🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Идва ли суперцикъл за цените на металите

Възстановяването и преходът към зелена икономика може да ги държи скъпи за дълъг период. Но има и обратни мнения

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Ако погледнете графиките с цените на ключовите суровини и метали от последните месеци, ще видите предимно рекорди. И макар тези дни да има леко охлаждане в котировките, то исторически те са на най-високите си нива. Индустриални метали като мед, олово, желязна руда и стомана поскъпват значително. Макар и с по-малко, но нагоре са дървесината, царевицата, свинското месо. През следващата година прогнозите на най-големия износител на млечни продукти - новозеландската Fonterra, са, че цените на суровото мляко също ще са рекордни, движени от ръст в търсенето на суровината в Китай. Млякото, макар и да е далеч като произход от стоманата или медта, е показателно как ръстът в цените на основни суровини се пренася върху селскостопанските стоки.

Цената на медта се е удвоила за последната година - освен от търсенето според икономическия цикъл, тя се определя и от специфични и форсмажорни фактори, като спиране на производства, стачки, кризи в политически по-нестабилни, но ресурсно богати държави. Напоследък освен възстановяването на глобалната икономика, като мощен фактор за ръст в цените на металите се посочва и е преходът към зелена икономика. Той най-общо трябва да замени старите цапащи производства с по-екологични, такова трябва да стане и производството на ток. Например производството на ВЕИ генератори, батерии, електромобили, зарядни станции и инфраструктурата за тях формират около една пета от цялото потребление на медта, по данни на Citigroup Global Markets. Преминаването към електрически и хибридни автомобили също е част от преминаването към зелена икономика. А търсенето им се увеличава. Индексът S&P GSCI, който се счита за ключов индикатор за движението на цените на стоки и суровини се е повишил с почти 70% за една година, по данни на Bloomberg. В този контекст Goldman Sachs, банката, която очаква продължаващ ръст в цените, нарече суровините, свързани с трансформацията на енергийния сектор, зелени метали, а медта - петролът на бъдещето.

Случващото се напоследък кара много икономисти и анализатори да заговорят за суперцикъл в цените на суровините, а важен аргумент в твърденията им е, че това се случва в синхрон. Въпреки че няма точно определение за суперцикъл, терминът обикновено се използва за описване на период, в който цените на стоките се повишават драстично, обикновено между 10 и 35 години. Такива например има през 90-те години на XIX век в началото на индустриалния добив на петрол в САЩ, между Голямата депресия и Втората световна война, по време на петролната криза от 80-те година на ХХ век, както и в края на 90-те години с китайския бум.

Ръстът е последван от спад със сходна продължителност, тъй като предлагането в крайна сметка се изравнява с търсенето. Според икономистите суперциклите на цените на суровините обикновено се задействат от "някакъв структурен тласък на търсенето", който е достатъчно голям, за да промени глобалната икономика - и на който предлагането бавно реагира, посочва Financial Times. Например от последния бум в цените на медта, който беше предизвикан от икономическия растеж в Китай, минаха 10 години. Тогава цените бяха малко под сегашния исторически рекорд от почти 11 хил. долара за тон.

Според Goldman Sachs настоящите цени на метала са твърде ниски в сравнение с търсенето, което може да доведе до "пресушаване на резервите, ако цените не се повишат в близките няколко месеца". "Ако медта остане на цена до 9 хил. долара за тон през следващите две години, смятаме, че полученият дефицит ще доведе до изчерпване на пазарните запаси до началото на 2023 г.", казват от банката и прогнозират, че цената на медта може да достигне 12 хил. долара за тон до 2023 г.,след което ще продължи да расте до 14 хил. през 2024 г. и 15 хил. през 2025 г. Прогнозата на банката за цената на медта в следващите 12 месеца е 11 хил. долара. В момента по данни на London Metal Exchange цената за тон е малко над 9900.

За началото на супер цикъл говорят и от един от най-големите търговци на суровини - Glencor. Пред Financial Times изпълнителният директор на компанията Айвън Глейзенбърг казва, че сме в началото на такъв.

Има обаче и мнения, че е трудно да се говори за суперцикъл - според Джордж Чевали, портфолио менидджър на Ninety One, сегашното поскъпване на металите просто отразява цикличността в икономиката и нейното възстановяване след нарушаване на веригите на доставки, предизвикано от ковид.

Труден преход

Преходът към чисто енергийно бъдеще няма да бъде лесен, като в един момент преминаването към възобновяеми източници на енергия в крайна сметка би могло да се отрази негативно на крайната цел: по-чиста природа. Според доклад на Международната агенция за енергетика (МАЕ) тласъкът за увеличаване на капацитета за възобновяема енергия като слънчева, вятърна енергия и батерии изисква повече ресурси, което може и да не оправдава екологичната им цел. От 2010 г. насам средното количество нови полезни изкопаеми, необходими за единица мощност за производство на енергия, се е увеличило с 50%, тъй като делът на енергията от ВЕИ расте.

Според доклада на МАЕ постигането на целите на Парижкото споразумение би означавало четирикратно увеличаване на доставките на метали за енергийно чисти технологии до 2040 г., но докато премине в процес на производство от отриването на определена мина, отнема средно повече от 16 години. Дългите срокове повдигат въпроси относно способността на производителите на метали да се справят с нуждата от постоянно увеличаване на доставките, ако търсенето се повиши рязко.

Производството на много от суровините, необходими за енергийния преход, е по-концентрирано от производството на нефт или природен газ. Демократична република Конго отговоря за над 70% от производството на кобалт, Китай контролира 60% от редките минерали и графита, Южна Африка отговаря за приблизително 70% от производството на платина, а Австралия представлява над половината от световното производство на литий. Концентрираното производство и преработка представляват сериозен риск за веригата на доставки на метали, както и за крайните потребители.
2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    svetlozar_savov avatar :-P
    SS

    Няма как , като сложиха по една нула на банкнотите ...

    Нередност?
  • 2
    peter_griffin avatar :-|
    Peter_Griffin

    Няма супер цикъл, има супер печатане на хартийки

    Нередност?
Нов коментар