Моника Евстатиева, NPR: Дали едно общество е здраво или болно се определя от състоянието на медиите му

Колеги от България са ми казвали, че когато например правят разследване за конкретен човек, той се обажда в медиата и ги заплашва, а шефът на медиата, вместо да помогне на журналиста, му казва да свали репортажа, за да нямат проблеми. Така журналистите дори да искат да разследват, не могат, защото нито им плащат много, нито ги защитават, а може дори да докарат проблеми на семейството си.

Работите за NPR вече 15 години. Защо от всички медийни формати избрахте именно радиото, защо не телевизия например?

Телевизията ми се стори много повърхностна. Още от първата ми година в Американския университет в България започнах да работя в радио "Аура", създадено през 1992 г. Оттогава се влюбих в радиото. Това е среда, където може да имаш съществен разговор с някого, без да се притесняваш, че трябва да кажеш най-интересното нещо в 20 секунди. За телевизия например правиш интересен репортаж, който обаче трябва да събереш в 2 минути и половина. Много е трудно да кажеш нещо важно за толкова кратко време. Когато слушаш нещо по радиото или дори подкасти, това е начин, по който може да прекараш много дълго време с история, докато паралелно правиш нещо друго. Радиото е много лично, някой ти говори, без да те разсейва с външен вид или други ефекти. Радиото е интимна медиа.

Каква е ролята на медиите в днешно време?

Медиите играят важна роля. Това дали дадено общество е здраво или болно зависи от това колко здрави или болни са медиите в него. Първото, което правим, е да информираме хората, да има дадем достоверна информация, на която да вярват. Трябва да им помогнем да направят заключения, които да им помогнат в техния личен живот. Това е голяма отговорност.

А промени ли се тя през последните години?

Много се е променила, има възходи и падения. Не мисля, че преди години е имало толкова качествени медии. Преди много малко хора са имали възможност да станат журналисти, много малко жени са имали достъп до професията, нямало е разнообразие от нации в медиите. Сега имаме обаче други проблеми. Например това, че живеем в много поляризирано общество, в което не се знае каква е истината. Има огромно подронване на демокрацията, което допринесе за много проблеми. Ако това не беше така, съм убедена, че и битката с коронавируса щеше да бъде по-различна.

Как се финансира американското национално радиоNPR? Има ли участие на държавата и случва ли се да има натиск от нея?

Voice of Аmerica е радиото, което се финансира от държавата. В NPR държавата осигурява само 2% от бюджета, 50% идват от слушатели, които даряват средства всеки месец, а останалите от рекламодатели. Не отговаряме пред държавата, а пред хората. Излъчваме реклами само три пъти по 40 секунди за един час. В рекламата имаме право да кажем например "Тази захар е много хубава", а не "Купи си тази захар".

Рекламодателите ни са големи компании като Amazon и Microsoft. Това обаче не означава, че ние няма да отразяваме стачките в Алабама срещу Amazon и да казваме как се държат с работниците си в заводите. Ако тази компания каже, че не можем да отразяваме фактите, ние няма да я вземем като рекламодател.

Ако не създаваме продукция, която нашите слушатели искат да чуят, те няма да дават от собствените си пари. Ако те не ни дават пари, ние няма да съществуваме.

А през последните години хората дават ли повече пари за медии?

Покрай пандемията рекламата много намаля, но хората продължаваха да дават пари за каузите, в които вярват. Една от тези каузи са свободните независими медии. Въпреки че имаше криза, те продължиха да дават и ние не отчетохме толкова голяма загуба.

Какъв съвет бихте дали на хората да отсяват новините, които достигат до тях, особено онлайн?

Едно от най-лесните неща е първо да решиш на кого да вярваш. Хората трябва да гледат откъде четат информация. Facebook е агрегат. В платформата ще се появи съдържание под формата на статия, но трябва да се запитат наистина ли е статия. Трябва да се погледне URL, сайтът, в който е публикувана. Да проверят кой я е написал и кой я е редактирал. Много е важно да се гледа скептично на информацията, а не наивно.

Със сигурност един от най-тежките ви моменти в професията е загубата на двама от колегите ви, с които отразявате войната в Афганистан. Защо е важно медиите да отразяват такива събития на място?

В Афганистан бяхме седем седмици, но после през годините продължих да отразявам събитията там. На място бяхме с афганистанската армия. Това беше важно, за да видим как са обучавани войниците и могат ли да се справят сами. С времето започна да става много трудно да се ходи и да се отразява на място, когато нямаш защитата на американците. В момента пък е почти невъзможно. След изтеглянето на американската армия загубихме всичко, цялата инфраструктура - места за спане, за хранене, хора, които да ти помагат на място. Сега трябва да се започне от нулата.

След оттеглянето на американската армия най-четената статия по темата беше тази, която написах заедно с репортер от Пентагона, в която обясняваме защо афганистанската армия се срина за няколко седмици. На хората им беше много интересно защо това се е случило - нещо, което нямаше как да знам, ако не бях там. Има голям смисъл да се отразява на място, въпреки че е много опасно и ние платихме най-високата цена.

Каква е равносметката ви след края на най-дългата война на САЩ и изтеглянето на американската армия от Афганистан?

Изтеглянето на САЩ от Афганистан беше много тежко за журналистите, които сме отразявали войната, и за войниците, които са били там или са пострадали. Всички си задаваха въпроси - защо сме били там, защо войниците са защитавали страната, защо сме рискували живота си да разкажем какво се случва. За да може Тръмп да сключи договор с талибаните, който те, разбира се, не спазиха. Байдън след това прецени, че не му се харчат повече пари за тази война. Той използва момента, че хората в САЩ от години не следяха войната, казвайки, че не иска да загиват повече млади мъже и жени американци. Това не беше случаят обаче, защото последните пет-шест години загиваха само афганистанските войници, американците бяха там да тренират и да наблюдават.

Така изведнъж за две-три седмици затвориха всички бази и летища. Всичко, за което сме отделили толкова усилия, рухна. В момента има невероятна криза в Афганистан. Над 1 милион хора нямат какво да ядат. Държавата се разруши, жените и момичетата имат феноменални проблеми. И талибаните дори няма какво да ядат. Толкова много усилия бяха положени за тази държава и поради развитието от последните месеци всичко рухна. Това е огромна грешка за администрацията на Байдън. Не знам какво е бъдещето на Афганистан, но със сигурност няма да е добро.

Поддържате ли връзка с хора от Афганистан? Какво казват те за ситуацията в момента?

Държа връзка с хора там почти всеки ден. Казват, че са предадени, нямат никакви опции. Нито една държава не иска да бъде зависима от друга. Преди няколко години се говореше за изтеглянето на американската армия. Тогава всички млади хора бяха съгласни, казваха, че искат да имат собствена държава, да я контролират и да я градят. Америка щеше да се изнесе така или иначе, просто начинът, по който го направи сега, беше грешен. Хората са предадени, ядосани, невярващи и уплашени, в момента тече битка за оцеляване.

Интервюто взе Сирма Пенкова