Милен Митев, генерален директор на БНР: В радиото няма забранени събеседници

В България пазарът е силно доминиран от двете най-големи частни медийни групи "бТВ медиа груп" и "Нова броудкастинг груп", които имат в портфолиото си множество телевизионни канали, радиа, продуцентски компании. Международните им собственици, съответно PPF и United Group, притежават в България още телекомите Yettel и Vivacom, вече заедно с "Булсатком", което значително увеличава влиянието им.

В условия на безпрецедентна частна медийна консолидация на пазара, задвижвана основно от търговски интереси, обществените медии са тези, които трябва да гарантират плурализъм и широко медийно покритие, като служат за пример при спазването на редакционните и етични стандарти. "При обществените медии ангажиментът за качествена, етична, отговорна журналистика е още по-наложителен във връзка с обществената им мисия, подкрепена с обществено финансиране", категорична е проф. Нели Огнянова.

Седем месеца преди края на мандата му разговаряме с генералния директор на БНР Милен Митев за структурните промени в радиото, саморегулацията и решението интервюто с руския посланик да не бъде излъчено. Той разказва още за това как се развива БНР под неговото управление и какъв би бил успешният модел за финансиране на обществените медии.

Кой и кога взе решението Програмната дирекция на БНР да бъде закрита? На какво се дължи това решение?

Решението е взето от управителния съвет. В неговите правомощия е измяната на структурата на БНР. Създаде се впечатление, че решението е взето внезапно, а това не е така. С УС водим разговори в тази посока от повече от година, тъй като смятахме, че координацията между програмите не се случва достатъчно добре. Програмната дирекция, създадена през 2004 г., е административна структура, която има за цел да подпомага програмите, за да ги захранва с аналитична информация и мониторингови данни. Струваше ни се, че в последно време тези функции не се изпълняват достатъчно добре. Сега те са прехвърлени към друга структура.

Извършихте това преструктуриране в търсене на по-добро решение. Програмната дирекция при създаването й е имала и други функции, които във времето са отпадали. През 2016 г. е закрит сектор "Социологически анализи", през 2020 г. е закрит сектор "Координация и проекти". В дирекцията са останали малко дейности. Оценяваме работата на колегите от дирекцията и на всеки е предложено да продължи да работи на друга позиция в БНР. Всички останаха.

Към кои други структури са прехвърлени дейностите на Програмната дирекция? Кой ще осъществява саморегулацията?

Мониторингът преминава към отдел "Стратегическо развитие", който се занимава и със социологическите анализи, които преди време бяха част от Програмната дирекция.

Структурата на БНР е такава, че всяка програма има своето ръководство в лицето на директор, главен редактор, отговорни редактори и всички те са длъжни да осъществяват такъв контрол за спазване на редакционните правила. Той не зависи от една дирекция или от един човек.

В БНР няма една структура, която да обхване всичките ни 11 програми и тяхното денонощно съдържание. Функциите по контрол и координация се извършват основно от Програмния съвет, който е консултативен орган, където се срещат ръководителите на програмите. Сега Програмният съвет ще разшири функцията си, тъй като в неговия състав включваме и главните редактори на програмите. С включването на главните редактори ще участват 22 души.

Саморегулацията, както досега, ще продължи да се осъществява на две нива. Първо, вътре в самата програма. Второ, от Програмния съвет, който вече като колективен орган може да вземе решение по въпроси, които надхвърлят компетентността на една програма или има нужда от допълнително становище.

Кой ще бъде отговорен за програмната стратегия на БНР?

Стратегията е един документ, който казва накъде искаме да вървим. Самото й изпълнение се случва във всяка структура по отделно.

Програмната дирекция участваше във формирането на тази стратегия като документ заедно с отдел "Стратегическо развитие", но тя няма никакви оперативни правомощия да контролира програмите. Програмната дирекция в идеалния случай служи като странично звено, с което главният редактор на дадена програма би могъл да се консултира по даден въпрос. Но това не смятам, че е функция, която може да оправдае съществуването на една допълнителна структура.

Кой ще осъществява мониторинга, след като доц. Жана Попова и доц. Вяра Ангелова от ФЖМК се отказаха от ангажимента си към БНР?

Мониторингът се извършваше от двама колеги от Програмната дирекция, които сега са в отдел "Стратегическо развитие", и от външни експерти. Мониторингът ще бъде толкова по-полезен, колкото повече външни експерти се включват в него.

Той е едно от нещата, с които Програмната дирекция не успя да се справи. Към момента нямаме ясно поставени задачи към хората, които правят мониторинга. Те мониторинг за законосъобразност ли правят, за гости ли, за плурализъм ли? Сега ще можем да го структурираме много по-добре и да включим външни експерти, които да правят мониторинг на отделно предаване или цяла програма, за да се следи спазват ли се изискванията на закона и журналистическите стандарти.

Тези задачи не сме ги поставяли към момента, което правеше мониторинга разфокусиран. Още през този месец ще включим още външни хора. Поканили сме преподавател от университет извън София, за да ни помогне с мониторинга на регионалните програми, а договорите на Лиляна Попова и Еди Емирян продължават. Ще помислим и за възможности колеги от радиото да се включат.

Ние не сме задължени да правим мониторинг. Целта му е да дава обратна връзка на програмите, когато стартират ново предаване например, за да знаят в правилна посока ли се развиват.

Мониторинговите доклади достигат до вас. Имало ли е в тях през годините констатирани нарушения на ЗРТ или на редакционните стандарти?

В някои случаи е имало констатации за нарушение на етични норми, но това е лично мнение на външните експерти. Докладът не може да бъде документ, който да носи след себе си преки права и задължения. Той трябва да бъде основа за разговор вътре в програмата.

Може ли да дадете пример за нарушаване на етичен стандарт?

Имаше няколко случая, в които се твърдеше, че водещият не е имал реакция на твърдение на госта. Това обаче често е въпрос на мнение, защото различните хора поставят границите на различни места.

В началото на 2023 г. мониторинг на СЕМ констатира еднопосочност в предаването "Политически НЕкоректно" с Петър Волгин. Каква беше вашата реакция?

Няколко пъти сме водили разговори с водещия и целия екип на предаването. То има две издания - в събота и в неделя, с различни водещи, коментатори и гости. Стремим се да осигуряваме различни гледни точки. Говорим за предаване, което заема час и половина от денонощна програмна схема, в която няма друго предаване със същата гледна точка. Когато има по-кратък отрязък от време, е по-трудно да се предоставят различни или сблъскващи се гледни точки. Това предаване е замислено да бъде малко на ръба, затова има две издания с различни водещи и екипи, за да могат да се балансират.

Разговорите доведоха ли до промени в предаването?

Установява се не толкова остър тон в разговорите със събеседници. От време на време се появява някой, който да говори малко по-крайно, но това е и търсена стратегия от екипа на предаването.

А вие одобрявате ли тази стратегия?

Смятам, че не е лошо да има мисловна провокация. Никога не е вредно да се задават въпроси, важен е начинът, по който се прави това.

От кого беше взето решението Петър Волгин да направи интервю с руския посланик в България Елеонора Митрофанова?

Решението е взето от водещия и екипа на предаването. В радиото няма забранени събеседници. Много е важно обаче как ще бъде направено интервюто. В този случай членовете на Програмния съвет с огромно мнозинство подкрепиха решението интервюто да не бъде излъчено поради неспазване на правилника за редакционната дейност и стандарти на БНР. Програмният съвет не може да забрани излъчване на интервю, може само да даде мнение.

А според вас необходимо ли е да има интервю с руския посланик в ефира на БНР?

Всяко нещо, което може да хвърли повече светлина върху събитията около войната в Украйна, би било полезно за аудиторията. Съвсем друг е въпросът дали интервю с посланик може да хвърли такава светлина, защото посланикът е доста ограничен в това, което би могъл да каже пред медиа, и не може да се очаква нещо по-различно от позицията на конкретната държава. Трудно ми е да преценя дали интервю с руския посланик би могло да даде такава стойност на аудиторията, малко е на кантар. Зависи от това какви въпроси задава водещият и дали ще успее да извлече нещо различно от него.

Фотограф : Цветелина Белутова

Вие сте слушали интервюто с Елеонора Митрофанова, имаше ли неудобни въпроси и опит за извличане на различна информация?

Съвсем малко, според мен недостатъчно. С оглед на това, че руският посланик не дава интервюта всеки ден, полето за въпроси беше на практика неограничено, така че можеше да се опита да извади много други неща.

Кой взе решението интервюто да не се излъчи?

Решението си е взето в рамките на програма "Хоризонт", които се съобразиха с препоръките на Програмния съвет.

Какво роля имаше Програмната дирекция в този процес?

Никаква. Програмната дирекция не дава препоръка, а мониторингови доклади, които в повечето случаи са изготвени от външни хора.

Смятате ли, че предаването на Петър Волгин отговаря на журналистическите стандарти на БНР?

Не напразно имаме толкова колективни органи, които могат да се произнасят по този въпрос. Аз разчитам както на ръководството на програмата, така и на Програмния съвет. Когато до мен достигне решение, винаги предприемам действия независимо дали става въпрос за разговор или за санкция.

С кои промени в БНР се гордеете най-много?

Основната ми цел беше БНР да бъде във всички платформи. Инвестирахме много усилия в подобряването на нелинейното ни съдържание - сайт и присъствие в социалните мрежи. Горд съм с постиженията на колегите, защото програма "Хоризонт" е информационен лидер в българското медийно пространство. Общият рейтинг на нашите програми достига над 30% от радиопазара, или около половината от рейтинга на всички останали програми, взети заедно.

Сайтът ни беше достигнал плато от 1.5 млн. уникални месечни посещения, вече в някои месеци надвишава 2 млн. В рамките на две години сме повишили онлайн аудиторията си с над 30%. Според социологическите проучвания основните демографски групи на ефирните ни програми са над 50-годишни, а най-големите групи на нашите онлайн читатели и слушатели са 34-55-годишни.

През 2023 г. имаме ръст 35% на приходите ни, които са малка част от общия ни бюджет, но това показва повишаване на интереса на рекламодатели към програмите, както и добрата работа на търговския ни отдел.

Макар бюджетът на БНР да изглежда огромен спрямо частните радиа, той често е недостатъчен за задачите, които трябва да изпълняваме. Над 8 млн. лв. плащаме само за радиоразпръскване. Близо 70% от бюджета е насочен към възнагражденията на хората. На този фон все по-малко възможности имаме за технологични инвестиции.

Трябва ли да се промени моделът на финансиране на обществените медии?

Задължително. Финансирането трябва да се обвърже със задачите на обществената медиа. Най-важното е задачите ни да бъдат ясно поставени, дали чрез закон или лицензии, и финансирането да бъде обвързано с изпълнението им.

Аз лично много харесвам модела, в който ръководството на обществената медиа сключва споразумение за финансиране, обвързано с мандата му. Така концепцията, с която е избран един генерален директор, може да бъде подплатена с финансиране.

Кой трябва да определя тези задачи?

Логиката е да го каже обществото чрез Народното събрание и чрез Закона за радиото и телевизията, като в него се зададе рамка какво се очаква от БНР - колко програми да има например. Конкретните задачи за всяка от програмите, какво да бъде съдържанието й, може да бъдат разписани и в лицензиите, които ни се издават от СЕМ. Това ни дава рамка да поддържаме служители с определени компетентности, да инвeстираме в техника и др.

Това не е ли решение, което може и вие като мениджър да вземете?

На нас задачите ни са поставени чрез лицензиите. Но управлението на радиото върви методично към оптимизация. Щатът е намален с над 100 души, без това да доведе до отпадане на услуги или промяна в качеството. Това успяхме да направим със собствени средства и доведе до увеличаването на основните доходи на служителите в радиото с 40% за две години, при положение че от държава след получили 10% увеличение на бюджета. Достигнахме тавана на възможностите ни и всяко допълнително отпадане на хора ще се отрази на съдържанието.

Какво искахте, но не успяхте да промените в радиото?

Най-голямата ми мечта е всички хора в БНР да възприемат себе си като един екип, а да не се делят и да има атмосфера на заедност. Иска ми се да подобрим и работните условия на хората, което опира и до финансирането.

Ще се кандидатирате ли за втори мандат?

Рано е да каже, има много време и много неща могат да се случат дотогава.