Интервю | Главният архитект на Стара Загора: намерението на общината е "Бедечка" да остане зелена

Арх. Младен Иванов посочи за основен приоритет на градоустройствената политика на Стара Загора създаването на нови терени за производства с добавена за региона стойност

Младен Иванов, главен архитект на Стара Загора
Младен Иванов, главен архитект на Стара Загора
Младен Иванов, главен архитект на Стара Загора    ©  Цветелина Белутова
Младен Иванов, главен архитект на Стара Загора    ©  Цветелина Белутова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Арх. Младен Иванов пое поста главен архитект на община Стара Загора през лятото на миналата година, когато след проведен конкурс и подадени общо две кандидатури Иванов, който е родом от Града под липите, спечели.

Бившият главен архитект на община Стара Загора арх. Виктория Грозева беше освободена от поста, след като Административният съд в Стара Загора потвърди наложената от КПКОНПИ глоба за конфликт на интереси. Става въпрос за разрешение, което арх. Грозева е издала за изработване на подробен устройствен план на дружество, собственост на съпруга ѝ, през 2020 г., а сигналът в КПКОНПИ е подаден през 2021 г. Арх. Грозева е назначена също с конкурс, след като през 2016 г. нейният предшественик арх. Иван Кирчев е отстранен отново заради конфликт на интереси - този път свързани със съпругата му и отношението ѝ към строителство в парка "Бедечка".

Арх. Иванов стартира работата си в общината в условия на току-що приет нов общ устройствен план (който единодушно беше одобрен от общинския съвет само месец преди кадровата промяна). С този план общината очерта своята градоустройствена политика за идните 10-15 години, която по думите на местната администрация чертае индустриалното развитие и включването на околните села като потенциални зони за инвестиции. Това е изцяло в унисон и с по-дългосрочната финансова политика на общината, заложена в плана ѝ за интегрирано развитие за следващите 7 години, в която се набляга на икономическия растеж и трансформацията на региона. В същото време с новия общ устройствен план беше представена амбициозна заявка за справяне с проблемите на града, които не са изненадващи за никого - презастрояването и задушаването на централните градски части от коли и бетон.

Вие сте главен архитект от близо 1 година вече на Стара Загора - какви са наблюденията ви за градоустройствените решения, които се взимат в общината?

Градоустройствените решения, които се взимат в Стара Загора, изцяло отговарят на новия общ устройствен план (ОУП), който влезе в сила през септември 2022 г. Плътно се придържаме към параметрите, заложени в него - той е всеобхватна разработка, вид научен труд, в който много подробно са анализирани и отразени основни (социални, икономически и пр.) аспекти на развитие на общината, отчетени са всички градоустройствени тенденции и дадености, като новият ОУП е много по-подробен и мащабен от предходния, тъй като обхваща всички населени места в общината.

Как това, че включва всички населени места, променя начина, по който те ще се регулират и развиват?

Важно е, защото по този начин всяко населено място има едно ясно зониране - с новия общ устройствен план за всяко село имаме зони за ниско жилищно застрояване и отделни производствени терени. Това е добре, защото във всеки момент едно безвредно производство може да бъде разсредоточено в по-малките населени места, което не влиза в противоречие с жилищната устройствена зона. Това структуриране на зоните е много добре за инвеститорите, защото те ще знаят кой терен за какво е отреден, респективно ще могат да направят едно оптимално планиране на техните инвестиции.

Как оценявате инвеститорския интерес към региона?

Той е основно насочен към жилищното и промишленото строителство, като промишлените сгради са по-малко. Акцентира се върху жилищните сгради. Промишлените сгради са предимно логистични и складови бази, като постепенно се увеличава и производството с висока добавена стойност на местно ниво - това, разбира се, е динамичен процес, свързан и с постепенно навлизане на високотехнологичното производство. Индустриална зона "Загоре" (която е 116 дка, като миналата година бе гласувано нейното разширяване - бел. ред.) е почти изцяло запълнена, което е добра индикация за икономическото развитие на нашата община.

В тази връзка най-големият проект за разширяване на индустриалните възможности на Стара Загора е този, свързан със старото летище и превръщането му в зона за инвестиции - какво се случва там?

Това е една много атрактивна територия от гледна точка на точно такъв тип съвременна производствена зона. Въпросът е, че имотите са държавна, а не общинска собственост. В този ред на мисли общината на този етап не може да процедира подробен устройствен план, за да заложи една модерна производствена зона. Това ще стане в момента, в който общината придобие този терен, затова изчакваме чисто юридически да се реши този казус.

Това означава ли, че е заложена в общия устройствен план като потенциална производствена зона?

Да, заложена е като смесена обществено-производствена зона. Това е свързано и с много довеждаща инфраструктура, която рано или късно също ще бъде изградена. Всичко е въпрос на добро планиране и проектиране и инвестиции.

Във връзка със засиления интерес към жилищно строителство - как градът се справя с презастрояването, особено в централните градски части?

Мисля, че новият общ устройствен план съобрази тези неща и са заложени параметри, които да не водят до презастрояване и единственото, което се изисква от главния архитект в тази му роля, е да спазва тези параметри. Това, което е заварено, няма как да бъде променено, единствено може да се реорганизират междублоковите пространства и да се подобри паркирането, но за новите инициативи следваме общия устройствен план.

Проблемът не е ли по-скоро не какви параметри се одобряват в подробните устройствени планове, а как се контролира изпълнението на тези планове?

Като се приемат сградите, ние следим дали е изпълнен проектът - озеленяването, плътността на застрояване, кинт, но за това, което се случва впоследствие, инвеститорът си носи отговорност за действията. Няма как да следим постоянно какво се случва в частните имоти.

Какво чертае новият общ устройствен план в тази насока?

Тенденцията е точно такава - в източна и западна посока да се разгърне жилищно строителство, а централните градски части да бъдат освободени от презастрояване.

Освен създаването на нови квартали в общия устройствен план залегнали ли са и инфраструктурни проекти, които да се реализират в бъдеще и които да облекчават трафика там?

Трафикът и все по-големият брой автомобили са съществени проблеми, но тук общината е предприела една много добра стратегия - основно да бъдат търсени кръгови кръстовища, които са най-безопасното и оптимално решение на транспортното движение.

Има такива заложени пътни връзки, които са в процес на изграждане и трябва да бъдат финализирани в близко бъдеще. В рамките на града е залегнало продължението на бул. "Славянски" и връзката му с пътя за Минералните бани, като това е един от най-натоварените булеварди в южната част на града и това решение ще облекчи значително трафика в тази част. Тук трябва да добавим и двете нови отклонения за АМ "Тракия", които също са приоритет в близко бъдеще.

От гледна точка на организацията на движение и структурата Стара Загора е много компактен град и е несравним с мащабите на големите градове като Пловдив и София. Основното, което можем да подобряваме, е максимално да се свържат пътните артерии и да се облекчи трафикът в централната градска част, където няма и много място за големи инфраструктурни проекти.

В последните години се изградиха много велоалеи и придвижването пеша и с колело трябва да е приоритет в нашия зелен град - по-чист въздух и по-добро здраве. Това е постижимо, но е въпрос на отношението на гражданите към зелената система на града и желанието на хората за по-здравословен начин на живот.

Приемането на нов общ устройствен план затвърди зеления статут на парк "Бедечка" - може ли да се приеме, че с това проблемът с парка е решен?

"Бедечка" не беше включена в новия общ устройствен план, тъй като има едно изменение на плана от 2017 г., което е валидно и до днес и с което е прието "Бедечка" да остане зона за озеленяване. Частните собственици на терени в парка ще трябва да се обезщетят в някакъв момент, но това ще стане постепенно, тъй като това е огромен ресурс, който общината няма как да отдели наведнъж. При положение че вече имаме прието това решение, намерението на общината е "Бедечка" да остане зелена.

След този казус хората станаха много по-чувствителни, когато стане въпрос за зелени площи. Наскоро отново имаше гражданско недоволство за промяна статута на един зелен терен в старозагорското село Сулица. Изолиран случай ли е това?

Тук трябва да се разясни как стоят нещата.

Приели сме, че собственикът на всяка територия, която граничи със застроителните граници на дадено населено място, има право да поиска промяна на ОУП във връзка с негово инвестиционно намерение - имотът му да стане урбанизирана територия с параметрите на граничната му устройствена зона. Но тук следва да се обърне внимание, че входирането за промяната на ОУП е свързано с много съгласувателни процедури и никой от нас не взема еднолични решения. Изменението на ОУП за конкретна територия е дълга процедура и минава през гласуване в общинския съвет, имаме обществено обсъждане с процедура за провеждане на консултации по екологична оценка и оценка за съвместимост по ЗООС и ЗБР, да не забравяме и становищата от РИОСВ, експертните оценки на растителността и др. - трябва да съблюдаваме да сме изпълнили всички съгласувания, преди промяната на статута да стане факт. Като общество обаче трябва да се научим да уважаваме частната собственост и инициатива и да разберем, че всеки инвеститор е важен.

Знаем, че темата е чувствителна и е важно да опазим зелените зони, защото Стара Загора е много зелен град и ние се гордеем с това.. Мисля, че успяваме в това инвестиционните намерения да не влизат в конфликт със зелената система на града, като всеки възложител се съобразява и с озеленяването дори в собствения си частен имот.

Тоест не може да се каже, че има проблем със зелените територии в Стара Загора?

Стара Загора е един от градовете с най-развита и запазена зелена система. При гранични територии имаме основание конкретният възложител да пожелае да промени статута на имота си, но ако имотът е в средата на някаква земеделска територия, не е целесъобразно и рентабилно за никого да се разрешава изменение на ОУП в тази зона, процедиране на ПУП и да се разрешава строителство - там няма и изградена инфраструктура.

Как предстоящата трансформация на региона с оглед Зелената сделка се отразява на градоустройствените решения?

Това, което е като тенденция и което се опитваме да спазваме, е култивиране и запазване на зелената система, неутрализиране на топлинния градски остров в централните градски части с разсредоточаване на строителството в покрайнините на града в новите устройствени зони, определени с общия устройствен план. Трябва да се има предвид също, че преструктурирането на старите производствени предприятия и ориентирането към щадящо природата производство е бавен процес навсякъде, но той все пак ще се случи - това е бъдещето.

Какви са плановете за града оттук нататък?

Да привличаме инвеститори в безвредно високотехнологичното производство с висока добавен стойност - това е свързано с това да предоставим логистично решение и подготвени терени с налична довеждаща инфраструктура със съответните външни връзки - ВиК, електро, газ.

Като човек, който в последната година в голяма част от времето си пребивава в Стара Загора - какви са предимствата на града в очите на един потенциален инвеститор?

Демографска криза е основен проблем в цялата страна - населението на страната ни намалява със сериозни темпове, за съжаление. Но специално за община Стара Загора прогнозите на общия устройствен план показват, че след 10-15 години Стара Загора в общи линии ще запази населението си (като брой жители), което е сравнително положително на фона на цялостната тенденция,

Стара Загора е един много добре инфраструктурно обезпечен и подреден град. Това, което имаме като възможности за развитие в по-големите по мащаб градове като Пловдив, Варна и София, го имаме и в нашия град. Да не забравяме, че в Стара Загора имаме университет, отлично образование на всички нива, което е предпоставка и за високообразовано и квалифицирано население в трудоспособна възраст. В нашия град имаме и много съвременни болници и високо ниво на медицинско обслужване. От друга страна, географското местоположение и природните дадености са едни от най-благоприятните в страната, а с новия ОУП производствените зони са значително разширени и предоставят по-богат избор на всеки инвеститор.

Всички тези социално-икономически предпоставки и природни условия правят Стара Загора толкова привлекателна както за живеене, така и за нови инвестиции.