големи неравенства между локалните пазари на труда и ниско търсене на

работници в по-малките общини.

Благодарение на преброяването, проведено през 2021 г., разполагаме и с данни за общата заетост на общинско ниво (която гледа работещите според местоживеенето им, за разлика от наетите, които са според работното място). По този показател закономерно лидер е Стара Загора, където работят 52% от населението на 15 и повече години, следван от Казанлък (49%) и Раднево (44%), а на опашката отново са Николаево (24%) и Братя Даскалови (27%). Важно е да отбележим обаче, че най-слабо представилите се общини са близо до най-ниските за страната

стойности.

В резултат на особената си структура Стара Загора включва и едно от най-големите неравенства в средните заплати между отделните общини. Докато Раднево и Гълъбово са сред общините с най-високи заплати в страната през 2021 г., съответно 2040 лв. брутно месечно и 1985 лв./месец, то Опан има средна заплата едва 964 лв./месец, Мъглиж - 1065 лв./месец. Самата община Стара Загора пък е сред областните центрове с относително по-ниска средна заплата, 1266 лв./месец, много близо е и Казанлък с 1274 лв./месец.

Водещата роля на средното образование

Преброяването дава и поглед към образователната структура на общините в Старозагорско, което за пореден път демонстрира, че областта не следва общоприетите модели на развитие.

Областният център има значително по-малък дял на висшистите сред населението на 7 и повече години (29%) в сравнение с други водещи икономически ядра, а единствената друга община, в която те надхвърлят 1/5, е Казанлък. За сметка на това сред по-малките има много висок дял на населението с основно и ниско образование, като в Николаево те достигат 57%, в Братя Даскалови - 53%, в Гурково - 51%. Общините със струпвания на хора с много ниско образование са и с висок дял на неграмотното население, като в Мъглиж те са цели 10%, в Николаево - 9%, в Гурково - 8%, Чирпан и Павел баня - по 4%, в Братя Даскалови - 5%.

Въпреки че на този етап заради особената структура на местната икономика тези образователни дефицити видимо не представляват препятствие пред развитието, те създават сериозен риск пред наложителната трансформация в средносрочен план заради способността на работната сила да възприема нови умения и да се насочва към нови работни места.

На сходен извод насочват и резултатите на учениците в местните общини на различните изпити, провеждани в хода на училищното образование. На последния зрелостен изпит по БЕЛ единствено Стара Загора и Казанлък постигат средна оценка над Добър (4), но зрелостниците от Павел баня и Мъглиж са със среден резултат за общината под Среден (3). Средните оценки по математика са по-високи, но при много малък брой явили се ученици. Извън областния център учениците постигат ниски резултати и на външните оценявания след седми клас, което също подчертава нуждата от подсилване на местното образование.

Демографските предизвикателства

Динамиката на населението на общините в Стара Загора между двете преброявания е много различна - докато Гълъбово и Опан са загубили по 18% от населението си, Раднево - 17%, то спадът в Мъглиж е едва 2%, в Николаево - 3.5%, а в областния център - 9.9%. Като цяло повечето общини регистрират умерен спад, особено на фона на други части на страната, където свиването на населението достига дори 1/3 в рамките на десетилетието.

Естественият прираст в голяма част от областта не благоприятства нарастване на населението - в нито една той не е положителен през 2021 г., а най-близо се приближава Николаево, с -2‰, особено в сравнение с общини като Опан (-25‰) и Братя Даскалови (-22‰). В областния център пък балансът между смъртността и раждаемостта е бил -12‰. Важно е да отбележим обаче, че през 2021 г. влиянието на ковид-19 все още се чувства, което може значително да подобри представянето на старозагорските общини в следващите години.

От гледна точка на миграционните процеси през 2021 г. няколко от малките общини са привличали население, най-видими Гурково, с 4% нетен ръст. Областният център пък е с минимален спад, но значителна част от миграцията остава затворена в рамките на областта. Големите енергийни общини Раднево и Гълъбово, като и Казанлък от своя страна са и магнит за висока ежедневна трудова миграция.