Работната група за промени в медийния закон стана двойно по-голяма

От "Нова тв" бяха лаконични: "До момента работната група е имала само едно заседание. След като бъдат обсъдени всички предложения за промени в Закона за радио и телевизия, "Нова броудкастинг груп ще вземе отношение по тях в рамките на членството си в АБРО", казаха от телевизията.

Обществената БНТ, в която са най-заинтересовани от промените, коментираха, че приоритетните области, в които задължително трябва да има промени, са "финансиране на обществените медии; разпространение, цифрово разпространение; ограничения за продуктовото позициониране в обществените медии".

Оттам уточниха, че в момента работната група прави цялостен анализ на закона и ще излезе с единно становище по всички текстове. Очакванията на БНТ от работата по закона са в кратки срокове участниците в разговора да се обединят около решаването на проблемните точки.

От БНТ са категорични, че "промени са необходими! Така обществените медиите ще могат да бъдат по-гъвкави за рекламодателите и по-интересни за зрителите".

Неофициалните коментари

В рамките на двете проведени заседания досега всеки от участниците е заявил различни намерения за промени в закона според интереса на медията или институцията, която представлява. Представителят на СЕМ е поискал изборът на генералните директори на БНР и БНТ да се прави от парламента, но това едва ли ще мине и съвсем не е в полза на независимостта на обществените медии.

Най-вероятно ще бъде предложено и ще мине в парламента удължаването на мандатите на генералните директори на БНТ и БНР от три на пет години. Обсъждал се е и въпросът за уеднаквяването на мандатите на генералните директори и членовете на УС, които в момента се разминават. Това е стъпка в правилната посока, защото и в момента на пазара има лоша практика. Например през януари 2020 г., когато СЕМ избере нов генерален директор на БНР, той ще бъде принуден в следващите две години и половина да управлява със заварения от него управителен съвет, назначен от уволнения от медийния регулатор генерален директор Светослав Костов. Това ще го лиши от правото да предложи свой екип, с който да управлява, и го излага на опасност почти всяко негово решение да бъде бламирано от управителния съвет.

От СЕМ пък са поискали по-големи правомощия за контрол върху финансирането на БНР и БНТ, което не е тяхна работа, а на Сметната палата и на Агенцията за държавна финансова инспекция.

Обсъждал се е и проблемът рекламата да се изведе от БНР и БНТ срещу много по-голяма субсидия. Не е ясно как това ще помогне на обществените медии и е опасна игра, защото така те ще изпаднат под още по-сериозна зависимост от властта. Подобна практика има във Франция и Испания, където обществените медии не излъчват реклама, но срещу много сложно крос-финансиране, което включва и процент от приходите на телекомуникационните оператори.

Държавните телевизия и радио имат най-сериозен интерес от преформулиране модела им на финансиране. В момента БНТ и БНР се финансират от държавния бюджет, а сумите са отпускат по изработена от Министерския съвет тарифа за час програма. За разлика от БНР, БНТ е във фалит и генералният й директор Емил Кошлуков обяви, че до края на годината дефицитът ще достигне 71 млн. лв. За сравнение, бюджетът на БНТ за 2020 г. е 70 млн. лв.

При създаването на работната група за промени в ЗРТ председателят на парламентарната комисия по култура и медии Вежди Рашидов обясни, че медийният закон "отдавна не е пипан, остарял е и в него има много неща, които да се оправят, така че да са от полза за медиите. Те да работят по-добре и по обновени правила, защото и средата се е променила". Той подчерта, че "законите, които изработваме, трябва да дадат възможност за свобода на медиите, тяхното разгръщане, тяхната работа, съобразена с времето, в което живеем".

По думите му идеята за създаване на работната група за промени в ЗРТ е дошла от БНТ. Вежди Рашидов изглежда има и по-широки очаквания от предложенията за промени в ЗРТ, според него трябва да се измисли начин за борба с фалшивите новини, защото "те са бичът за свободата на словото".

Другата работна група

Към Министерството на културата, което е пряко отговорно по темата аудио-визия, вече има създадена работна група, но тя работи само по заданията в новата аудио-визуална медийна директива. Проектът за промени в ЗРТ, съобразени с директивата, трябва да е готов до 1 април 2020 година, за да може да влезе за обсъждане и приемане в парламента, защото България като член на ЕС трябва да въведе в медийното законодателство новите правила в рамките на следващата година.

От Министерството на културата уточниха пред "Капитал", че в експертната група, утвърдена със заповед на министъра, има 35 човека - 20 в основния състав и 15 резервни. В нея влизат представители на различни ведомства и експерти по медийно право. От министерството досега не са предоставили списъка на работната група. Проверка на "Капитал" обаче установи, че има членове на работната група към Министерството на културата, които влизат и в работната група, създадена от председателя на медийната комисия Вежди Рашидов.

Според члена на СЕМ Бетина Жотева, тъй като работната група към министъра на културата не е натоварена да ревизира и други важни текстове в Закона за радиото и телевизията извън европейската директива, които имат нужда от преосмисляне, това е довело и до необходимостта от създаването на втора работна група, която да работи по конкретно по промяната и на други текстове в ЗРТ извън новата аудио-визуална медийна директива.